Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проектът за изграждане на АЕЦ “Белене” в България

Автор: ИПИ / 23.11.2007
Оцени тази статия:

СТАНОВИЩЕ

относно

проекта за изграждане на АЕЦ "Белене" в България

На вниманието на:

Генерална дирекция "Енергия и транспорт"

Европейска комисия

Комисар по енергетиката Андрис Пиебалгс

 

София, България

22 ноември 2007 г.

 

Институтът за пазарна икономика (ИПИ), подкрепян от независими анализатори и енергийни експерти, от години се противопоставя на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Проектът има много подводни камъни и не е доказано, че е икономически изгоден за България.

Представяме на Вашето внимание кратък списък от основните аргументи срещу изграждане на втора атомна централа в България:

1) Няма подробен анализ на икономическите и социални ефекти от реализацията на проекта. Всички въпроси, свързани с икономическата целесъобразност на проекта, остават неотговорени и единствените доводи до момента се базират на популистки тези (България да се превърне в енергиен център на Балканите) или на необосновани очаквания за енергиен дефицит около 2010-2011 г.

2) Не е пресметната нетната настояща стойност на проекта. Например, разходите за съпътстващата инфраструктура могат да се окажат значително по-големи от предварителните очаквания. Същото се отнася и за съхранението на отработеното гориво. Себестойността на електричеството за един киловат час най-вероятно ще се окаже много по-висока от обещаните 3.5-3.6 евроцента за киловат час. Като я сравним с подобни централи в други страни и вземем под внимание последните изследвания в тази област, най-разумно е да очакваме себестойност от над 5-6 евроцента за киловат час.

3) Проектът ще попречи на либерализацията на енергийния пазар. Правителството ще притежава над 50% от собствеността, което затваря вратата за реална либерализация и конкуренция между производителите на енергия. Ако правителството подпомага ядрената индустрия, голяма част от енергийния пазар ще бъде обект на държавна намеса. Доставчиците на газ и въглища също може да поискат привилегии, за да има равнопоставено и справедливо третиране. Връщането към протекционистична енергийна политика ще ограничи конкуренцията, което ще повлияе отрицателно на енергийната ефективност, ще вдигне цените и вероятно ще намали сигурността на доставките, от което ще загубят всички потребители ма енергия.

4) В момента България е силно зависима от енергийни ресурси от Русия: петрол, природен газ, висококачествени въглища и ядрено гориво. Проектът ще увеличи зависимостта на България от руските ресурси и по този начин българската икономика ще стане още по-уязвима от руската енергийна политика. България сключи договор с "Атомстройекспорт", в когото руската енергийна компания "Газпром" притежава дял от 84%, за строежа на централата и инсталирането на два 1,000-мегаватови водни ректора. Централата е планирана на базата на руска технология. Русия ще доставя цялото ядрено гориво за електроцентралата и ще преработва отработеното гориво.

5) Не е доказана самата необходимост от нови мощности в България. Българската икономика се характеризира с много висока енергоемкост. Енергоемкостта на българската икономика, дефинирана като количеството енергия, необходимо за производството на една единица БВП, е седем пъти по-висока от средното ниво за ЕС според данни на Евростат за 2005 г. Ето защо, възможните икономии и дейности, свързани с енергийна ефективност, представляват реална алтернатива на изграждането на нови енергийни мощности.

6) Загубата на електроенергия при преноса в България е от два до три пъти повече в сравнение с Германия и Италия. При тези условия не е ясно защо не се насочат повече усилия към внедряването на технологии, които биха намалили загубите и спестили електроенергия, вместо да се изграждат нови мощности.

7) Дори ако има необходимост от допълнително производство на електроенергия в дългосрочен период, не е доказано, че то трябва да бъде ядрено. Рехабилитацията на геотермалните централи, изграждането на водноелектрически централи и оползотворяването на местните възобновяеми енергийни източници са сериозна алтернатива на ядрените проекти. До момента няма сравнителен анализ на ползите и разходите от различните алтернативи.

8) Вносът на електроенергия може да се окаже много по-евтино решение от местното производство. В тази област властват стереотипи от миналото, според които вносът следва да се разглежда като сигурна загуба. Този начин на мислене е погрешен, особено, ако се осъзнае фактът, че България внася около 80-85% от всички енергийни ресурси.

9) Има неяснота по отношение на цената на целия проект. През 2005 г. той струва 1,7 млрд. евро, а през 2006 г., когато бяха подписани договорите за изграждането на АЕЦ "Белене", цената вече е 6 млрд. евро или около три пъти повече. Оказва се, че това е най-скъпият публичен проект в историята на следкомунистическия период на България.

10) Българското правителство планира да запази повече от 50% от собствеността на централата и да предостави гаранция за 50% от стойността на кредита. Ядрената централа ще бъде построена с пари, които се събират от сегашни и бъдещи данъкоплатци. Задължително е политиците да обосновават пред обществото решенията си за харчене на парите на данъкоплатците и да доказват, че ползите за обществото от финансираните проекти ще бъдат по-големи от разходите. Вместо това, в страната липсва публичен дебат и ясна аргументация за държавното участие в проекта.

11) Изказаната идея за сливането на АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" е пример за скрита приватизация. Това само би объркало и дори би направило невъзможно всякакви икономически пресмятания, което ще прикрие истинските резултати от проекта "Белене". Ако тази идея се осъществи, най-вероятно никога няма да знаем истинската себестойност на киловат час, тъй като всички данни ще бъдат объркани.

Всички тези аргументи показват, че вместо да отговори на икономическите нужди на България, проектът изглежда по-скоро като резултат от лобистки натиск, силно уязвим е на корупция и лошо управление и реализирането му ще увеличи многократно влиянието на Русия върху българския енергиен сектор.

Пазарното решение на случая "Белене" е продаването на цялата инфраструктура на открит търг, след което тя ще бъде използвана по начин, по който новият собственик сметне за добре. Ако има частен интерес да се изграждат нови ядрени мощности без държавна подкрепа, то тогава всички съпътстващи рискове остават за сметка на частните инвеститори.

 

Становището е изпратено на 22 ноември 2007 година на вниманието на комисаря по енергетика Андрис Пиебалгс и е подписано от неправителствени организации и граждани.