Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Произшествия по пътя към Европа

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Във вторник Европейският парламент обсъди, а в сряда одобри подписването на договор за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз.

Случилото се има своите добри и не чак толкова добри страни.

Обликът на България

Очевидно е, че България се приближи към Съюза и че, според общото разбиране на депутатите, е по-близо до него отколкото Румъния.

Последното пролича от по-малкото гласове “против” и от установената процедура, според която решението за прилагане на предпазната клауза за България трябва да бъде подкрепено от всички страни членки, докато за Румъния е необходимо (само) квалифицирано мнозинство.

Макар и едва забележимо, имиджът на България е по-добър от този на Румъния. Противоположното решение, макар и по начало да беше слабо вероятно, би било ясен признак за наличието на проблеми. Това би довело до ненужни подозрения от страна на инвеститори, купувачи на земя и апартаменти в България, търговски партньори и т.н. В крайна сметка, въздействието на едно такова решение би било отрицателно. Както е трудно да се намери количествен израз на ползите, които биха били пропуснати, така е невъзможно да се пресметнат и облагите от случилото се в Страсбург на 13 април.

Възраженията

Дебатът в Европейския парламент показа и къде са тънките места в работата, която предстои да бъде свършена от страна на България, от сегашното и по-скоро следващото правителство.

  1. Зелената фракция бе недоволна и дори раздразнена от съществуващата неяснота по повод сериозността на намеренията за затваряне на старите блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Може да се очаква, че повдигането на въпроси по този повод ще мобилизира съпротива в отделните страни. Същото може да се случи и по повод започването на строителството на “Белене”. С известна увереност може да се твърди, че съпротива само по тези поводи едва ли ще затрудни особено ратифицирането на договора от отделните страни.
  2. България преодоля първоначалните намерения да консервативната фракция да предложи отлагане на гласуването. “Успехът” се дължи както на правителството и докладчика за България (Джефри ван Орден), така и на десните партии в България, вероятно на Надежда Михайлова. Но случаят показва колко трудно страната мобилизира приятели и че това е основен рисков фактор при ратифицирането на договора с България от страните членки.
  3. Отказът от първоначалните намерения обаче, е в обстоятелството, че самият парламент има объркани функции. Консерваторите искаха да обърнат внимание, че той не е съвсем парламент, че основната му функция е да одобрява решенията на изпълнителната власт (Европейския съвет и Европейската комисия), че макар и пряко избрани, депутатите просто изразяват “мнение” по повод решенията на екзекутивите.
  4. Българската преса не обърна внимание на друга съществена страна на възраженията. Депутатите, които бяха “против”, имаха това мнение по съвест. Въпросът им е защо на България и Румъния им се предоставя привилегията за одобрение на договора за присъединяване 20 месеца преди датата на присъединяването, след като в едната страна предстоят избори, а в другата – те са минали току-що. (Нито едно разширение не е било досега толкова отрано одобрено.) Очевидно е, че новите правителства и тук, и там тепърва ще трябва да се докажат. Това на пръв поглед странно предимство на двете страни, може да изиграе лоша шега по-нататък, да засили наблюдението на процесите и да затрудни мобилизирането на подкрепа за ратификацията.

Загубите за българската демокрация

Те не са свързани точно с таз-седмичното гласуване на Европейския парламент, а със съдържанието на договора за присъединяване на България и Румъния към Съюза. Чл. 1, ал. 2 от него гласи, че: “Република България и Румъния стават страни по Договора за създаване на Конституция за Европа...” Най-вероятно тази разпоредба присъства и в другите договори за присъединяване. Въпросът е как тя се тълкува.

Гражданите на България (и Румъния) в крайна сметка ще се окажат по-недостойни да бъдат питани за това какво мислят за проекта за европейска конституция от гражданите на онези страни, които ще изразят своето мнение на референдум.

Особено тук е не само обстоятелството, че българските избраници нямат доверие на онези, които са ги избрали. България става страна по договор, който още не е влязъл в сила (не е ратифициран). Към времето, когато това ще стане и когато България формално се присъедини към Съюза (и двете събития все още могат както да се случат, така и да не се случат), процедурите за вземане на решения в Съюза вече ще бъдат други и в някакъв смисъл това ще бъде друг съюз.

Нито недостатъците, нито положителните страни (доколкото ги има) на самия договор за създаване на Конституция за Европа сега не са известни за българската публика. Почти сигурно е, че тя няма просто така да си даде труд да разбере за какво става дума. Не е ясно тогава, откъде ще произтича легитимността (вярата, че даден набор закони е най-подходящият) за новите правила на съюза.

 

 

 





 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).