ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2012: Макрорамка – оптимизъм в повече

Според вече дългогодишна традиция в прогнозирането на макрорамката за следващата година, Министерството на финансите залага доста оптимистичен ръст на икономиката за следващата година, който се различава значително от очакванията на международни институции, банки и други анализатори. Според доклада към проектобюджета за 2012 г. реалният ръст на икономиката (БВП) ще достигне 2,8% тази година и 2,9% следващата. Достатъчен е бърз преглед на наскоро публикуваните прогнози на ЕБВР, МВФ и Райфайзенбанк, за да се види, че Министерството се отличава с най-оптимистичната прогноза за икономически растеж през 2011 и втората най-оптимистична прогноза за 2012 г.


Актуални прогнози за реален ръст на БВП на България за 2011 г. и 2012 г.

Институция

2011

2012

ЕБВР

1,6

2,3

МВФ

2,5

3

Райфайзенбанк

2,5

2,5

Министерство на финансите

2,8

2,9

Източник: Интернет страници на различните институции


Проблемът с този оптимистичен подход при прогнозирането се състои основно в риска от неизпълнение на прогнозата за приходите. Така например, ако прогнозата за БВП през 2011 г. не се изпълни (т.е. реалният ръст е по-нисък от очаквания), то тогава заложените бюджетни приходи за тази година също трудно ще се изпълнят. Това което често се пропуска, обаче, че рискът от неизпълнение се пренася и в следващата година. Дори и през 2012 г. прогнозата за ръст на БВП да се сбъдне (което всъщност ще бъде по-лесно заради по-ниската от очакваната база  през 2011 г.), то приходите за 2012 няма да бъдат изпълнени, защото абсолютната стойност на БВП за 2012 е заложена на база прогнозата за 2011 г. 

В нашия конкретен случай, ако растежът на БВП през 2011 г. не достигне заложените 2,8% тази година, то освен че ще имаме проблем с постигането на заложените приходи за 2011 г., вече имаме сериозни предпоставки за неизпълнение на приходите и през 2012 г.

Какви са перспективите за растежа на българската икономика през 2011 г.? До момента данните за сезонно неизгладения растеж на икономиката за първите 2 тримесечия на 2011 г. са 2,2% и 1,5% на годишна база  (сезонно изгладеният растеж показва темпове съответно от 3,3% и 2%). Изгледите за икономическия растеж в еврозоната и широкия ЕС през второто полугодие също не са кой знае колко оптимистични, след като ръстът се забави през второто тримесечие. В най-добрия случай, растежът в ЕС ще бъде близък до този през второто тримесечие (който беше 1,7% на годишна база според сезонно изгладените данни).

Дори и предстоящата спасителна операция за Гърция и европейските банки да успокои пазарите и да  се избегне нова рецесия, то българската икономика надали ще порасне с повече от 2% тази година, а най-вероятно – и следващата. С други думи рискът от неизпълнение на прогнозата за икономически растеж през тази и следващата година, а оттам и от неизпълнение на приходната част е съвсем реална. И това при един сравнително оптимистичен сценарий без нови глобални трусове и рецесии.

Освен прогнозата за БВП, другата според нас нереалистична прогноза е тази за външните баланси и по-специално, баланса по текущата сметка. От една страна, министерството на финансите очаква засилване на вътрешното потребление и ръст на инвестициите през 2012 г. – И двете логично би следвало да доведат до ускоряване ръста на вноса спрямо тази година. От друга страна се очаква (реалистично) забавяне на ръста на износа заради високата база от тази година. На фона на всичките тези предвиждания се залага положително салдо по текущата сметка от около 1% от БВП за догодина, което представлява лека корекция надолу спрямо очаквания излишък от 1,9% от БВП за 2011 г.

Ако се изходи от по-горните допускания за засилване на потреблението и инвестициите, и забавен ръст на износа (комбинирано с почти 3% растеж на БВП) по-скоро би следвало да се заложи дефицит по текущата сметка от порядъка на поне 3-4% от БВП. Трябва да се отчете, обаче, че при една такава по-оптимистична прогноза за външните баланси рисковете от неизпъление са по-скоро положителни. Така например, ако вносът е повече от очакваното, а износът – по-малко от очакваното, то най-вероятно и приходите в бюджета ще са повече от очакваните по линия на непреки данъци върху вноса (ДДС, акцизи) и мита. Така че по линия на прогнозата за външните баланси ръсковете за бюджета са по-скоро от „горната” страна, т.е. положителни.

Що се отнася до прогнозата за инфлацията, тя към момента е единственият индикатор, който се доближава до пазарните очаквания. Това обаче не може да се каже за прогнозата за преките чужди инвестиции (ПЧИ). Очакванията на правителството за ПЧИ е те да достигнат 2,1% от БВП тази година и 2,8% от БВП следващата. До август 2011 г. данните на БНБ показват ПЧИ в размер на около 226 млн. евро или 0,6% от очаквания БВП. Наистина, тези данни не отчитат 100-те млн. евро от продажбата на Булгартабак, които ще увеличат ПЧИ до около 336 млн. евро или 0,9% от БВП. Останалите 1,2% от БВП не е много ясно откъде ще дойдат. Да не говорим, че при разразилата се дългова криза в нашия регион, комбинирана с вяло възстановяване на глобалната икономика и риск от ново забавяне, инвеститорите надали ще са много щедри към нашата страна (а и към целия регион). Това се отнася както за сегашната, така и за следващата година.

В крайна сметка това, което може да се каже за макрорамката за следващата година, е, че тя не изменя традициите от предходните години и превижда доста по-светло бъдеще от други институции и анализатори. Високата доза несигурност в глобалната икономика към момента, обаче, не оправдава такъв оптимизъм. По-скоро правителството би следвало да направи бюджетни разчети за различни сценарии (лош, базов и добър – към момента имаме само един добър сценарий) със съответните буфери в бюджета, които да се задействат при конкретни „тригъри” (т.е. обстоятелства, нива на ключови индикатори). Един такъв подход би позволил много голямо хеджиране на риска от неизпълнение на бюджета.  

 

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2012 – преглед и коментар (pdf) на Институт за пазарна икономика.


Свързани публикации.