ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2009 – ПОЧИВНО ДЕЛО, КУЛТУРА И РЕЛИГИОЗНИ ДЕЙНОСТИ

Разходи за почивно дело, култура и религиозни дейност

Източник: Доклад по Закона за  държавния бюджет 2009 г

В бюджета за 2009 г. разходите по тази функция са в размер на 544 млн. лв. Това представлява 20% повече за разлика са предвидените разходи в бюджета за 2008 г. – 453,4 млн. лв. Разходите са разделени по няколко основни точки: почивно дело, физическа култура и спорт, култура и религиозно дело.

Разходите в групата „Почивно дело" са за функционирането на почивните бази и за провеждане на социалната политика за работещите в съответните системи. Държавата не е тялото, което трябва да се занимава с почивните бази. Достатъчно такива се осигуряват от частния сектор и предоставят услугите си по-добър и ефективен начин.

Предвидените разходи във „Физическа култура и спорт" представляват проектобюджета на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). В България почти няма държавна спортна база, която да е добре уредена, да отговаря на стандартите и да е с пълен комплект от документи, изясняващи собствеността. ДАМС просто няма приемлива стратегия за управление на собствеността. Отделно от това в агенцията са заети голям брой хора, чиято задача е да отговарят за качеството на физическата култура и спорта в страната. Ясно е, че държавата не се справя с тази задача и работи крайно неефективно, от което губи самата тя, населението и спортът. Единственият изход от тази ситуация е преосмисляне на политиката на управление на спорта и предаването й на частния сектор. Това включва приватизация на всички спортни бази, а не досегашното отдаване на някои от тях под наем за цени, доста под пазарните. Следващата стъпка трябва да е закриването на държавното дружество „Национална спортна база" ЕАД.

В групата „Култура" попадат културните институти, различните форми на изкуството, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Всяко радио и всяка телевизия са с обществен характер и са достатъчно на брой, за да послужат за пример, че частният сектор може да предоставя такъв род услуги и то не по-зле от държавата. За разлика от това БНТ и БНР получават немалък дял от обществените средства. За 2009 г. в тази група са предвидени разходи в размер на 376,5 млн. лв. Тези пари могат да бъдат спестени на данъкоплатците чрез приватизирането на националните радио и телевизия. Реално за потребителите няма разлика дали дадена телевизия или радио се управлява от държавата или от частен оператор. Действителността в България всъщност показва, че БНР и БНТ не са сред най-предпочитаните за потребителите.