Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пролетният локдаун не доведе до наплив към бюрата по труда

Автор: Адриан Николов / 23.04.2021
Оцени тази статия:

Въвеждането на ограничителните мерки и затварянето на заведенията март 2020 г. доведоха до най-силния краткотраен шок на пазара на труда в България. В рамките на няколко седмици броят на регистрираните безработни нарасна с близо 200 хиляди и достигна почти 300 хиляди души. Началото на 2021 г. донесе нови ограничителни мерки, но, ако съдим по данните от бюрата по труда, те нямаха същия негативен ефект върху безработицата.

Първите два локдауна, от пролетта и от късната есен на 2020 г., имат видим ефект върху общия брой регистрирани безработни (виж графиката), като това е особено ясно в периода между средата на март и края на май. В началото на 2021 г. обаче новите мерки не довеждат до нов ръст на безработицата, тъкмо обратното – първите четири месеца на годината следват обичайната динамика на годишния цикъл на безработицата, но от по-високата стартова стойност след бурния ръст през 2020 г. Интересно е да отбележим също, че след края на коледните празници и отпуски се наблюдава малко по-значителен ръст в броя на безработните в сравнение с предишните години.

Различната динамика в хода на трите серии ограничителни мерки се дължи на няколко фактора. Първият е степента на „затваряне“ – в крайна сметка през март 2020 г. ограниченията бяха много по-тежки от тези, въведени през есента и през пролетта на 2021 г., не се стигна до пропускателни пунктове, затваряне на градове, а почти целият бизнес работи нормално. Това важи с особена сила за преработващата промишленост – докато миналата пролет работата на значителна част от този клон на индустрията беше затруднена заради липса на доставки и логистични проблеми, този път такива проблеми отсъстват. От значение е и поддържането на международната търговия, която на практика не е засегната от новата вълна мерки.

Сред ключовите фактори е и несигурността. Сравнявайки пролетта на 2020 и 2021 г., миналата година броят на неизвестните беше много по-голям – продължителността на ограниченията, въвеждането на все по-строги мерки, липсата на яснота за размера и формулировката на държавната подкрепа за затворените бизнеси. Несигурността за бъдещето със сигурност играе своята роля в решенията на бизнесите за освобождаване и наемане на служители и съответно се отразява върху динамиката на безработицата. Няма как да не споменем и самите правителствени мерки – докато в началото на ограниченията самото управление не беше особено сигурно каква подкрепа да предостави и точно на кого, както есенният, така и вторият пролетен локдаун са в условията на установени схеми за запазване на заетостта.

Влияние оказва и самият индикатор. Доколкото Агенция по заетостта измерва безработицата, но не и самата заетост, то данните които предоставя отразяват единствено регистрациите в бюрата по труда. Миналата пролет мнозинството от новоосвободените работници имаха право на обезщетения за безработица. Тъй като най-сериозно засегнатите сектори са едни и същи – хотелите и ресторантите, транспортът – обаче  много от заетите в тях са изчерпили възможностите си за получаване на такова обезщетение и съответно загубата на работните им места не се отразява на регистрациите в бюрата по труда.

Пълната картина за състоянието на пазара на труда в контекста на пролетните ограничения ще видим след публикуването на данните за заетостта. При предишния преглед на данните за динамиката на заетите през цялата 2020 г. установихме, че загубените работни места надвишават (но не с много) оценките за общия удар върху пазара на труда, направени на база данните за безработните.