Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Професионалното образование увеличава шансовете за реализация

Автор: Зорница Славова / 05.06.2015
Оцени тази статия:

Професионалното образование в България има своите традиции и играе своята роля в образователната система в страната. През 2014 г. половината от завършващите средно образование са именно ученици в професионалните училища (26,2 хиляди от общо 53,5 хиляди). През последните четири години интересът към професионалното образование слабо нараства след дългогодишен постоянен спад за сметка на обучаващите се в хуманитарни и профилирани гимназии. Въпреки това, за последните 15 години обучаващите се за придобиване на III-та степен на квалификация намаляват с една четвърт, а новоприетите – с една трета.

Причините за това са комплексни – като се започне от остарелите методи на преподаване и материална база, и се стигне до очакванията за нископлатен, непрестижен труд при завършване. Като резултат от този процес в голяма част от областите има недостиг на средни специалисти, а една част от висшите заемат позиции, за които не се изисква висше образование.  

В същото време завършилите професионално образование се реализират по-добре на пазара на труда спрямо общата реализация на завършилите средно образование. Като се има предвид, че в данните за завършили средно образование се включват и тези с професионално образование, разликите са още по-големи.

  • Завършилите професионално образование представляват над една трета от работната сила, а коефициентът на икономическата им активност е 67,4% през 2014 г. или със 6 п.п. по-висок от общо завършилите средно образование и с 13 п.п. по-висок от средното ниво за страната.
  • Коефициентът на заетост на завършилите с придобита професионална квалификация (ППК) е 60,6% през 2014 г. или със 6 п.п.
  • Безработицата при завършилите професионално образование (10,2%) е по-ниска и от средната за страната (11,4%), и от тази при завършилите средно образование (10,6%).

Наблюдават се и големи различия при наличието на кадри с придобита професионална квалификация между отделните области. В 12 от областите завършващите професионално образование през 2014 г. са под средното за страната (49%), а в останалите 16 – над средното. Най-голям е делът на завършилите средно образование в професионални училища в областите Кюстендил (61%), Търговище (60%) и Силистра (60%). Най-малък е делът на завършилите средно образование в професионални училища в София-град (37%) и Кърджали (38%). Обяснение за резултата на столицата може да се търси в големия брой ученици в езиковите, математически и профилирани гимназии в София. Те пък от своя страна предполагат последващо висше образование, а не реализация на пазара на труда веднага след средното образование.

В отговор на слабостите при обучението в професионалните гимназии вече са приети и се изпълняват национална стратегия и програми за подобряването му, осъвременяване на материалната база и по-добра реализация на завършващите[1].

През последните години се правят първи стъпки към въвеждане на дуално образование и в България по успешния модел на редица европейски страни.  Именно то вероятно ще изиграе ключова роля за модернизирането на професионалните направления в средното образование и повишаването на тяхната привлекателност за учениците (вече разгледахме добрите примери). Изследване на Министерство на образованието показва, че над 70% от учениците в професионалните гимназии биха желали като част от обучението им в училище да се включи платена работа по специалността в реална фирма за сметка на част от общообразователните часове.

Качественото професионалното обучение в средното образование безспорно би намалило структурната безработица в страната, би съдействало за ограничаването на младежката безработица и би довело до намаляване на разхищението на обществени и частни ресурси за допълнително образование (включително висше). В тази връзка е изключително важно по-бързото и по-широко въвеждане на дуално образование в професионалните училища.

 

 


[1] Наскоро излъчено журналистическо разследване, обаче, разкрива плачевното състояния на редица професионални гимназии, които функционират само „на хартия” и с помощта на десетки „мъртви души”, които реално не посещават училището. Тези ученици се водят записани, за да не се закрие училището, да не се съкращават учители и да продължи да се усвоява съответната събсидия (според записаните ученици) от държавния бюджет. Паралелно с процесите на модернизиране на професионалното образование е задължително училищната мрежа да се изчисти от такива училища, които не успяват да привлекат интереса на достатъчен брой ученици и които пилеят обществени средства.