Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Променив закона за намаляване на административните режими могат да блокирати без това трудното му прилагане

15.12.2006
Оцени тази статия:

Събитие
В началото на седмицата, по инициатива на комисията по икономическаполитика, се проведе обсъждане на законопроект за допълнение на законаза ограничаване на административното регулиране и административния контролвърху стопанската дейност* ?

Замисълът на законопроекта е да се определи процедура, в условиятана която на “представителни организации на бизнеса” да се предоставятправа по провеждане на регистрационни режими.

Присъстваха много представители на гилдии, палати, камари и работодателскисъюзи, включително универсални организации като БТПП, БСК и Съюза наработодателите.

Практически всички подкрепят идеята за такава практика, но имат забележки,които изискват съществено преработване на проектозакона.

Единственото категорично становище против делегирането на правомощияна гилдии чрез промяна на този закон изказа само институтът за пазарнаикономика.

Ето част от мотивите.

Замисъл на закона
Идеята на закона за ограничаване на регулирането и контрола върху стопанскатадейност е да премахне хипертрофия на законодателството в тази област.Както неведнъж сме писали, в действащите закони и подзаконови нормативниактове се употребяват 21 синонима на “лицензия” (“разрешение”), “регистрация”е “информация” (“уведомление”), разпръснати общо в около 5 000 разпоредби.(В този брой не присъстват индивидуалните административни актове и наредбите,въвеждащи режими на общинско равнище).

Резултатът е:
а) неефективност на работата на държавната и общинска администрация;
б) високи разходи са съобразяване с действащите регламенти или опитите да не се спазват изобщо** ;
в) общи отрицателни, макар и трудно изчислими, ефекти за икономикатаи правовия ред като: извън-данъчно намаляване на разполагаемия доход,под оптималното производство на благосъстояние и широко разпространено,всекидневно несъблюдаване на иначе надлежно приетите норми;
г) вероятно хиперболизирано усещане за разложение (корупция) на средатаза водене на бизнес.

Законът намери решения на тези проблеми и те са:
· Свеждане на цялото терминологично многообразие до ясното определениена три понятия - вече споменатите “лицензия” (“разрешение”), “регистрация”е “информация” (“уведомление”);
· Въвеждане и прилагане на административно регулиране и контрол самопри значителен риск за здраве, собственост и други права, ако няма естествено(пазарно) решение, което предотвратява този риск;
· Промяна на съществуващите специални закони, която ги съобразява сразпоредбите на този закон;
· Промяна на съществуващата подзаконова уредба на актовете на централнатаместна администрация в същия дух;
· Бъдещите законодателни и нормотворчески инициативи - както на изпълнителнатавласт и органите за местно самоуправление, така и на народните представители,- да следват общите правила на този закон.

Причини законът да не се прилага
Този замисъл на закона засега не се осъществява. Причините са две.

Първо, администрацията пропусна 6-месечния срок за изпълнение на изискваниятана закона (той изтече на 18 декември м.г.). Засега няма сила, коятода й наложи да прави изброените по-горе неща.

Второ, онези, които имат права по този закон – фирми и граждани, нетърсят начини да ги защитят, макар това да е относително лесно. Объркванетов законодателството е толкова голямо, че то не се прилага. Когато сеприлага, относително по-евтино е да се откупиш, отколкото да водиш дела.Разумното желание на съпротивата, дори и да е на законни основания,калкулира и алтернативните разходи, сравнявайки ги с онези, които бихабили предизвикани от допълнителни, на пръв поглед не свързани със съдебнотодело, притеснения. Адвокатите също не са разбрали добре закона. На товаотгоре, в обществото господства и впечатлението, че административнитедела почти винаги се решават в полза на държавата.

Противоречието между допълнението на закона и самия закона
Защо делегирането на права по регистрационни режими да пречи на осъществяванетона замисъла на закона?

Отговорите са няколко и са относително очевидни.

1. Гилдиите, камарите и палатите са онези, които могат да подпомогнатфирмите (своите членове) в административната и съдебна защита на праватаим по този закон. За фирмите такава услуга би била от полза, защототака избягват преките спорове с администрацията, които спорове винаги– предполага се – могат да се изродят в допълнителни проверки и притеснения.Поради много причини гилдиите и палатите засега не правят това. Акообаче им се делегират задължения и функции по контрола, досега предписанина държавната администрация, “представителите” на бизнеса сменят страната,която представляват.

2. Предлаганата промяна в закона, ако бъде приета, ще се случи в непромененасреда. Съответно към всички административни и общински структури, щесе добави една кохорта гилдии, палати и камари, които ще поддържат съществуващитережими. Те ще имат дял в смазването на съществуващата система, но неи интерес да я променят. Този интерес ще се осъществява чрез налаганена допълнителни разходи за навлизане в определени сегменти на пазара,чрез блокиране на конкурентния натиск.

3. За да не се случи точно това, законопроектът предвижда две мерки:а) комисията за защита на конкуренцията да има водеща роля в контроланад този процес да делегиране на държавни задължения на гилдии и камари;б) лицензиране на тези организации; в) изпълнение на контролни функциисамо по отношение на своите членове.

4. Комисията никога досега не се е справяла добре с работата си; оттова, че тя ще стане повече, не следва, че ще се върши по-добре. Законътизисква всеки лиценз да се въвежда с промяна в самия него, което дасе основава на анализ на разходите по прилагането и съобразяването сновите изисквания, включително преценка и остойностяване на алтернативнитерешения. Проектозаконът не прави това. Ако гилдиите изпълняват контролни(държавни) функции само по отношение на своите членове, където има няколкогилдии (а такъв е случаят в повечето стопански отрасли), ще настъпятняколко казуса с изкривяване на стимулите. Доколкото гилдиите се съревноваватза членове, те ще ги привличат с по-лежерно отношение към контролнитеси задължения. Сега действащите контролните органи ще трябва в някакваформа да запазят своите функции, защото възниква проблем с контролана контролиращите.

Какво все пак да се прави?
Едно алтернативно решение, което пазарът винаги предлага е репутацията.Ние и по-нататък ще разясняваме този механизъм. Гилдиите в нормалниусловия могат да подпомагат формирането на репутация и печалбата отнея. Това у нас се случва рядко, не заради неспособността на гилдиите,а заради и намесата, и бездействието на държавните контролни органи.
От друга страна, във всяка област на риск, съществуват играчи, коитозалагат на репутацията и за чиито качествени стоки и услуги просветенипотребители са готови да платят повече.
И в областта на контрола, регистрациите и пр., както и в много другиобласти, частното предлагане на бивши държавни услуги, вероятно ще решимного проблеми. За целта обаче функции не трябва да се делегират специалнона гилдии. За малко на брой области, където, поради риск, е нужен контрол,делегирането му може да става чрез съревнователна процедура, при защитана конкуренцията (и поддържане на свободата на навлизане на пазара)и за определен срок.

Преди това обаче следва да се ограничи броя на тези области, не нахартия, а реално.

-------------------------------------------------------------

* Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г., попр.,бр. 59 от 1.07.2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 9.12.2003 г.; кн. 7/2003г., стр. 51, т. 2, р. 3, № 92. Влизането в сила на закона е отложенос 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник” (§ 5 от Преходнитеи заключителни разпоредби), за да могат органите на централната и местнатаадминистрация да се съобразят с неговите изисквания. По-надолу позоваванетовърху тази закон е просто върху “закона”; той е приложен към този наръчник(виж Приложение 5).

** Според различни оценки тези разходи са възлизат на около 10 насто от БВП; за сравнение: в ЕС фирмите изразходват средно 3-4% от БВПза тази цел. Хармонизирането на законодателството на България с тована ЕС не води до намаляване на разходите за съобразяване със законодателствотои регламентите. Самите тези разходи са квази-данъчно облагане.