Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2011 – НОВ ДЕФИЦИТ, НОВ ДЪЛГ И ТАКА НАТАТЪК

Автор: ИПИ / 24.09.2010
Оцени тази статия:

В проектобюджетът за 2011 г. правителството си предвижда възможността да емитира нов дълг до 3,5 млрд. лева – внушително число, което в пъти надхвърля емисиите нов дълг от последните години. Спрямо сегашното ниво на държавен дълг[1], това би представлявало увеличение с около една трета, а спрямо прогнозния БВП за 2011 г., заложен от правителството – допълнителни 4,5% от БВП (спрямо 14,5% от БВП към края на юли тази година).

Разбира се, тук говорим за брутен размер на възможните нови емисии дълг – в нетно изражение, ако се приспаднат погашенията по съществуващия дълг, увеличението ще бъде по-малко. Поглед върху проектобюджета за 2011 г. и по-специално планираното финансиране на дефицита, показва, че нетното увеличение на консолидирания дълг ще бъде с 1,513 млрд. лева догодина (2% от БВП), и то ще дойде изцяло от нетни емисии на външен дълг. И това, разбира се, ако правителството успее да генерира приходи от приватизация за 450 млн. лева през 2011 г. – иначе ще трябва и тази част от дефицита да бъде финансирана с дълг, което ще рече допълнителни 0,6% от БВП.

Освен значителното увеличение на дълга, правителството залага и възможност за сериозно набъбване на държавногарантирания дълг – с 0,8 млрд. лева догодина. Към края на август 2010 г., държавногарантираният дълг е бил 1,265 млрд. лева или тук отново имаме значително процентно увеличение – с цели 63% само за една година. Може би планираното нетно увеличение на гаранциите е по-малко, но конкретни числа за това няма.

В резултат на тези планове, правителството планира брутно увеличение на консолидирания държавен и държавногарантиран дълг с 4,3 млрд. лева или 5,5% от БВП спрямо сегашния размер от 16,4% от прогнозния БВП за 2010 г. Т.е. заложеното нарастване е с повече от 1/3 само за една година. И това при положение, че последните години имаме стабилно намаление на държавния и гарантирания от държавата дълг, с изключение на 2009 г., когато дългът (вкл. и гаранциите) нарасна със скромните 0,3% от БВП. Очевидно база за сравнение няма, при положение че планираното нарастване за 2011 г. е цели 5,5%.

За 2010 г. ситуацията е изключително неясна – за първите 7 месеца имаме нарастване на консолидирания държавен дълг с около 333 млн. лева или 0,5% от БВП. Ревизираният бюджет залага нетно нарастване на външния дълг с цели 2 млрд. лева през 2010 г., но не е ясно дали тази планирана емисия изобщо ще се осъществи тази година и ако не се осъществи, откъде ще бъде компенсирана с цел покриването на дефицита. Също така не е ясно до каква степен допълнителното нетно вътрешно финансиране в размер на  1 млрд. лева ще бъде за сметка на нови ДЦК на вътрешния пазар, или от фискалния резерв.

Някой би казал, че спадът на дълга през годините до 2009 г. е бил съпътстван от период на висок икономически растеж, който е позволявал бюджетни излишъци. Да, това е така, но и за 2011 г. правителството планира един доста сериозен ръст на икономиката от 3,6%. И въпреки това заложеният дефицит и съответно нуждата от дългово финансиране на този дефицит са значителни. А какво ще правят управляващите, ако, не дай си боже, не се изпълни тяхната прогноза за икономически растеж и съответно дефицитът се раздуе отвъд планираните 2,5% от БВП? Това е един доста песимистичен, но в същото време и доста вероятен сценарий (за коментар виж тук), за който не са заложени никакви буферни/резервни механизми в бюджета.      

В крайна сметка това, което можем да очакваме за 2011 г., е сериозен ръст на държавния дълг, вследствие на което лихвените плащания през следващите години също ще се увеличат (както и самото правителство признава в доклада към проектобюджета). По принцип нивото на българския държавен дълг в момента е доста ниско, ако се сравни с останалите страни от ЕС. Теоретично, едно негово увеличение с 5-6% от БВП не би застрашило макроикономическата стабилност на страната. Но не там е въпросът. Чувствителността към дълговото финансиране на дефицитите сред инвеститорите, рейтинговите агенции и анализаторите се изостри значително покрай последната криза, след която стана ясно, че доста страни са поели по пътя на неустойчиви нива на дълга. Един скок на нашия дълг с над 1/3-та със сигурност не би останал незабелязан от рейтинговите агенции, които ни наблюдават, и ще повлияе негативно ако не на самия странови рейтинг, то на неговата перспектива и възможност за подобрение. Освен това, ако планираното увеличение на дълга през 2011 г. наистина е в тези размери, България лесно би могла да попадне в спиралата на постоянни бюджетни дефицити и нов дълг – един омагьосан кръг, от който, както виждаме по примера на много европейски страни, излизането е твърде болезнено.

 


[1] Към края на юли 2010 консолидираният държавен дълг е бил 5321.9 млн. евро.

 

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2011 – преглед, анализ, препоръки(pdf) на Институт за пазарна икономика.