Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2011 - МАКРОРАМКА

Автор: ИПИ / 24.09.2010
Оцени тази статия:

 

Като цяло макрорамката за 2011 г., върху която почива проектобюджетът за догодина, не се различава от основните допусканията, публикувани през юли месец. В този смисъл нашият коментар, че макрорамката представлява комбинация от нереалистични допускания и неамбициозни бюджетни цели продължава да важи с пълна сила.

 

Макроикономически показатели

2009

Отчет

2010

Очаквано

2011

Прогноза

БВП (млн. лв.)

68 537

71 644

77 113

- реален растеж (%) 

-4,9% 

0,7% 

3,6% 

Хармонизирана инфлация (%)

 

 

 

- в края на годината

1,6%

4,5%

2,6%

- средна за периода

2,5%

3,2%

3,7%

Валутен курс (USD/BGN)

 

 

 

- в края на годината

1,36

1,58

1,58

- средногодишен

1,40

1,53

1,58

Текуща сметка (% от БВП)

-9,1%

-3,4%

-2,9%

Преки чуждестранни инвестиции (млн. евро)

3212,5

1800,0

1980,0

- в % от БВП

9,2%

4,9%

5,0%

Източник: Министерство на финансите

 

На първо място, допускането за реален ръст на икономиката от 3,6% през 2011 г. изглежда доста оптимистично, предвид вътрешната среда и очакванията за изключително слабо ускоряване на растежа в еврозоната през 2011 г. (до 1,3% спрямо 1% за 2010 г. според МВФ). Вътрешните двигатели на растеж също не са ясни – дори и износът да запази бурния си растеж, това не е гаранция, че цялата икономика също ще расте, както се вижда от началото на тази година. За да се случи това, вътрешното потребление също трябва да се възстанови, а чуждите инвестиции да потекат към България в предишните си размери. И докато ние също очакваме вътрешното потребление да започне да расте от края на тази или началото на следващата година, темпът на неговото възстановяване може да бъде доста бавен. Чуждите инвестиции в България, които бяха основен двигател на растежа преди кризата, в момента са сведени до минимум. Вероятността да се възстановят до предишните си размери от над 20% от БВП на година в следващите 2-3 години е изключително ниска, предвид масовото оттегляне на инвеститорите от нововъзникващите пазари след кризата.

Накратко казано, прогнозата на правителството за икономически растеж за България на фона на глобалните и вътрешни условия изглежда доста оптимистична, което от своя страна води до залагането на оптимистични прогнози и за бюджетните приходи. Последното е изключително опасно и създава висок риск от неизпълнение на бюджета, последващи ревизии, загуба на доверие и както видяхме тази година – дори и процедура по свръхдефицит от страна на Европейския съвет. 

Прогнозата за продължаващо свиване на дефицита по текущата сметка, от 3,4% през 2010 г. до 2,9% също изглежда крайно нереалистична. От една страна, вътрешното потребителско търсене се очаква да отбележи ръст през 2011 г., което неминуемо ще генерира внос на потребителски стоки. От друга, правителството залага продължаващ ръст на износа и през 2011 г. но не отчита първо, високата база на износа от 2010 г. (т.е. темповете на износен ръст най-вероятно ще се забавят през 2011 г.) и второ, голямата доза вносен компонент (т.е. суровини и материали) в българския износ. Т.е. нищо чудно през 2011 г. да имаме по-бърз растеж на вноса, отколкото на износа и прогнозата за свиване на дефицита по текущата сметка до почти 3% да не се сбъдне. Да не говорим, че последните години икономическият растеж в България е бил съпътстван от висок дефицит по текущата сметка – докато за 2011 г. правитеството едновременно очаква сериозен ръст на икономиката и свиване на дефицита по текущата сметка. Единственото хубаво нещо, което може да последва от залагането на ниска прогноза за дефицита по текущата сметка, е евентуално да има положителен ефект върху данъчните приходи в бюджета, ако вносът нарастне по-бързо от очакваното. 

Прогнозата за инфлацията също заслужава внимание. Докато повечето макроикономисти в страната очакват инфлацията в края на 2010 г. да е около 2% или малко над 2% заради ниската база от 2009 г., когато годишната инфлация беше дори отрицателна през октомври и ноември, правителството залага ръст до цели 4,5%. Тази прогноза е изключително опасна, тъй като директно води до по-високи очаквания за бюджетните приходи в номинално изражение през 2010 г. На базата на тези приходи съответно се залагат и приходите за 2011 г., което създава сериозен риск от неизпълнение, на каквото вече бяхме свидетели през настоящата година.

Извън конкретните макроикономически прогнози, това, което също е крайно озадачаващо в прогнозите на правителството, е тяхната непоследователност. Така например, при ревизията на бюджета за 2010 г. само преди 2-3 месеца имплицитният БВП, който беше заложен там, беше около 68 200 млн. лева, а очакваният му реален ръст – от 1%. В проектобюджета за 2011 г. вече виждаме съвсем различни числа – ръст от 0,7%, но за сметка на това номинален БВП за тази година от 71 644 млн. лева или с цели 5% по-висок спрямо предишната прогноза. Дори и в един и същ документ – доклада към проектобюджета за 2011 г. - се явяват две различни прогнози за БВП през 2010 г. – 71 644 млн. лева (на стр. 20) и 69 183,7 млн. лева (на стр. 160). Всъщност последните прогнози показват по-малко преразпределение на средства през бюджета (т.е. по-малка намеса на държавата в икономиката), но дали това ще бъде постигнато, е крайно съмнително предвид странните числови еквилибристики при прогнозите.

Ясно е, че разнообразието от различни числа за един и същ показател създава възможност за манипулиране на прогнозите в целия проектобюджет за 2011 и съответно подрива доверието в способността на правителството да залага последователни и икономически издържани прогнози. А разстоянието от лошите прогнози до ревизия на бюджета по посока по-висок дефицит е една малка крачка, както вече видяхме тази година.

 

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2011 – преглед, анализ, препоръки(pdf) на Институт за пазарна икономика.