Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2009 – ПРЕГЛЕД, АНАЛИЗ, ПРЕПОРЪКИ

Автор: ИПИ / 31.10.2008
Оцени тази статия:
 

До съставянето на проекта за бюджет за 2009 година настоящото правителство практически нямаше извинения за отлагане на най-важните реформи в публичната сфера, или поне не икономически. Икономиката регистрираше растеж от над 5%, имаше рекордни нива на чуждестранни инвестиции, безработицата намаляваше.

Сега ситуацията е променена - неяснотата за бъдещето е по-голяма от нормалното, по-трудно да се планира, и сякаш това е най-удобното извинение отново да не се предприемат по-решителни стъпки в публичната сфера.... освен увеличение на разходите за нея, което е май единствената мярка в проекто-бюджета за 2009.

Има обаче политики, които са в компетенциите на българското правителство, които могат до определена степен да неутрализират евентуални негативни ефекти и дори да доведат до положителни резултати. Става въпрос за създаване на сигурност на инвеститорите (местни и чуждестранни), силно ограничаване на неефективните държавни разходи и насърчаване на спестяванията на гражданите и фирмите. Подобни намерения в проекта за бюджет 2009 обаче е трудно да бъдат идентифицирани. Напротив, в него се говори за 3 пакета - „Икономическа активност", „Пазарна гъвкавост" и „Гъвкавост на социалните мрежи", които са свързани с харченето на огромни бюджетни средства.

В проекта за държавен бюджет 2009 има заложени общо разходи в размер на 29 млрд.лв. (без вноската в общия бюджет на ЕС). Най-големите разходи са за социално осигуряване (пенсии, здравноосигурителни плащания и обезщетения) - 10 млрд. лв., следват разходите за издръжка - 5.4 млрд. лв., разходите за дълготрайни активи (5 млрд.лв.) и разходите за заплати и стипендии - 4.4 млрд. лв.

Увеличението на пенсиите е абсолютно задължително, но въпросът е дали това е най-добрият подход и няма ли по-разумни дългосрочни политики за осигуряване на тези плащания. Отговор в проекта за бюджет 2009 няма. „Влизането" на държавата като осигурител не е реформа - тя е такъв от години. Сребърният фонд също е само преходен механизъм, но в проекта не е записано към какво.

Вторите по размер са разходите за издръжка. Те включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността, съдебната власт, образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, включително за стопанската сфера. Намерението на правителството да намали администрацията с поне 10% през 2008 има неясен резултат. Преглеждайки Приложение №1 към Доклада по ЗДБРБ 2009 виждаме новосъздадени структури (Държавна агенция „Национална Сигурност" и Държавна агенция по туризъм), а дори и повърхностният преглед на числеността на структурите на изпълнителната власт показва увеличения в поне 5 министерства. Намерение за намаляване на размера на администрацията, а от там и на всички свързани с това разходи в проекта няма.

Третото място на разходите за дълготрайни активи отговаря на решителността на правителството да увеличи капиталовите разходи, като по този начин подобри инфраструктурата в страната - похвална цел. Избраният подход обаче е силно съмнителен от гледна точка на реални ефекти - прякото финансиране от страна на държавата на инфраструктурни проекти все още означава почти неизградени такива.

Разходите за заплати и стипендии също нарастват и това е свързано с планираното увеличение на заплатите в публичния сектор - мярка, която би могла да има силно негативни ефекти върху икономиката, ако заедно с това не се повишава ефективността на работещите в него.

Институтът за пазарна икономика вече за трета поредна година прави кратък анализ на проекта за държавен бюджет в седмицата, когато той се представя. Считаме това за важно, особено когато предстои обсъждане в Парламента и е възможно да се правят корекции. Точно за това нашият преглед на приходите и разходите във всяка част съдържа конкретни препоръки.

Препоръките на ИПИ за бюджет 2009 изхождат от схващането, че:

  • е възможно и задължително да се намалят силно неефективните държавни разходи
  • трябва да се ускорят структурните реформи и
  • трябва да се провеждат политики, които ще направят пазарите, фирмите и гражданите достатъчно гъвкави, за да могат да реагират бързо на всяка нова информация.

Гъвкавостта, за която говорим, обаче силно се различава от гъвкавостта, която предлага правителството в проектобюджет 2009. Ние имаме предвид повече икономическа и индивидуална свобода, задължителна част, от която е наличието на силна и ефективна гаранция на държавата за защита на договорите и правата на собственост.

В тази връзка регулации, които във връзка с международните финансови развития предписват определени действия и/или блокират други и предвиждат харченето на огромни бюджетни средства без ясен резултат, трябва да се избягват.