Проектозакон за бюрокрацията пред младежта
В началото на месеца от Министерството на образованието, младежта и науката публикуваха проектозакона за младежта. Той следва принципите на Националната стратегия за младежта (2010-2020) и е опит за хармонизация с европейските програми в областта. Идеята като цяло звучи добре – мерки за подпомагане на по-бързото интегриране на младежта в обществото, по-пълното използване на нейния потенциал и насърчаване полагането на доброволчески труд.
От проектозакона се вижда, че процесът за взимане на решения и провеждане на политики е пропит с бюрокрация. Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол върху изпълнението на националните програми за младежта. Той се подпомога от консултатитевен съвет, в чийто състав влизат девет заместник-министри, представител на Националното сдружение на общините, представител на Националното представителство на студентските съвети и по един представител от всяка национално представителна младежка организация.
На областно ниво провеждането на държавната политика се изпълнява от областните управители, които пък от своя страна обобщават общинските планове за младежта за съответната област. Тези общински планове са съставени от съответните кметове на територията на областта, които работят в „тясно” сътрудничество с МОМН и също се подпомагат от консултативни съвети. Всички тези нива се подпомагат допълнително и от Национална информационна система за младежта (НИСМ), която съдържа информация за планирането, наблюдаването, управлението и оценката на политиките за младежта. Цялата тази структура може да се представи в следния опростен вид, без да се описват дейностите, изпълнявани на всяко ниво:
Според проектозакона, „национално представителната младежка организация има членове, които са не по-малко от 900 физически лица и извършва дейност на територията на не по-малко от 30 на сто от общините в страната.” Тази дефиниция е важна, защото общо взето само представители на тези организации ще вземат участие в Националния консултативен съвет и ще имат някакво отношение към провеждането на младежките политики. Това определение се дава едва в настоящия проектозакон, от което следва, че тепърва младежки организации, отговарящи на изискванията, ще подават документи, за да могат да бъдат вписани като такива. Вписването от своя страна става по желание на организациите, като един от документите, които трябва да се приложат е „саморъчен подпис” на на най-малко 900 членове. Това са същите тези членове, които са пръснати на територията на 80 общини в страната (общините в България към 2011 г. са 264).
По отношение на финансирането, едниственото ясно нещо е, че средствата за тази тромава структура ще идват от бюджета, т.е. от джоба на данъкоплатеца. Никъде не се уточнява какви ще бъдат разходите за изграждането и поддържането на цялата система (включително за НИСМ). По отношение на организационната част става ясно, че администрацията на Националния консултативен съвет ще бъде към МОМН. Възникват въпроси дали дейностите ще се извършват, без да е нужно назначението на допълнителен персонал в администрацията. Ако това не е нужно, ще получават ли чиновниците, ангажирани с тези задължения, допълнителни средства? На областно и общинско ниво също не се разбира дали за допълнителните си задължения областните управители, кметовете и участниците в консултативните съвети ще генерират допълнителни разходи за хазната.
Какво би се случило, ако някой с чувство за обществена отговорност и дар слово прояви инициатива и даде предложение в социална мрежа за извършване на доброволен труд, който ще доведе до всеобщи ползи? Колко доброволци би събрала тази идея, ако тя бе минала през всички етапи и равнища, описани в проектозакона за младежта и какъв би бил броят им чрез призив от интернет? Единственият недостатък на самоинициативата е ресурсната осигуреност, която би имал същият проект, одобрен след месеци бюрокрация.
На страницата на портала за обществени консултации, както и в този на МОМН, бе обявено, че проектозаконът е изготвен „след обстойно проучване и анализ на нормативната база, както и на добрите практики в европейски и международен план.” След наше запитване относно този анализ и данните от него, отговор не последва.
Простото правило, което отново е пренебрегнато, е, че държавата не би следвало да изпълнява несвойствени функции и да се намесва там, където по-скоро би могла да попречи, отколкото да помогне. В крайна сметка, огромната бюрокрация в проектозакона, вместо да насърчи младежите да участват в обществения живот, по-скоро ще ги отблъсне. А новият закон ще се превърне в поредния недомислен нормативен акт, който ще се променя на всеки няколко месеца, защото не работи.
* Даниел Георгиев е стажант в ИПИ.
