Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прокурорите вече не са „подчинени”

Автор: Любомир Авджийски / 29.07.2016
Оцени тази статия:

На 27 юли бе приет втория пакет от изменения в Закона за съдебната власт част, от които бяха и промените в начина на функциониране на прокуратурата. Ето по-важните изменения:

  • Премахване на „подчинеността”

Премахнати са термините „централизирана” по отношение на прокуратурата и „подчинени” на по-горестоящия и на главния прокурор – по отношение на всички прокурори. Това са абстрактни текстове и на пръв поглед изглежда, че няма да променят дейността на редовите прокурори. Терминологията, обаче, в един закон оформя неговия дух и основни принципи и влияе пряко на вътрешното убеждение и мисленето на магистратите. А досъдебното и съдебното производство са преди всичко функция на мисловни процеси. ИПИ многократно е публикувал статии по темата с призиви към законодателя да бъде премахнат текстът, според който прокурорите са подчинени на по-горестоящите и на главния прокурор. Тази подчиненост противоречи на конституционния принцип, че всички магистрати изпълняват своите функции като „се подчиняват само на закона”.

  • Въпроси към главния прокурор от граждани и неправителствени организации

Особено силен дебат в пленарна зала предизвика предложението на вносителя „В 30-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 или 2 Висшият съдебен съвет, съответно Народното събрание, изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета и народните представители може да поставят постъпили писмени въпроси от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада.“ (нов чл. 138а). Депутатите от ДПС Четин Казак и Йордан Цонев бяха особено негативни към възможността граждани и неправителствени организации да имат възможността да изпращат въпроси до главния прокурор. Аргументите срещу тази възможност не са особено ясни, освен че това щяло да бъде опасна форма на натиск върху главния прокурор. Възможността граждани да задават въпроси към която и да е власт би следвало да се приема нормално в едно демократично общество. Още повече, че в случая въпросите ще са опосреднени от народни представители, които ще могат да преценят дали да зададат изпратения от граждани въпрос или не. На второ място, главният прокурор има законовото задължение да не отговаря на въпроси, които биха нарушили следвствената тайна. Докладите на главния прокурор пред Народното събрание са символична форма на отчетност, тъй като Парламентът няма възможност да санкционира по никакъв начин главния прокурор, поради което не може да се говори за контрол или неправомерен натиск върху независимостта на прокуратурата, каквито аргументи бяха чути от трибуната на Народното събрание.

В тази връзка припомняме и особеното мнение на конституционен съдия Мария Павлова: „Като се има предвид, че съставът на Висшия съдебен съвет включва лица, които се намират в подчинено служебно положение спрямо тримата висши магистрати или в приятелски отношения с тях, напълно реална е хипотезата Висшият съдебен съвет да не може да формира мнозинство за освобождаване на висшите магистрати или да не желае това въпреки закононарушения, извършени от тях по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията (…)Толерирането на липсата на контрол и безотчетността е в противоречие с духа на Конституцията.”

  • Забрана за издаване на устни указания

Предвижда се изрична забрана по-горестоящите прокурори да издават устни указания на наблюдаващите прокурори по конкретните дела. Макар и устните указания да не са били разрешавани и досега в закона, те бяха честа практика в дейността на прокуратурата като се наблюдаваха редица случаи, в които наблюдаващи прокурори отиват при своите административни ръководители за съвет дали да повдигнат обвинение по определено дело, дали да изменят квалификацията, дали да внесат обвинителен акт в съда. Тази практика се бе почти официализирала с вътрешни заповеди в самата прокуратура. Отговорността за решаване на въпроси по същество на делото е изцяло в компетентността и в кръга на вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор. Такава е и целта на споменатия по-горе конституционен  принцип - в своята дейност съдиите, прокурорите и следователите са подчинени само на закона. Остава надеждата, че тази забрана за устни указания и съветване с административните ръководители и по-горестоящи прокурори ще бъде спазвана.

  • Възможност за намеса във всички прокурорски актове

На следващо място се урежда задължението за по-гореостоящите прокурори да се мотивират (да излагат адекватна аргументация), когато отменят или изменят актове на наблюдаващите прокурори по делата. Това би изиграло положителна роля, но по начина, по който бе приета промяната отваря твърде широко поле за намеса в актовете на наблюдаващите прокурори. Досегашният текст указваше, че по-горестоящ прокурор „може писмено да спира и да отменя разпорежданията” на редовите прокурори, докато новият – „мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.“  Това означава, че от една страна по-горестоящите прокурори ще могат да се намесват във всички видове актове на наблюдаващите прокурори, а не както досега само в разпорежданията им. И на второ място, по-горестоящите прокурори ще могат освен да спират и отменят, също така да изменят въпросните актове. Този текст крие сериозна опасност да се размие отговорността за взимането на решенията по определено дело и отново поставя въпроса – наблюдаващият прокурор ли е единственият компетентен и отговорен за решаването на въпросите по делото по вътрешно убеждение и въз основа на закона.

 

Приетите промени в устройството и функциите на прокуратурата са недостатъчни и противоречиви. От една страна следва да се отчетат положителните изменения, които са стъпка към децетрализиране на прокуратурата и премахването на досегашния съветски модел на подчиненост. Премахването на „подчинеността” не бива да остава единствено абстрактна промяна, но и да стане част от възприятието и модела на работа на редовите прокурори. Но от друга страна е налице сериозният негатив от завишените правомощия на по-горестоящите прокурори по отношение на всички прокурорски актове. Този текст следва да бъде преосмислен и да бъде върнато досегашното положение, според което могат да бъдат спирани и отменяни единствено разпорежданията, но не и останалите прокурорски актове.