Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прогнозата на АИАП за българската икономика - кратък коментар

15.12.2006
Оцени тази статия:

През миналата седмица на страницата на Агенцията за икономически анализии прогнози бе публикувана прогноза за развитието на българската икономикадо края на 2006 г. Представената версия е предварителна, което спореднас я прави подходяща за коментар преди приемането на окончателния ивариант.

Прогнозата е много голяма като обем – 200 страници и това прави трудноподробното преглеждане на целия текст. Все пак се постарахме да намеримнякои от моментите, които са основни за вижданията на управляващитеза това, каква следва е икономическа политика през следващите почти3 години.

Прави впечатление, че основен инструмент за въздействие върху икономикатаот страна на правителството е работната заплата. Според анализа на АИАПсредството за повишаване на заплатите в частния сектор са административнитемерки като минималната работна заплата и увеличаването на заплатитев обществения сектор. Това повишаване наистина може да повлияе, но самонегативно. В една нормална пазарна икономика нарастването на заплатитезависи от нарастването на производителността на труда.

Очевидно е, че за публичния сектор измерването на производителностна труда, ако изобщо е възможно, е доста изкривено, заплатите не сеопределят на пазарен принцип и зависят от волята на управляващите ицелите им. Само че когато увеличението на заплатите в частния секторне е на базата на нараснала производителност на труда, то води до намаленаконкурентоспособност на българските фирми, а конкурентоспособносттае един от обявените приоритети на правителството. По този начин съзнателноили не правителството постига точно обратното на това, към което казва,че се стреми.

Освен това понижената конкурентоспособност води и до по-нисък износи съответно до по-висок дефицит по текущата сметка, срещу което правителствосъщо предприема някакви мерки, които в крайна сметка също са вредни..

Нарасналата минимална заплата има негативен ефект не само за фирмите,но и за по-ниско производителните хора, които или не могат да си намерятработа заради това, или са принудени да работят в сивата или чернатаикономика.

Друго “постижение” на правителството е нарастването на заетите в отрасъл“Държавно управление” с 6,9% през 2003 г., което се обяснява с “необходимосттаот повишаване капацитета на държавната администрация в процеса на присъединяванена страната към ЕС”. Тази обосновка се използва все по-често при всякаквислучаи и явно звучи убедително за управляващите, но не и за данъкоплатците.Не е ясно защо се наемат хора, които след това трябва да се обучават.При сегашния твърде раздут щат на администрацията всяко нейно увеличениеозначава единствено по-големи разходи за заплати, за текуща издръжкакато служебни автомобили, телефони, ток парно и т.н., които естественосе плащат от българския данъкоплатец. Срещу това той не получава нищо– нито административното обслужване се подобрява, нито разходите муза работа с администрацията намаляват. Но така правителството отчитапонижена безработица, а управляващите имат възможност да назначат наудобни постове свои близки и роднини – примерите за това са не малкои за съжаление ще продължават да се натрупват.

В документа отново се прокрадва обещанието, че ще бъдат намалени социалнитеосигуровки, които са основен проблем в България. Само че за съжалениедо момента това са само обещания. Напротив, дори през следващата годинасе очаква повишение на здравната осигуровка с 2 процентни пункта, апрез 2004 г. за работодателите беше въведена нова осигуровка, коятодобави още 0,5 процентни пункта към данъчноосигурителната тежест (загарантиране на вземанията на работниците при фалит на работодателя).За спазванията на обещанията от страна на правителството сме говорилимного пъти, но и сега ще отбележим, че при всички избори хората си спомняткакво им е било обещано на предишните и ако не е било изпълнено изходъте ясен – просто управляващите не биват преизбирани и или стават опозицияв парламента, или изобщо не влизат в него.

Освен това нарастването на безработицата поради сезонни фактори и приключванетона програмите за временна заетост, финансирани от бюджета, се разглеждане като естествен процес, а като доказателство за недостатъчна гъвкавостна пазара на труда. Това веднага се използва като основание за намесана държавата на този пазар чрез нови програми. Освен това гъвкавосттана пазара на труда наистина зависи от държавата и по-конкретно от законодателствотоза наемане и уволняване на работниците, от гарантирането на изпълнениетона договорите, от равнището на минималната работна заплата. За съжалениев тези области не се предприемат мерки или те са точно в противоположнатапосока.

По отношение на пазара на труда освен това се признава, че меркитена правителството през 2004 г. няма да доведат до понижаване на безработицата,а средствата, които ще се изразходват ще са достатъчни за запазванена текущото ниво на субсидирана заетост. Така че при евентуално намалениена безработицата правителството не може да присвои това като свое постижение.Разбира се, някои от другите мерки като понижението на ставката по данъкпечалба ще въздействат за повече възможности за бизнеса и за създаванетона нови работни места, но все пак това ще е следствие от намаленитепречки пред бизнеса, създадени преди това от държавата, а не от държавнитепрограми насочени към пазара на труда.

По отношение на разходите на бюджета от АИАП признават, че през 2003г. те са се увеличили с 1,4 процентни пункта и са достигнали 40,9% отБВП. Според разбиранията на правителството обаче това не е експанзионистичнаполитика, тъй като бюджетният дефицит на практика е нулев. Не трябвада забравяме, че всяко нарастване на приходите на бюджета е единственои само за сметка на данъкоплатците и по този начин те биват лишаваниот възможността лично да решат как да използват спечелените от самитетях пари. През последните години обаче политиката при съставянето надържавния бюджет е за силно консервативна прогноза за приходите, коитослед това се преизпълняват в голяма степен, а натрупаните средства сеизползват дискреционно от управляващите в края на годината.

Така нарастват не само приходите, но и разходите на бюджета, като тезипари са насочени към някои специални групи хора, които се възприематкато потенциални гласоподаватели за управляващата партия, вместо къмвсички хора. А възможност за по-справедливо разпределение или за по-малкопреразпределение на средствата наистина има – изплащане на външен дълг,силно намаление на преките данъци, връщане на надвзетото от данъкоплатците.

За неефективното използване на средствата в бюджета е свидетелствои самият анализ на АИАП. В него се казва, че: “Разходите за тях [активнитемерки на пазара на труда] се оценяват на около 178 млн. лева за годината.В същото време намалението на безработицата, един от чийто фактори саточно тези мерки, доведе до намалението на разходите за помощи и забезработни с повече от 50% (124,6 млн. лева) спрямо 2002 г.” Следователноза нещо, което спестява около 125 млн. лв. на бюджета, от него са дадени178 млн. лв. или имаме нетна загуба само от тези мерки в размер на 53млн. лв.

Друг основен проблем в бюджета е огромният размер на капиталовите разходи,които през 2003 г. възлизат на над 1,183 млрд. лв., а през следващите3 години са планирани да превишават над 1 млрд. лв. годишно. Тези парище бъдат използвани за големи инфраструктурни проекти, които биха моглида бъдат изградени от частни инвеститори и да пораждат разходи единственоза тях, а не за всички данъкоплатци. Ако има частен интерес към тезипроекти те ще бъдат по-ефективни, и рискът за тях ще бъде поет самоот собственика им. Това също така е индикатор дали такъв проект ще бъдепечеливш, което изобщо не е ясно за повечето държавни проекти. Кактопризнават и авторите на анализа на АИАП подобни проекти изтласкват частнитеинвестиции, но основанието за тях е, че те ще допринесат за по-високрастеж в бъдеще. Този аргумент естествено трудно може да бъде потвърденна практика, а освен това е много по-възможно по-високият растеж дасе реализира ако инвестициите бяха направени от частните инвеститори.Начинът за това е просто от тях да бъдат иззети по-малко пари чрез по-нискиданъци, които освен това ще насърчат и чуждестранните инвеститори даучастват в подобни проекти.

Като цяло прогнозата на АИАП е типична за подобен род правителствениагенции. Възприет е оптимистичен сценарий за развитието на българскатаикономика, който предвижда растеж на реалния БВП с над 5% годишно. Даси припомним все пак прогнозата на агенцията за 2003 г., която бешесъщо за по-висок растеж от 5%, но в крайна сметка не се сбъдна. Подобнипо-краткосрочни прогнози трябва да отчитат и възможни циклични колебанияв българската икономика, които биха могли да се проявят през следващите2-3 години. От миналата година агенцията разполага с макроикономическимодел за българската икономика, основната цел при изграждането на койтобеше именно създаване на по-добри възможности за прогнозиране. Такаче ако този модел не може да предсказва в задоволителна степен (т.е.с минимална грешка), той явно е поредното доказателство за неефективнотоизразходване на средствата на данъкоплатците.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).