Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Промените в Закона за банките - поредната ябълка на раздора в НДСВ

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Тази седмица Върховният административен съд образува дело по жалба на Антон Александров срещу текстове от Наредба № 4 от февруари 1999 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.

Според някои разпоредби (чл. 14 по-специално) всеки търговец, който има регистриран касов апарат е задължен да сключи писмен договор със сервизна фирма, регистрирана от ГД "Национален център по метрология". Предвидена е санкция за липсата на такъв договор. Самата регистрация на апарата също изисква да се представи договор за подръжката му. Отделно сервизната фирма трябва да поддържа досиета на касовите апарати, в които да отразяват извършените по тях ремонти и регулярни профилактични проверки.

Мотивите за оспорване на тези разпоредби, така както те са представени от вносителя на жалбата (по информация в медиите), са, че се въвежда задължение за сключване на договор за услуга, която може да не се използва (устройството може и да не се повреди или сервизът да фалира). Освен това се ограничава изборът на предприемачите, които не могат да ползват услуги от сервизи, различни от административно определените такива.

Към тези аргументи на жалбоподателя, както вече сме коментирали, може да прибавим, или по-скоро да повторим за пореден път, най-малко следните коментари "против" тези разпоредби.

1/ Администрацията прехвърля разходите си за контрол (при изискване за поддържане на фискалните устройства в изрядност) върху търговци и потребители, като така увеличава необосновано разходите им за опериране на пазара (затова и има изрична разпоредба за поддържане на досиета с извършените сервизни услуги);

2/ С разпоредбите се ограничава свободата при договаряне на пазара на съответните услуги, в този случай. Предвидимите ефекти от това (както посочихме още при приемането на тези текстове!) са намаляване на конкурентния натиск върху сервизните компании да подобряват услугите, които те предоставят (включително качеството им);

3/ Те стимулират корупционни нагласи сред администрацията, които могат да се открият винаги там, където с административно решение могат да се гарантират позиции на пазара.

Както може да се предполага, разходите (които се изразяват не само в разноски) по делото, са за сметка на данъкоплатците. След като ефектите от подобни разпоредби могат да се прогнозират (доказателство за което е това дело), то няма смисъл да се налагат ненужни разходи за правене на бизнес, както и да се разходват публични средства за изгубени каузи.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!