Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проектът за АЕЦ “Белене” – нищо старо не е забравено

Автор: Георги Ангелов / 16.12.2006
Оцени тази статия:

За пореден път пореден министър на енергетиката, в случая Румен Овчаров, който е министър на икономиката и енергетиката, си променя становището по въпроса за това дали е нужна държавна подкрепа, държавна гаранция, държавно участие в проекта за АЕЦ "Белене". Преди няколко месеца г-н Овчаров твърдеше следното[1]:

"Въпросът за държавната гаранция е важен. По принцип съм за модел, при който самото участие на частните инвеститори доказва работоспособност и ефективност на проекта. Ако в него инвестират реномирани компании, значи той е перспективен.

Ако държавата даде гаранции, това би могло да се изтълкува като съмнение в неговата пазарна целесъобразност.

За щастие проектът АЕЦ "Белене" като цяло е добър, така че държавна гаранция може и да няма."

Ако трябва да обобщим неговото мнение през миналата година:

  1. ако в проекта инвестират реномирани компании, значи той е ефективен
  2. ако държавата предостави държавни гаранции, това хвърля съмнение в пазарната целесъобразност на проекта
  3. проектът е добър, следователно няма да има нужда от държавна гаранция

Тези дни, обаче, министърът вече е на друго мнение:[2]

"Държавата ще даде гаранция от 300 млн. евро за заемите от "Евроатом" и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за изграждането на АЕЦ "Белене", съобщи  министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. По думите му по този начин правителството ще си гарантира подкрепа на ЕС за реализацията на проекта. Даването на гаранцията е чисто политически акт, който ще гарантира на България подкрепата на ЕС за строежа, обясни той."

Ако приложим логиката на министъра от предходната година, би следвало да стигнем до извода, че пазарната целесъобразност на проекта е под съмнение и проектът не е добър сам по себе си и затова има нужда от държавна гаранция. Ако се замислим, логиката е правилна - след като всяка година в българската икономика се инвестират над десет милиарда лева без държавни гаранции, значи и АЕЦ "Белене" може да се построи без такива. Ако се искат гаранции, това означава липса на доказана необходимост от подобна централа. Следователно всяко искане за гаранции показва, че дори самият министър не вярва, че има нужда от тази централа и че тя ще е ефективна.

Нека да разгледаме новите аргументи за много старото искане за държавна гаранция, което и предишният министър защитаваше. Според г-н Овчаров чрез отпускането на държавна гаранция българското правителство едва ли не ще подкупи Европейския съюз и ще си осигури неговата подкрепа за АЕЦ "Белене". Тук могат да се направят няколко много сериозни забележки:

  • 1. Абсурдно е да се мисли, че отпускането на държавна гаранция може да накара ЕС да има някакво мнение за АЕЦ "Белене"
  • 2. Ако частните инвеститори, които финансират проекта за АЕЦ "Белене" са загрижени за парите си, те сами ще направят необходимото, за да осигурят подкрепа от институции, които сметнат за необходимо /а проектът ще се изгражда с частни инвестиции, поне това е последната информация/
  • 3. Европейският съюз няма право на мнение по строежа на отделни централи в страните-членки, така че дори ЕС да бъде "подкупен" от държавната гаранция, ефектът ще е нулев
  • 4. Отпускането на държавна гаранция за 300 милиона евро, което е почти 600 милиона лева, означава увеличаване на дълговия показател на българското правителство - нещо, което увеличава риска в страната и има негативни ефекти върху чуждите инвестиции.

Интересна е и финансовата схема на проекта, която си представя министерството. Според г-н Овчаров държавата ще участва с апортна вноска на площадката на АЕЦ "Белене" и ще получи 51% от проекта, докато стратегически инвеститор ще получи 49% и ще трябва да гарантира дългосрочно изкупуване на електроенергията. Възниква следният интересен въпрос - ако бъде гарантирано изкупуване на електроенергията, то тогава в проекта няма финансов риск, защото приходите са сигурни. В резултат, ако наистина се намери стратегически инвеститор, който да гарантира изкупуването на електричество, то държавна гаранция за проекта просто не би била нужна.

Това е противоречие, което, както с много такива досега, вероятно означава, че няма да се намери инвеститор, който да гарантира с дългосрочен договор изкупуването на електроенергия. В резултат, държавната компания НЕК вероятно ще сключи такъв договор, което ще възпрепятства либерализацията на пазара и ще натовари данъкоплатците в България.


 


[1] Цитатът е от в. "Дневник"

[2] Цитатът е от в. "Дневник"