Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2011 – УСТОЙЧИВОСТ, РЕФОРМИ И ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ

Автор: ИПИ / 24.09.2010
Оцени тази статия:

В проектобюджет 2011 се отделя внимание и на устойчивостта на публичните финанси, фискалните рискове в средносрочен и дългосрочен план и реформите, които са необходими. Много от написаните неща са верни и звучат добре, но са твърде общи и имат по-скоро пожелателен характер.

Говори се за поддържане на балансирани финанси и намаляване на държавния дълг, което контрастира със случващото се през тази година и със заложените параметри за следващите. На практика се залагат дефицити през целият мандат на сегашното правителство, което означава и трупане на дълг. През 2010 г. ясно видяхме какви са ефектите от появата на дефицит, при това финансиран със собствени резерви – лесни харчове, но не и реформи, спад в доверието към страната и бавно възстановяване. Появата на хронични структурни дефицити и трупането на дълг са най-лошата рецепта за излизане от кризата и ръст на икономиката.

В доклада се поставя и фокус върху разходите, като изрично се казва, че се предвижда „извършване на периодичен преглед на ефективността и целесъобразността на правителствените програми”. Този преглед не само е наложителен, но и е крайно време да започне да дава резултати. Вече видяхме при актуализацията на Бюджет 2010, че правителството не е готово с конкретни програми, които да бъдат съкратени, и се наложи съкращението да обхване всички министерства и програми (с някои изключения), тоест с презумпцията от всички по малко, тъй като не знаем кое е нужно и ефективно и кое не. И досега правителствените програми само биват преструктурирани и никога прекратявани, което е нелепо на фона на липсата на резултати и наличието на злоупотреби в някои от тях – при това тук говорим за констатации на Сметната палата, както и на самите министри, коментиращи програмите на своите министерства по време на предшествениците си. Нещо повече, като се разгледат заложените разходи на министерствата и техните програмни бюджети, ясно се вижда, че големи промени няма – няма закрити програми, няма и големи спестявания. Министерствата, които харчат най-много, като МВР и Министерство на отбраната, ще продължат да го правят по същия начин.

Нормално се поставя и фокус върху пенсиите и здравето, които генерират голяма част от публичните разходи. Структурните проблеми и в двете системи са очевидни и те представляват сериозна заплаха за бюджета. Нуждата от реформа се осъзнава, но отново не се конкретизира каква точно ще бъде реформата и кога ще се случи. Заложените параметри в бюджетната прогноза до края на мандата не отразяват някакви по-сериозни промени нито при здравето, нито при пенсиите, тоест засега правителството си прави сметките, без да предвижда структурни реформи.

В доклада се отстоява позиция за „постепенно намаляване размера на публичния сектор”, което обаче едва ли е възможно да се случи без преосмисляне на конкретни държавни ведомства и програми, както и структурни промени, каквито, както вече споменахме, няма и не се предвиждат. Цитират се определени съкращения в администрацията – почти 8 хил. щатни бройки, което звучи сериозно, но всички те се дължат по-скоро на козметични промени, а не толкова на преосмисляне на функции и съкращаване на конкретни дейности.

По отношение на финансовата децентрализация се пожелават много неща, но не се прави нищо. Говори се за подобряване на финансовото състояние на общините, но не чрез собствени приходи или прехвърляне на правомощия за администриране на данъци, а чрез по-ефективни и обективни държавни трансфери. Нека трансферите бъдат ефективни и обективни, но това няма отношение към процеса на децентрализация, който минава през финансова независимост на общините.

 

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2011 – преглед, анализ, препоръки(pdf) на Институт за пазарна икономика.