Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пролетните прогнози за МВФ – повод за безпокойство или оптимизъм?

Автор: Димитър Чобанов / 11.04.2008
Оцени тази статия:

През седмицата представители на Международния валутен фонд посетиха страната, за да дискутират перспективите за развитие на българската икономика, като фокусът е поставен върху фискалната политика и финансовия сектор. Според разпространеното след това изявление[1] стопанският растеж към момента е добър и води до спад в безработицата. Недостигът на работна ръка обаче може да ограничи значително бъдещото развитие. Инфлацията достига двуцифрени стойности, повлияна от нарастването на цените на храните и на енергийните продукти, но и поради затегнатия пазар на труда, където растежът на номиналните заплати се ускорява и подхранва допълнително високата инфлация.

Притесненията на представителите на МВФ са свързани и с дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който според тях е отражение на факта, че разходите на частния сектор в страната са по-високи от доходите му и се финансират чрез големи входящи капиталови потоци. Тези фактори, съчетани със сътресенията на глобалните финансови пазари и високите цени на суровините и горивата, ще доведат до негативни ефекти върху Европейския съюз и върху перспективите за реалния растеж на брутния вътрешен продукт в България. През 2008 г. той ще бъде 5.5%, а през следващата ще се забави до 4.75%. Инфлацията в края на периода ще бъде съответно 7.25% през 2008 г. и 5% през 2009 г.

Като цяло представителите на МВФ очакват да се случи т.нар. „меко приземяване" на икономиката, което се свързва със запазване на целта за излишък в бюджета от около 3.75% от БВП. Въпреки това те не изключват възможността за рязко забавяне, което би означавало и понижаване на тази цел.

Посочените прогнози са част от доклада на МВФ за перспективите пред световната икономика. Трябва да се има предвид, че съставянето на подобни доклади и прогнози е сложен процес, който изисква огромни ресурси и поради тази причина вниманието се съсредоточава най-вече върху големите икономики - на Съединените щати, Еврозоната, Китай, Япония. По-малките страни е разглеждат в зависимост от набор от общи за тях характеристики като разположение на страната, равнище на дохода на човек от населението, интеграция към голяма зона за търговия и т.н. При този процес обаче често се пропускат някои особености, които могат да значително да повлияят на ситуацията в дадена страна.

Общият модел за световната икономика на представителите на МВФ е ясно представен - забавяне на икономическия растеж през 2008 и 2009 г. Това се отнася и за Европейския съюз, който е основен търговски партньор и източник на капитали за България. От тази гледна точка е логично да се предположи, че ще се получи негативно отражение върху българската икономика. Прогнозата за всички страни от Нова Европа е за съществено понижаване на растежа. Например в Естония и Латвия очакванията са за реален растеж на БВП от 3% и 3.6% за 2008 г. и 3.7% и 0.5% през 2009 г.[2], където се наблюдават признаци за възможно забавяне на капиталовите потоци. При по-нататъшно негативно развитие, какъвто би бил внезапният спад на капиталовите потоци, може да възникне кредитна криза и да се понижат цените на активите. Последствията ще са нежелано рязко забавяне на вътрешните разходи и намаляване на дълга в капиталовата структура на предприятията и домакинствата. Това се отнася не само за Балтийските страни, но и евентуално за България.

Прави впечатление, че прогнозите за стопанския растеж в България и Румъния са твърде близки по стойности - разликата е 0.1 процентен пункт. Заедно с общите аргументи, които се използват от представителите на МВФ за двете страни при анализа на ситуацията, това подсказва, че става въпрос за прогноза по-скоро на тенденции в региона, отколкото на отчитане на спецификите на двете страни поотделно. Провежданите фискални и парични политики обаче са твърде различни и реализирането на почти еднакви темпове на растеж не е толкова вероятно.

Прогнозата на МВФ е за продължаващо относително бързо покачване на цените в страната, като факторите за това са входящите капиталови потоци и вътрешните кредити, като до известна степен вторият се явява последствие от първия. При очаквано забавяне на притока на капитали нарастването на паричното предлагане също би трябвало да се забави. Това ще ограничи вътрешното търсене и потреблението и ще допринесе за по-бавно нарастване на цените в страната. Тоест вероятно ефектът от това ще се забави до 2009 г., когато очакванията са за нарастване на цените с 6% средногодишно.

Важни в случая са не само посочените в прогнозите числа, но и политиките, които се препоръчват за противодействие на неблагоприятните фактори. Според МВФ трябва да се подхожда внимателно към здравната и пенсионната реформа. МВФ първоначално не одобри въвеждането на 10% данък върху печалбата и 10% плосък данък, но последващите резултати за държавния бюджет и за развитието на икономиката показаха, че това са положителни мерки. Тази характерна предпазливост е полезна в периоди на неблагоприятна световна конюнктура, но твърде често се оказва неоснователна и се използва като аргумент за забавяне на необходими реформи.

Осигурителната система (и пенсионната, и здравната) в България страда от сериозни проблеми поради същността си. Тя не е дори разходопокривна, тъй като значителен дял от разходите на практика се финансира чрез субсидия от държавния бюджет. При такива обстоятелства трудно може да се говори за дългосрочна устойчивост или за справедливост. Разумната политика, която се води по отношение на публичния дълг, трябва да обхване и скрития дълг от осигурителната система, тъй като той непрекъснато се увеличава. Реформата трябва да бъде насочена към все по-пълно използване на капиталови схеми, а държавата да плаща единствено за тези, които нямат обективна възможност да се осигуряват[3].

Препоръката за завършване на реформата в образованието е добра и ще има дългосрочни положителни последици за икономиката. Друг важен момент е подобряването на ефикасността на публичния сектор. Това е свързано с ограничаване на разходите за заплати и текуща издръжка и с намаляване на числеността на персонала.

Прогнозите на Международния валутен фонд представят един възможен сценарий за развитието на българската икономика през тази и следващата година. Той е за „меко приземяване", а възможната алтернатива е за рязък спад на растежа. За съжаление другата алтернатива - за запазване на близки до сегашните стойности за темпа на растеж - не се разглеждат. Въпреки неблагоприятното развитие на световните пазари България все още запазва привлекателността си като място за инвестиции, което се доказва от резултатите от 2007 г. Ако заложените реформи в образованието, здравеопазването и публичната администрация бъдат реализирани, ще се повиши потенциалът на икономиката за растеж. Важно е също така да не се правят опити за фискална експанзия, с които се преследват краткосрочни цели преди парламентарните избори, тъй като ефектът от тях би бил дестабилизация на икономиката.


 


[1] Изявлението може да бъде прочетено в интернет на адрес: http://www.imf.org/external/np/sec/pr/2008/pr0879.htm

[2] Използваните данни са от World Economic Outlook April 2008, достъпен в интернет на адрес:

http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/01/pdf/text.pdf

[3] За по-подробно изследване на реформата на пенсионната система вижте статията на Адриана Младенова „Пенсионната реформа води до повече спестявания и по-висок икономически растеж" от този бюлетин.