Протекционизмът винаги води до една печалба и две загуби
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
През седмицата председателят на народното събрание г-н Огнян Герджиков и заместник министъра на финансите г-н Ал Джабури, лансираха в публичното пространство идеята за въвеждане на вносни ограничения (дори бе използван изразът защитни цени) за обувки, защото „местните производители трябва да бъдат защитени от евтин внос“. Това е поредното предложение за прилагане на протекционистични мерки и специално третиране за определени лобистки сектори. Ситуацията напомня за софизмите на Фредерик Бастиа (виж „Това, което се вижда и това, което не се вижда“ ), в които авторът достига до извода, че непосредствените ефекти от протекционизма са една печалба (за определени производители) и две загуби (за всички останали производители и за всички потребители).
Коментар:
1/ Всички мерки, които ограничават конкуренцията под някаква форма водят до преразпределение в обществото и до косвена субсидия за определени производители. Ако например бъдат въведени вносни мита за обувки, това ще доведе до покачване на цените на вътрешния пазар и до загуба за всички потребители ( повече).
2/ Протекционистичните мерки променят съотношението между търсенето и предлагането на вътрешния пазар и изменят относителните цени, поради което използването на ресурсите се отклонява от най-ефективната им употреба. Тоест, ограничаването на конкуренцията на пазара на обувки ще позволи на по-ниско ефективните производители от отрасъла да продължат да съществуват, но това е за сметка на намаляване на стимулите и ресурсите за развитие на други сектори от икономиката ( повече).
3/ В редица случаи аргумент за прилагането на протекционистични мерки е разбирането, че държавата „знае, може и трябва“ да определя приоритетни отрасли, които да бъдат третирани преференциално. На практика по този начин правителството изземва функции на пазара, като нарушава естественото разпределение на ресурсите и преразпределя. Ако тези „приоритетни“ сектори действително са конкурентни, то те нямат нужда от „държавна закрила“ и успешно ще се развият в условията на свободна конкуренция.
4/ Протекционистичните мерки водят до повишаване на цените на вътрешния пазар спрямо международните, което ограничава специализацията на местното производство. Свободната търговия и конкуренция концентрират производството на дадена страна в секторите, в които има сравнителни предимства, докато протекционизмът изкривява действието на пазарния механизъм.
5/ Щом държавата иска да подкрепя обувната индустрия, препоръчваме да се създават благоприятни условия за развитие на всички производители във всички отрасли чрез подобряване на условията за бизнес, което изисква намаляване на намесата на държавата в икономиката.
