Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2012: Разходи - липсват буфери

Автор: ИПИ / 28.10.2011
Оцени тази статия:

Разходната част на проектобюджет 2012 г. не изненадва с нищо, защото е почти непроменена, както като обем, така и като структура, в сравнение с разчета за предходната година. В същото време обаче рисковете пред световната икономика и българската в частност са се увеличили, но това не е намерило място в разходната част. Силно разочароващо е разминаването между изказвания от последните два месеца за отделни разходни пера и заложените в проектобюджета разходи. Обещанията включваха неувеличение на заплати и пенсии през следващата година, но разходите за заплати се увеличават със 119 млн. лв. или с 3% номинално. Част от това се дължи на плановете за увеличение на минималната работна заплата от 270 лева в момента до 290 лева от април 2012 г., което ще струва на държавата около 25 млн. лв. Като цяло този подход противоречи както на обещанията от последните месеци, така и на ангажиментите за оптимизиране на администрацията, чиято крайна цел беше по-ниски разходи за нея.

Разходите за пенсии през 2012 г. се увеличават с близо 240 млн. лв., но това се дължи основно на увеличението на вдовишките пенсии от септември 2011 г. Това от една страна се дължи на по-високите вдовишки добавки, които бяха въведени от септември 2011 г. По изчисления на Министерството на финансите това струва на бюджета допълнително около 135 млн. лв. годишно. Догодина се очаква и промяна в структурата на изплащаните пенсии. Средният брой пенсионери през 2012 г. се очаква да е по-нисък, но разходите за пенсии се очаква да са по-високи, заради ръст в средният размер на пенсията през 2012 г. - 273,32 лв., в сравнение с 2011 г. – 266,78 лв.. Увеличението частично може да се обясни с предвидено отпускане на повече пенсии на военни и полицаи, които традиционно са средно по-високи от тези на работещите III категория труд и повече инвалидни пенсии.           

Ръст има и при здравноосигурителните плащания – 250 млн. лв., което е годишно увеличение от 12,7%. В доклада към проектобюджет 2012 г. липсва обяснение на какво се дължи увеличението, още повече че то е на фона на ръст на приходите от осигуровки от едва 12 100 лв. или 0,3% годишен ръст.

Въпреки това, добро впечатление правят по-ниските нива на разходите за субсидии, които се свиват с 575 млн. лв. или близо 1/3 в сравнение с 2011 г. Това обаче става основно заради по-малко разходи по европейски програми, като най-силно са засегнати земеделските плащания. Странно е намалението им, като се има предвид, че разходите за единно плащане на площ трябва да се увеличават всяка година до достигане 100% от нивото в ЕС-15. От Държавен фонд „Земеделие” не успяха да ни обяснят по телефона на какво се дължи по-ниския обем субсидии за 2012 г. и посъветваха да изпратим писмено запитване до директора на фонда.

При разходите за издръжка се наблюдава противоположният ефект – те растат, но за сметка на по-голямо усвояване на европейски средства. Разходите от националния бюджет за издръжка се свиват с 282,9 млн. лв. или 6,4%, докато усвоените средства от Европейския съюз (ЕС) по това перо се очаква да се увеличат с 314,1 млн. лв. или с 82%.

Най-голям ръст се наблюдава при капиталовите разходи, но и той се дължи на средства по европейски програми, докато националните разходи се свиват в сравнение с 2011 г. Очаква се да се похарчат с 1,6 млрд. лв. повече по европейски програми в сравнение с предходната година, което представлява ръст от 89%. По-високите капиталови разходи, особено след като се предвижда да се финансират със средства от ЕС, са (теоретично) добра новина  като се има предвид, че именно те бяха най-силно съкратени в предходни години. Общите капиталови разходи, включително европейски средства, през 2008 г. възлизат на близо 4,3 млрд. лв., през 2010 г. са заложени 3,6 млрд. лв., през 2011  - ?? а през 2012 г. – 5,2 млрд. лв.

При разходите по функции не се наблюдават сериозни промени, с изключение на тези за икономически дейности и услуги и по-конкретно за транспорт и съобщения, където попадат и инфраструктурните проекти. Именно към такива проекти ще бъдат насочена голяма част от капиталовите разходи. Разходите за образование се увеличават със 172 млн. лв. или 6,7%, докато тези за отбрана и сигурност намаляват с 66,5 млн. лв., което е годишен спад от 2,5%. Ръстът при средствата за образование в най-голяма степен се дължи на европейски средства – близо 100 млн. лв., и в по-малка - на икономии от други дейности.

В доклада към проектобюджет 2012 г. са изложени 4 риска пред изпълнението на бюджета:

  • ново навлизане на световната икономика в период на нестабилност, намаляване на вътрешното и външното търсене и свързано с това неизпълнение на приходната част на бюджета
  • трудности при финансирането на бюджета
  • потенциална необходимост от капиталова подкрепа на банковата система
  • застаряване на населението, водещо до натиск върху пенсионната система

Застаряването на населението ще окаже натиск по-скоро в дългосрочен план, отколкото върху разходите за пенсии догодина, освен ако не се прокраднат нови идеи за увеличаване на пенсии. Този процес обаче може да окаже натиск за увеличение на разходите за здравеопазване, тъй като с увеличаване на възрастта нараства и нуждата от здравни услуги. Това може да обясни част от увеличението на средствата за здравеопазване, което вече беше споменато.

Потенциална необходимост от капиталова подкрепа за банковата система не бива дори да се обмисля като възможност. Ако местна банка изпитва ликвидни проблеми, но е платежоспособна, тя може да получи ликвидна помощ от Българска народна банка (БНБ) при условията, записани в чл. 33 от Закона за Българската народна банка. Дейността на банковата система в страната е в компетенцията на БНБ, която води консервативна политика и от началото на кризата показва недвусмислено, че надзорът и контролът върху системата са на високо ниво. Хипотетично, ако БНБ не се намеси при възникване на проблеми в банковата система, това очевидно би било защото дадена банка не е платежоспособна или евентуалният ѝ фалит не представлява системен риск за страната. В този случай остава единствено държавата, в лицето на министерството на финансите, да се намеси за спасяването на неплатежоспособните банки, но такива държавни помощи за банковата система могат да тласнат страната към ситуацията на Ирландия, която фалира не заради неразумна фискална политика, а защото реши да спасява неплатежоспособни банки.

Не е минала и 1 седмица от публикуването на проектобюджет 2012 г. и вече се чуха заявки за по-високи от разчетените разходи, например увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) от 270 лв. на 290 лв. от април и увеличение на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст от 240 лв. на 270 лв. Нито в проектозакона за държавния бюджет, нито в доклада към него се говори за ръст на МРЗ или на майчинските, което представлява риск от допълнителни разходи догодина.

Добра новина е, че през 2012 г. няма да действа правилото за задържане на 10% от бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, защото това предотвратява възможността за „ударно” харчене в края на годината. На тяхно място се въвежда правило за утвърждаване на допустими максимални размери на задълженията им. По този начин ще се осигури по-голяма предвидимост на публичните разходи и се налага таван на харчовете им през годината. Лошата новина е, че таванът може да се променя през годината, което остава отворена вратичка за непредвидени разходи през 2012 г., което при липсата на буфери и несигурната международна обстановка би било изключително вредно решение.

Като цяло разходната част на бюджет 2012 г. можеше да бъде значително по-консервативна заради рисковете пред международната икономика. Това би могло да се постигне с въвеждане на буфери, като например увеличаване, а не намаляване, на резерва за непредвидени и неотложни разходи. Към него могат да се добавят и разходи, които не са наложителни, например допълнителни материални стимули за служителите, командировки, наеми и ремонти, някои капиталови разходи. В случай че икономическите процеси се развиват добре, тези буфери могат да бъдат намалявани на стъпки през годината, така че да не се стига до безотчетно харчене в края на периода.

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2012 – преглед и коментар (pdf) на Институт за пазарна икономика.