Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проектът Белене – неистини, лъжи и факти

Автор: Георги Касчиев / 08.06.2007
Оцени тази статия:

Най-неочаквано при посещението му в България еврокомисарят Пиебалгс изказа подкрепа за проекта Белене. Бил обоснован, нужен, прозрачен и т.н. Това ме накара да се замисля сериозно - дали пък случайно въпросният чиновник не познава по-добре историята му от мен. Реших да направя преглед назад в годините за това какво е писано и казано от представителите на енергетиката по редица ключови въпроси за този многомилиарден проект и какво се е потвърдило.

Как бе взето "обоснованото и прозрачно" решение?

7 април 2002 г. "Започваме да строим атомната централа в Белене", каза изненадващо в заключителното си слово пред конгреса на НДСВ премиерът Симеон Сакскобургготски.

Нужна ли е АЕЦ Белене и на кого?

26 януари 2004 г., БТА: Милко Ковачев (министър на енергетиката): "... на България ще е  необходима нова ядрена мощност, която да влезе в експлоатация в  периода 2008 - 2010 г. 

29 февруари 2004 г., Милко Ковачев пред радио Нет: "... новата АЕЦ е необходима не само за нуждите на България от електроенергия, но и за региона. .. Югоизточна Европа ще се нуждае от нови мощности точно от 2009 г. "

9 май 2004 г., Бизнесът, bTV, Милко Ковачев: "Прогнозите, които НЕК направи още в началото на 2002 г. ... показват в периода след 2010 г. потенциално недостиг на мощност в България."

12 ноември 2004 г., в-к Стандарт: От решението на Висшия Експертен Екологичен Съвет: "Тя (АЕЦ Белене) трябва да е готова до края на 2010 г., когато дефицитът на ток на Балканите ще надхвърли 20 млрд. кВтч годишно."

08 януари 2005 г.,  в-к Стандарт: "Ако не се изгради нова мощност, страната ни ще усети недостиг от 2000 мегавата към 2010 г., категорични са специалистите от енергийното министерство.

15 юни 2005 г. Президентът Георги Първанов "В публично-частното партньорство за изграждането на АЕЦ "Белене" може да се включат и други страни от региона."

20 април 2006 г., в-к Дневник: ... и други руски издания отделиха място на проекта "Белене" и специално на думите на Румен Овчаров, че Газпромбанк може да стане съсобственик на втората българска АЕЦ.

Ноември 2006 г. Съобщение на НЕК: НЕК започва да търси партньори за изкупуване на електроенергията от АЕЦ Белене от 2013 год. в общ обем до 1000 МВ. (Въпреки твърденията за огромен недостиг на електроенергия в България след 2010 г. Съобщения за желаещи досега няма.)

2 май 2007 г. Съобщение на НЕК: НЕК кани т.н. стратегически инвеститори да закупят до 49 % от акциите на новата компания (т.е. да станат собственици на единия енергоблок). Задачата на инвеститора е и да помогне за намиране на основното финансиране.

24 май 2007 г. РИА Новости: Директорът на руската енергийна компания "Атомстройекспорт" Сергей Шматко обяви днес, че успешното реализиране на проекта АЕЦ "Белене" ще доведе до "завоюване" на пазара в Източна Европа.

 

Коментар: Енергийните стратези активно са заблуждавали и продължават да заблуждават общественото мнение, че AEЦ Белене е необходима на България и на региона. Без значение как ще се подели собствеността върху нея, чистата продукция ще се изнася, всички рискове от експлоатацията ще са за българите, а отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци ще остават в България. Това е безпрецедентен случай в ядрената енергетика и създава рискове за националната сигурност.

Кога ще започне строителството и кога ще бъде пуснат първият блок?

08 април 2002 г. В-к Монитор: "До 2003 г., когато трябва да започне строителството на АЕЦ Белене..." (Милко Ковачев)

18 януари 2003 г., Агенция Фокус: Тази година ще започне реализацията на проект за АЕЦ "Белене", съобщи Дарик радио, цитирайки Веселин Близнаков. (председател на парламентарната комисия по енергетика.)

18 март 2003 г. в-к Монитор: "... доизграждането й ще започне в началото на 2004 г. съобщи Милко Ковачев в лекция пред студенти от ТУ в София вчера."

28 февруари 2004 г., в-к Монитор: "Близнаков  уточни, че изграждането на АЕЦ ще продължи около 48 месеца, така че ако започне в началото на 2005 г., може да бъде завършена до края на 2009 г."

29 февруари 2004 г., Милко Ковачев - радио Нет "Търсим решения, които действително да могат да ни доведат до експлоатация на централата през 2009 г.".

21 декември 2004 г., агенция Медиапул, Веселин Близнаков: "Според предварителните разчети първия блок на централата да бъде завършен през март 2009 г."

08 януари 2005 г.,  в-к Стандарт: "Централата ще е готова през 2010 г., прогнозира министърът на енергетиката Милко Ковачев."

04 март 2005 г., в-к Стандарт, Милко Ковачев: "Въпрос - Кога се чака първият ток от Белене? Отговор - През 2011 г. мисля, че е добро време да го имаме."

13 май 2005 г., Dir.bg: "По време на парламентарния контрол в пленарната зала министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски изрази увереност, че първия реактор на АЕЦ "Белене" ще стартира през 2011 г."

22 октомври 2005 г., в-к Капитал, стр. 23: "Първият блок на АЕЦ "Белене" ще бъде готов най-рано през 2011 - 2012 г., каза Румен Овчаров" (министър на икономиката и енергетиката).

29 ноември 2006 г., Агенция "Фокус: Любомир Велков (шеф на НЕК, случайно и кум на Румен Овчаров) " Първият блок на централата трябва да бъде изграден за 6,5 години, а вторият за 7,5 години. (т.е. 1-ви блок може да бъде пуснат най-рано в средата на 2014 г.)

 

Факти: В периода 1995 - 2005 г. в света са пуснати 46 реактора. Средното време за изграждането и въвеждането им в работа е 102 месеца, т.е. 8,5 години (източник МААЕ - PRIS http://www.iaea.org/programmes/a2/index.html). От подписване на договора до пускането на двата реактора в Тянван, Китай (аналогични на тези в Белене) са изминали близо 9 години, доставено е дефектно оборудване, закъснението е около 3 год., началните им разходи са над 5 млрд евро.  (източник Nucleonics Week Volume 47 / Number 15 / April 13, 2006 и др.)

Коментар: Енергийните стратези активно са заблуждавали и продължават да заблуждават общественото мнение относно сложността на проблемите свързани с изграждане на нова АЕЦ.

 

Колко ще струва изграждането на АЕЦ Белене?

 

Обещания:

7 април 2002 г., в-к Монитор: "Строежът ще струва 1 милиард долара, съобщи веднага след словото на премиера Милко Ковачев."

1 март 2004 г., агенция Медиапул: "По думите му (на Веселин Близнаков), стойността на обекта ще е между 800 000 и 1 милиард евро."

9 май 2004 г., Бизнесът, бТВ, Милко Ковачев: "максималният размер на тази инвестиция, е не повече от 2,5 млрд. долара."

21 декември 2004 г., агенция Медиапул, Веселин Близнаков: "Изграждането на един блок ще струва между 1,3 и 2 милиарда евро."

7 Април 2005 г., агенция Mediapool, Мирослав Севлиевски: "... ще се строят два блока с мощност по 1000 МВ. Заложените инвестиции са 2,4 млрд. евро, като 500 млн. евро е цената на площадката Инвестициите за доизграждане на централата и доставката на реактори ще са за около 1,9 млрд. евро."  

10 април 2005 г. бТВ, Мирослав Севлиевски в предаването "Бизнесът": "... при положение да изградим и двата блока по 1000 мегавата... ще струва в порядъка на 2,5 млрд. - 2 млрд. и 600 млн. евро"

 

Факти: Предвижда се Атомстройекспорт да получи 3,997 млрд. евро. Към тях трябва да се добавят около 400 млн. евро за първото зареждане на двата реактора с ядрено гориво, около 500 млн. евро за изграждане на ядрената инфраструктура на площадката и за модернизиране на електросистемата, около 400 млн. евро разходи на НЕК за т.н. "консултанти" и за останалите корупционни разходи. С оглед на тези премълчавани фактори пълните начални разходи за АЕЦ Белене ще надхвърлят 5,3 млрд. евро. Ако финансирането е изцяло от заеми по време на изграждането ще се натрупат още около 1 млрд. евро лихвени задължения. Само за пълнота трябва да се добави, че от 1991 г. досега за поддържане на площадката и доставеното оборудване са изразходвани около 100 млн. лв.

Какви ще са специфични капиталови разходи за изграждане на АЕЦ Белене (долара на инсталиран киловат (ел.))?

 

Обещания: 800 - 1500 USD/kW

В таблица 6.1 от материал 1 стратезите на НЕК посочват, че изграждането на реактор PWR или ВВЕР изисква 800-1491 USD/kW.

На стр.97 от материал 3 конкретно е посочено, че изграждането на реактор ВВЕР ASE В-466, какъвто е избраният за Белене, ще струва 1500 USD/kW.

2 април 2003 г., в-к Дневник: "Руските компании предлагат по-ниски цени за инсталирана мощност в сравнение със световните, които в момента са 1800 - 2000 долара за киловат, заявиха неотдавна от руското министерство на атомната енергетика."

 

Съгласно договора (Оптимистично): 2340 USD/kW

Изграждане на два реактора ВВЕР ASE В-466, обща стойност 3,997 млрд евро = 5 млрд USD при 1 евро = 1,25 USD, ел. мощност на всеки реактор 1068 MW.

 

Коментар: около 3100 USD/kW, с отчитане на пълните начални разходи.

Каква ще е горивната компонента в себестойността?

Планове: Стратезите на НЕК и МЕ твърдят "Горивната компонента в себестойността на АЕЦ е ниска и голяма ескалация на цената на ядреното гориво ще има относително малък ефект. Двукратното увеличение на цената на U3O8 би увеличило себестойността на електроенергията със 7 % .." (стр. 4, материал 2). И още ..."Цената на ядреното гориво има предимството да бъде устойчива и прогнозируема в дългосрочен план". Представените данни за стойността на урановия U3O8 показват, че в периода 1989 - 2003 год. средната му цена е била около 30 долара/кг (стр.11, материал 2). При тази цена разходите за свежо ядрено гориво на новата централа според НЕК ще са  0,267 USцента/кВч.

Факти: От много години съществува сериозен дисбаланс между производството на уран (около 35 - 40 хил. т годишно) и потреблението му от АЕЦ (около 65 хил. т годишно). Поради тези и други причини от началото на 2005 г. има устойчива тенденция на нарастване на цената му, като тя е особено силна през 2007 год. По данни от http://www.uxc.com/ към средата на 2006 г. цената (spot price) достига 130 долара/кг, а в края на м. май 2007 г. - вече 275 долара/кг. Това е 9-кратно увеличение спрямо данни за Белене, водещо до почти 4-кратно увеличение на цената на касетите с ядрено гориво. НЕК не коментира тази тема.

 

Коментар: При цена на U3O8 от 275 долара/кг, разходите за свежо ядрено гориво на Белене ще са 1,005 USцента/кВч, което води до увеличаване на себестойността поне с 0,74 USцента/кВч (около 0,6 евроцента/кВч).

До колко ще могат да се натоварят новите блокове?

 

Планове: Съгласно НЕК реакторите на АЕЦ Белене ще имат годишна използваемост 90 %, което ще доведе до ниска себестойност на произвежданата електроенергия (материали 1, 2 и 3).

Факти: Средната годишна използваемост на блокове 5 и 6 с ВВЕР-1000 на АЕЦ Козлодуй (от пускането им досега) е съответно 50,33 % и 58,56 %. Тези показатели са най-ниски сред работещите 130 леководните реактори в Европа  (източник - МААЕ - PRIS).

Коментар: Топлотехническото оборудване на блоковете на Козлодуй и Белене е идентично. Не може да се очаква нито драстична промяна на нивото на техническото обслужване, нито на сезонния режим на работа на електросистемата. По тези причини достигането на 90 % годишна използваемост на блоковете на Белене няма как да стане без помощта на Хари Потър.

 

Колко ще струва токът от АЕЦ Белене?

Обещания: до 2,5 евроцента за киловатчас

В Приложение 3.1. на материал 1 от 2004 г. се посочва "Себестойността на произвежданата електроенергия да бъде конкурентна в сравнение с тази на другите електрогенериращи мощности в страната и региона (приемлив размер на себестойността на произвежданата електроенергия е с 15 % по - ниска от себестойността на най - ефективната термична електроцентрала или по-ниска)"

10 април 2005 г., бТВ "Бизнесът" М. Севлиевски: "всички предварителни анализи в базовия вариант, който ние изчисляваме, показват, че електроенергията ще бъде 2,5 евроцента на киловатчас..."

01 юни 2005 г., в-к Дневник,  Антон Баденков - шеф на Съвета на директорите на руската компания. "... ако "Атомстройекспорт" спечели наддаването, цената на тока от втората българска АЕЦ ще е под 2,5 евроцента за кВч."

Съгласно договора: 3,5 - 3,6 евроцента/кВч (супер оптимистично)

Коментар: над 6 евроцента/кВч, с отчитане на:

  • 1. Данните от авторитетни международни изследванията за нови АЕЦ, като:
  • Massachusetts Institute of Technology, The future of nuclear power, February 2003: 6,8 цента/кВч - 6,8 евроцента/кВч (курс 1 долар = 1 евро) - (http://web.mit.edu/nuclearpower)
  • UK Department of Trade and Industry, Nuclear Power Generation Cost Benefit Analysis, July 2006: 5,8 евроцента/кВч (http://www.dti.gov.uk/files/file31938.pdf)
  • Изследвания на EdF от 2005 г. за планирания нов реактор във Flamanville-3: 4,6 евроцента/кВч (източник - Nucleonics Week, 24 май 2007)
  • 2. Нарасналата цена на урана.
  • 3. Специфичните за българската енергетика корупционни фактори.

Финансиране на проекта Белене

7 април 2002 г., в-к Монитор: "Една трета от парите са осигурени от Европейския Съюз и ще се търсят допълнителни инвестиции, каза вицепремиерът и министър на икономиката (Николай Василев)".

08 април 2002 г., в-к  Монитор: "... намеренията ни са финансирането на централата да бъде изцяло от частни компании, каза Милко Ковачев"

16 април 2002 г., в-к Стандарт, Ангел Минев заместник министър на енергетиката: "...Ако някой инвеститор пожелае и съответно убеди банките, че този проект (Белене) е разумен, банките ще го кредитират, той ще го построи и ще го експлоатира."

27 Май 2004 г., в-к Монитор: "Държавата ще гарантира от 51 до 80% от кредитите за изграждането на АЕЦ "Белене". Това съобщи министърът на енергетиката Милко Ковачев вчера.

20 септември 2005 г. Dir.bg, Иванка Диловска, зам. министър на енергетиката: "... край на старите методи за привличане на инвестиции чрез дългосрочни договори с фиксирани цени за години напред и чрез държавни гаранции."

11 ноември 2005 г., агенция Медиапул: "Има огромен инвеститорски интерес към изграждането на АЕЦ "Белене", той е от големи експлоатиращи ядрени мощности организации и финансови институции, съобщи министър Румен Овчаров. Към проекта инвеститорски интерес имат и банки и финансови институции, които предлагат изключително ниски лихвени кредити, при това без изисквания за държавни гаранции и за дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.".

19 януари 2006 г., в-к Монитор, в-к Стандарт: Комерцбанк е заявила, че е готова да стане водещ посредник при кредитирането на проекта. Това стана ясно след среща на представители на банката с министър Румен Овчаров. Дойче банк също прояви интерес към финансирането на АЕЦ "Белене".

21 април 2006 г. в-к Сега: Гръцката държавна електрокомпания PPC е готова да финансира изграждането на АЕЦ "Белене" срещу 20-годишен договор за доставка на електроенергия от централата. Това е съобщил икономическият министър Румен Овчаров пред колегите си на вчерашното заседание на кабинета.

1 май 2006 г., агенция Фокус: "...според публикации в германската преса, (напр. Spiegel on-line), Deutsche Bank отрича контакти с българското правителство относно проекта, за каквито твърди Румен Овчаров.

12 Октомври 2006 г. агенция Медиапул: "Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" ревизира прогнозата си за НЕК от "развиваща се" на "негативна". Промяната е заради решението на НЕК да вземе мажоритарен дял в компанията, която ще изгражда, ще пусне в експлоатация и ще бъде оператор на новата АЕЦ "Белене" с два блока от по 1000 МВ."

15 Ноември 2006 г. Агенция Медиапул: "Държавата може да финансира част от 51-процентното си участие в инвестиционната компания за строежа на АЕЦ "Белене" чрез НЕК и с емитирането на облигации" (Румен Овчаров)

21 Ноември 2006 г., в-к Монитор: Европейската Комсисия ще подкрепи отпускането на заем от 300 млн. евро без държавна гаранция от ЕВРАТОМ за изграждането на АЕЦ "Белене". Това стана ясно след срещата на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров след срещата му с с еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиегбалс в Скопие в края на миналата седмица.

28 Ноември 2006 г., http://www.bluelink.net/belene: В отговор на запитване, Андрис Кестерис, член на политическия кабинет на комисаря Пиебалгс, не само отрича да е дадена подкрепата за такъв заем, но и дава да се разбере, че никаква официална комуникация между МИЕ на България и ЕК не се е осъществила във връзка с EURATOM.

29 ноември 2006 г., Агенция "Фокус: "Очаква се в рамките на следващата година да бъде осигурено финансирането за изграждането на АЕЦ "Белене" заяви главният изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков."

10 май 2007 г. http://www.bluelink.net/belene: Банките, оттеглили своя интерес към финансирането на Белене са: Deutsche Bank; Bayerische Landesbank; Commerzbank; UniCredit Group/HVB/BA-CA; JP Morgan Chase; KBC/SOB; Société Géneral/Komerchní Banka; Credit Suisse/First Boston и Merril Lynch & Co.

22 Май 2007 агенция Медиапул: "НЕК подписа кредитното споразумение с френската банка "БНП Париба за осигуряване от банката на 250 млн. евро синдикиран корпоративен заем, който ще се връща за пет години.

           

Коментар: Цялостното финансиране не е осигурено, нито е ясно на каква цена може да стане. Финансирането "на парче" е най-скъпият метод. Заемът от Париба е единственият банков заем за Белене досега, очевидно дължащ се на присъствието на М. Ковачев в борда на директорите й. Голяма част от тези пари ще бъдат изразходвани за "консултанти" и други присъщи корупционни разходи.

Какво ще се прави с отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО) от Белене?

 

Обещания: 21 октомври 2005 г.,  40-то заседание на Народното събрание,  Отговор на Румен Овчаров на питане на Мартин Димитров: "В проекта се очаква да бъдат определени и средствата за управление на радиоактивни отпадъци, съхранение на отработеното ядрено гориво, извеждано от експлоатация. "

           

Факти: 12 юли 2006 г., Агенцията за Ядрено Регулиране формулира много забележки до НЕК, като е отбелязано, че намеренията за съхраняване на РАО "са в противоречие със "Стратегия за управление на ОЯГ и РАО"". На стр. 22 е направено заключение, че "Предварителния отчет за анализ на безопасността не съдържа изчерпателно предложение за начините на управление на РАО и ОЯГ, а някои от предложените методи противоречат на добрата практика."

           

Коментар: В нарушение на международните ни задължения и законовите изисквания проектът Белене се движи без да са решени въпросите за съхранението и погребването на ОЯГ и РАО (както и на тези от АЕЦ Козлодуй).  Тези нарушения разбира се не попречиха на АЯР на 14 май 2007 г. да издаде разрешение за проектиране на ядрено съоръжение с реакторна инсталация ВВЕР-1000/В-466, разположено на одобрената площадка "Белене".

Кой е лъгал най-много?

Трудно може да се отговори на този въпрос, защото "постиженията" на г-дата Милко Ковачев, Веселин Близнаков, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров са много близки.

Що се отнася до еврокомисарят Пиебаглс - той очевидно не познава историята на проекта Белене. Вероятно същият не познава добре историята, не знае какво означава "троянски кон" и не се бои от него.

Забележка: През 2006 г. висш представител на администрацията на президента Путин публично заяви, че АЕЦ Белене е руският троянски кон в Европа.

Материали:

1) "Изграждането на АЕЦ на площадка Белене", доклад на МЕ, представен на Редовно заседание на Комисията по енергетика към 39 Народно събрание на 25 февруари 2004 год.

2) "Изграждане на АЕЦ на площадка Белене", материал на МЕ от 27 април 2004 год.

3) ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ ЗА ОБОСНОВАВАНЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ", материал на МЕ, м. юли 2004 година.

 

*Авторът е бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели 1997-2001 г.