Прокурорите– данъчни, а данъчните?

Идеята за разширен достъп на най-различни органи до данъчните досиета,сега разглеждани като “данъчна тайна”, може да не навреди, но със сигурносте безсмислена от гледна точка на преследване на престъпниците.

1/ Прочитът на Наказателния кодекс показва, че единствените престъпления,които имат общо със сведения, потенциално съдържащи се в данъчните досиета,са именно престъпления, свързани с данъчни измами.

2/ По мандат, а и съобразно с нормалната правна логика, данъчната администрацияе тази, която единствено се занимава с “проблеми на данъчното облагане”(чл. 7 от Данъчно-процесуалния кодекс)

3/ Следователно, нарушения на данъчните закони – като например подаванена декларации с невярно съдържание – които са определени като “престъпления”по смисъла на НК могат да се установят първоначално единствено от данъчнатаадминистрация.

4/ По разпоредбите на ДПК, чл. 87, данъчният орган трябва да уведомипрокурора при констатирано нарушение, което може да представлява престъпление.Тогава “данъчната тайна” се сваля.

5/ При нарочно разследване от страна на прокуратурата и органите наМВР на определено лице, последните могат да поискат от съд сваляне наданъчната тайна, и окръжният съд е длъжен да се произнесе до 24 часапо искането.

От всичко написано дотук следва, че сегашната законова уредба предоставявъзможност за преследване както на “данъчни престъпници”, така и на“други престъпници”, доказателства за чиято вина могат да се намирати в данъчните им досиета. Ако правителството предлага промени, товаозначава, че то декларира поне следното:

– че някои институции са умишлено злонамерени и корумпирани;
– че прокуратурата трябва започне да събира данъчните задължения, защотоминистерството на финансите вече е неспособно да се справи

 


Свързани публикации.