ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2012: Дефицит и дълг

Прогнозната фискална позиция на България през 2012 г. –  дефицит от 1,3% от очаквания БВП, изглежда добре както на фона други страни в Европейския съюз (ЕС), така и в сравнение с Конвергентната програма, където е заложен недостиг от 1,5% от БВП. Въпреки това рискове, предимно външни, пред постигането на тази цел не липсват.

Подобряването на фискалната позиция в сравнение с 2011 г., когато се очаква дефицит под 2,5% от БВП, се дължи основно на номинален ръст в приходите, а разходите продължават да се увеличават, но с по-бавен темп.  Тук трябва да направим уговорката, че по-голямата част от увеличението и на приходите, и на разходите се дължи на средствата от Европейския съюз (ЕС). Приходите по националния бюджет се увеличават с близо 850 млн. лв., което е 3,5% годишен ръст, докато помощите – средствата от ЕС, се увеличават с над 1,65 млрд. лв. или 78%. Разходите по националния бюджет напредват с 24,5 млн. лв. – 0,1%, докато разходите по програми на ЕС се увеличават с 1,5 млрд. лв. – 51,5%.

Фискалната позиция изглежда разочароваща на фона на продължаващия структурен дефицит в бюджета, който според изчисления на Европейската комисия от пролетта на 2011 г. възлиза на между 0,6-0,9% в зависимост от метода на изчисление. Въпреки че този дефицит спада от 2009 г., наличието му показва нуждата от структурни реформи – по-добра събираемост и по-ефективни (включително по-ниски) разходи. Тъй като вече бяха предприети мерки за подобряване на събираемостта като дистанционната връзка на търговците с НАП, остава да се работи върху намаляването на разходите и подобряването на ефективността им.

Рисковете пред приходната част най-общо се изразяват в по-нисък номинален БВП, по-ниска инфлация и по-слабо усвояване на европейски средства от очакваното. Предвид несигурността пред световната икономика и българската в частност, възможността за по-нисък БВП е напълно реална. От друга стана е хубаво, че се залагат амбициозни цели за усвояването на средствата от ЕС – остава и това да се случи. Статистиката за усвояването на такива фондове показва сериозно подобрение през последните 1-2 години, но все пак увеличение на усвояването със 78% звучи може би прекалено оптимистично, при положение, че нищо не се променя в самата система.

Основният риск в разходната част е липсата на буфери, които да се противопоставят на евентуално по-слабо от очакваното представяне на приходите и да гарантират постигане на фискалните цели през 2012 г. Резервът за непредвидени и неотложни разходи се свива в сравнение с предходната година, а правилото за задържане на 10% от бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити се отменя през 2012 г. Т.е. ако постъпят по-малко приходи и не се направи ревизия на разходите през годината, това ще окаже негативно влияние върху фискалната позиция в края на годината.

Бюджетният дефицит за 2012 г. се прогнозира да е малко над 1 млрд. лв., който трябва да се финансира основно с външен дълг. Прогнозира се външното финансиране да е 2,5 млрд. лв., а вътрешното да е -1,46 млрд. лв., което означава, че се планира или изплащане на вътрешен дълг, или увеличение на фискалния резерв. Това обаче е само прогноза, която не е задължително да бъде изпълнена – външното финансиране може да е по-малко от заложеното в проектобюджета, а от него и от обема на фискалния дефицит зависи вътрешното финансиране, което в крайна сметка може да се окаже положително.

За 2012 г. се предвижда минималното ниво на фискалния резерв да се понижи до 3 млрд. лв., което е с 1/3 под стойността му за 2011 г. – 4,5 млрд. лв. Ако приемем, че в края на 2011 г. нивото му е точно 4,5 млрд. лв., въпреки че има възможност да е по-високо, то управляващите ще разполагат с 1,5 млрд. лв. за маневри догодина. От проектобюджета става ясно, че се планират повече плащания с европейски средства, отколкото са приходите от тях, което се обяснява с практиката на авансово финансиране на европейските проекти от страна на националния бюджет, което после се възстановява от ЕС. Прогнозираният недостиг по европейските средства е 715,4 млн. лв., които ще бъдат финансирани от Националния фонд, който пък е част от фискалния резерв. Т.е. заради плащания по европейски проекти резервът е разчетен да се свие с около 700 млн. лева през 2012 г., което оставя място за маневра в размер на малко под 800 млн. лв. Залагането на такъв буфер при минималното ниво на фискалния резерв може да се разгледа като застраховка в случай на неизпълнение на приходите и неспособност за емисия на дълг.

През 2012 г. също има падеж на държавни ценни книжа и управляващите ще трябва да изплатят или рефинансират облигации на стойност над 560 млн. лв. Като към тях се прибавят недостига по европейските средства от 715 млн. лв. и консолидирания бюджетен дефицит от 1 млрд. лв. се достига до нужда от финансиране в размер на 2,27 млрд. лв. До 1,5 млрд. лв. от тези средства могат да бъдат осигурени от фискалния резерв – от Националния фонд и от сметката на Републиканския бюджет, а останалите средства – 770 млн. лв. са минималният размер на новия дълг, който държавата ще трябва да емитира. Разбира се размерът на външното и вътрешното финансиране и условията по него са трудни за прогнозиране. Предвид високата предпазливост на международните пазари към държавен дълг в светлината на проблемите в средиземноморските страни, не е изключено външното финансиране на дълга да е под 2,5 млрд. лв. и да се разчита и на емисия на облигации на местния пазар.

Като се имат предвид несигурността на международните пазари, прекалено амбициозната цел за усвояване на европейски средства и нуждите от финансиране на държавните разходи през 2012 г., фискалната позиция на България догодина можеше да е по-консервативна и да се стреми към балансиран бюджет. Както казахме в началото, тази цел трябва да се постигне с оптимизиране на разходите и увеличаване на ефективността им. Ако пък тези рискове не се материализират и изпълнението на бюджета е по-добро в края на годината – постигне се превишение на приходи над разходи, те могат да се използват за увеличаване на фискалния резерв, който е около 2/3 по-нисък от най-високите си стойности от 2008 г.

Фискалният резерв се създава оригинално е с цел осигуряване на държавните плащания по държавния дълг за една година напред, а едва по-късно се вменяват провеждане на структурни реформи и плащания по европейски програми. В този ред на мисли той трябва да се увеличава през 2012 г., предвид падежа на глобалните облигации през януари 2013 г., когато държавата ще трябва да изплати или да рефинансира дълг в размер на 1,65 млрд. лв. Дори и управляващите да предпочетат рефинансирането му, това може да стане много по-лесно и на по-добра цена при наличието на по-високо фискален резерв.

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2012 – преглед и коментар” (pdf) на Институт за пазарна икономика.