Проектобюджет 2008 – ФИСКАЛНА ПОЗИЦИЯ И БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА

В проектобюджета се анализират данните от изпълнението на бюджет 2007 г. до месец август. Въпреки че към момента са налични по-нови данни (към м. септември) и данните до м. август дават достатъчно информация, и могат да служат за анализ на тенденциите при изпълнението на бюджета.

Отчетено е доброто изпълнение на приходите от корпоративни данъци, въпреки че от 01.01.2007 г. беше намалена ставката на корпоративния данък от 15% на 10%. Ефектите от това намаление са довели до общо икономическо оживление, насърчаване на икономическата активност и разширяване на данъчната основа и излизане "на светло" на бизнеса. Става ясно, че постъпленията от корпоративния данък са били силно подценени, тъй като още през м. август са достигнали 100% от годишния разчет, а през м. септември вече са набъбнали на 105.3% от планираните за годината.

Въпреки опасенията в края на миналата година, че заложените постъпления от ДДС няма да се реализират поради промени в закона за ДДС, свързани с членството на страната в ЕС, те се оказаха несъстоятелни и до м. септември приходите от ДДС вече представляват 77% от планираните за годината. Към м. август ДДС представлява най-голямото перо в данъчни приходи – 33,4%.

Второто по големина перо в данъчните приходи са социалните и здравните осигуровки – 29,2% от общите приходи към края нам. август.

Към края на годината се очаква изпълнение на приходите по консолидирания бюджет с около 109,8% спрямо годишния разчет, което означава преизпълнение на приходите с 3,8% от БВП. Ако се реализира този сценарий, преразпределението през бюджета ще бъде 42,8% от прогнозираното БВП в края на годината.

Въпреки изказаната готовност от страна на управляващите преразпределението през бюджета да не надхвърля 40% от БВП, в проектобюджет 2008 са заложени приходи, които достигат 41,1% от БВП без да се броят трансферите и помощите от ЕС (с тях преразпределението достига 44%). Ако се отчете и преизпълнение от 2-3% от БВП, това означава, че преразпределението отново ще надхвърли 43% от БВП през следващата година – едно от най-високите нива през изминалите години. Високото преразпределение е равно на по-нисък икономически растеж поради отрицателната връзка между размера на държавата и икономическата активност.

Бюджет 2007 беше подготвен за излишък в размер на 0,8% от БВП. Поради влошаване на баланса по текущата сметка е взето решение излишъкът да бъде не по-малко от 2%, за да се забави ръстът на вноса. В действителност обаче, не е ясно по какъв начин влияе наличието на излишък по отношение на дефицита по текущата сметка в малко по-дългосрочен период. Към м. септември излишъкът вече е 3,35 млрд. лв., т.е. 6% от прогнозирания БВП. Очаква се към края на годината да се засили харченето на пари от страна на държавата, което ще подейства проинфлационно и ще окаже негативно влияние върху търговския дефицит. В същото време бюджетният излишък би могъл да има изтласкващ ефект по отношение на частните спестявания в икономиката. Именно тези спестявания водят до реален икономически растеж чрез създаване на капитал. Спестяванията на държавата под формата на излишъци не са продуктивни и не заместват частните спестявания в икономиката.

Фискална устойчивост

Дългосрочната устойчивост на фиска се оценява на база на съотношението на текущия публичен дълг и дисконтираната стойност на бъдещите разходи към дисконтираната стойност на бъдещите бюджетни приходи. На базата на наличието на първичен излишък и относително ниското равнище на държавния външен дълг е направена оценката за стабилна фискална позиция на икономиката. За да се направи цялостна картина на състоянието на фиска, обаче, е необходимо да се вземе предвид и имплицитният държавен дълг, който не се води на книга, но съществува, а именно – дисконтираната стойност на бъдещите обещания към пенсионери, болни, безработни. Предвид неблагоприятната демографска тенденция и прогнозите за засилено застаряване на населението до 2050 г. разходопокривната пенсионна и здравноосигурителна система ще бъдат значително затруднени. Според проектобюджета при непроменена политика се предвижда, че дефицитът на пенсионната система ще достигне до 2.1-3.5% от БВП. Ето защо е необходимо е да се предприемат мерки още сега, защото с всеки изминал ден имплицитният дълг се увеличава, което прави бъдещето реформиране на системите по-трудно.

Фискални рискове

На първо място като риск пред фискалната политика се отчитат реалните шокове отвън. Тази година сме свидетели на действието на два такива шока на предлагането – от една страна, на спад в предлагането на земеделска продукция следствие на лошите климатични условия в сраната и по света, а от друга – нарастване на цената на петрола.

На второ място е наличието на инфлация над прогнозираните нива поради натиск за увеличение на заплатите в сектора на услугите и по-ускорена от очакваната конвергенция на доходите и цените със средните в ЕС. Тук трябва да се спомене и ефектът на еврофондовете върху инфлацията. Те водят до нарастване на паричната маса в икономиката, от една страна, а от друга – до промяна на относителните цени и увеличаване на доходите в някои сектори, което също оказва проинфлационно въздействие върху икономиката.

Като трети риск пред фискалната политика на страната е посочена кризата с ипотечните кредити в САЩ, която бързо прерасна в международна криза и може да окаже въздействие и върху българската икономика – чрез отдръпване на инвеститори от рискови зони или увеличаване на премията за риск на българската икономика. Ефектът може да бъде усетен и по линия на провежданата монетарна политика от страна на ЕЦБ в отговор на финансовата криза, тъй като паричната политика на Еврозоната влияе директно върху паричното предлагане в сраната.

Всички тези рискове са реални, но многобройните стачки и протести през 2007 г. доказаха, че реалните рискове пред бюджета произлизат най-вече от недовършените структурни реформи в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образование и от неблагоприятната демографска структура на населението.


Свързани публикации.