Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Промените във валутния закон: целта оправдава средствата

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Одобрените от правителството в четвъртък поправки във валутния закон предвиждат:

1/ Всички юридически лица трябва да декларират пред БНБ сметките си в чуждестранни банки в 15-дневен срок от откриването им.

2/ При получаване на преводи от чужбина лицата-получатели се задължават да попълват статистически форми в определен срок след като бъдат уведомени за постъпилия превод и да ги представят в търговските банки.

3/ Физическите лица са длъжни да декларират сметките си в чужбина, при условие, че те надхвърлят определен лимит. Този лимит ще бъде фиксиран в специална наредба;

4/ Местните банки ще могат да извършват преводи в чужбина при условие, че платежното нареждане бъде придружено с документ, че сметката е декларирана пред БНБ.

5/ Досегашният регистрационен режим за износ на валута се заменя с декларативен. Декларирането е задължително за суми над 25 000 лв. Наред с подаването на декларация, при износ на суми над 25 000 лв. лицето ще трябва да представи и документ, че не дължи данъци.

Коментар:

1/ Според финансовия министър Милен Велчев и според представители на БНБ целта на декларирането на сметки пред централната банка е да се събере необходимата статистическа информация за обслужването на статистиката на платежния баланс. Така България щяла да има по-надеждна статистика за платежния баланс. Малката "подробност" в случая е, че ако БНБ не е в състояние да събира надеждна статистическа информация и да изготвя качествен платежен баланс, това си е проблем на БНБ, а не на гражданите и фирмите. Администрацията обаче отново поема по най-лесния за нея път - да прехвърли контролните си функции и свързаните с тях разходи върху частни субекти.

2/ Съгласно дефиницията на банкова тайна в България, такава тайна са авоарите по сметки и движението по сметки. Декларирането на първоначалното салдо по сметките и предоставянето на информация за движението по сметките на фирмите (на всеки три месеца) очевидно се вмества в така дефинираното понятие "банкова тайна".

3/ Следенето на банковите транзакции и тяхното деклариране може и да не затрудни разплащанията, но е твърде вероятно да "натовари" гражданите и фирмите с допълнителни транзакционни разходи. Попълването на декларация и формуляри при всички положения отнема време и има алтернативна цена.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!