ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2011 – УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ

В проектобюджет 2011 предимство се дава на секторите, свързани със строеж на пътна, екологична и комунална инфраструктура, образование, конкурентоспособност на българските предприятия, високо качество на живот, доходи и социална чувствителност на обществото. Тези приоритети се подкрепят и от няколко програми и фондове, сред които Оперативните програми, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове 2007-2013 на Европейския съюз (ЕС).

През 2011 година се очаква размерът на всички средства, получавани по линия на ЕС, да достигне 2 144,8 млн. лв. (1 896 млн. лв. по програмата за 2010 г.) или 2,8% от очаквания БВП и 9% от общите бюджетни приходи през 2011 година, а вноската на България в общия бюджет на ЕС да е 811,5 млн. лв. (779,7 млн. лв. за 2010 г.). На практика България трябва да похарчи 1 635,4 млн. лв. (вноска плюс съфинансиране), за да получи 2 145 млн. лв. Предприсъединителните програми вече изтичат, като само по ИСПА малка част от проектите могат да се удължат до 2011-2012 година. Така основните европейски средства идват главно по Оперативните програми и Общата селскостопанска политика (ОСП).

С разработването на проектобюджета правителството намали почти наполовина поисканите средства по оперативните програми, защото на този етап бюджетът не може да осигури цялата сума за съфинансиране, ако не заложи по-висок дефицит. Заложеният трансфер за национално съфинансиране на средствата от ЕС за 2011 г. е в размер на 823,9 млн. лв. (526,6 млн. лв. по програма за 2010 г.). Все пак, въпреки ниските лимити, при по-добро усвояване правителството може да одобри допълнително финансиране. Това, обаче, надали ще се случи, като имаме предвид, че към 31 август 2010 г. реално изплатените европейски средства са по-малко от 8% от всички средства, заделени за България.

Таблица 1: Изпълнение на Оперативните програми към 31 август 2010 година 

Източник: Министерски съвет

В проектобюджета е записано, че основен приоритет през 2011 г. ще бъде усвояването и ефективното разходване на средствата при гарантиране на максимална прозрачност и публичност на целия процес, за да може усвояването им да има оптимален положителен ефект върху икономиката и бюджета. В действителност, обаче, предвиждането на усвояемостта е практически невъзможно, а ефектите от еврофондовете, освен увеличаването на приходите, носят и много други негативи, вариращи от чистото изкривяване на стимулите и финансиране на нерентабилни проекти до увеличаване на възможностите за злоупотреби и корупционни практики. Факт е, че без структурни реформи и подобряване на институционалната среда в страната, наливането на повече средства в неефективните системи няма как да се отрази особено благоприятно на икономиката.       

Очевидните проблеми се проявяват особено ясно при работата по оперативните програми, но са присъщи и за пропорционално раздаване на пари, каквито са директните плащания към земеделските производители като част от ОСП на ЕС. В проектобюджета по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) са заложени 1 060,8 млн. лв, в т.ч. 767,4 млн. лв. за директни плащания и 293,4 млн. лв. за национални доплащания. Проблемът за бюджета тук е, че средствата се осигуряват от националния бюджет и впоследствие се възстановяват от бюджета на ЕС. Очакванията на правителството са, че за директните плащания от ЕС ще бъдат възстановени 627,8 млн. лв. или 80%. Подобна е схемата и за заложените 53 млн. лв. по схемите за животни. Още едно голямо плащане, този път за развитие на селските райони, прибавя в бюджета още 611,9 млн. лв. (от които 146 млн. лв. са национални средства). Явно е, че става въпрос за много пари, но ако разгледаме разпределението им[1], става ясно, че този ресурс е концентриран в малка група бенефициенти и реално не изпълняват социалната функция, която правителството му възлага. Друг е въпросът за подпомагането на определени сектори в икономиката за сметка на по-производителните такива. 

Като заключение трябва да се спомене, че приходите в бюджета от очакваните европейските средства за 2011 година представляват по-малко от 3% от БВП и едва 1,7%, ако извадим вноската на България. Цялостната добра политика в страната чрез осигуряването на благоприятна бизнес среда, малка намеса на държавата и осъществяването на належащите реформи в голяма степен може да изчисти неблагоприятните ефекти от наливането на «готови пари» в икономиката. 

[1] За повече информация вж. Петър Ганев и Филип Колев, „Помощи за милиони”, Преглед на стопанската политика, брой 491

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2011 – преглед, анализ, препоръки” (pdf) на Институт за пазарна икономика.