Проектобюджет 2008 – ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ И КОНВЕРГЕНЦИЯ

Според проектобюджета българската икономика има да извърви още дълъг път, докато доходите на българите конвергират със средните доходи на гражданите на ЕС. През 2008 г. се очаква БВП на глава от населението, измерено чрез ППС, да достигне 40,3% от средното за ЕС-27 (за Румъния този показател е 41,1%).

Реалната конвергенция зависи от структурните реформи, подобряването на бизнес-средата и условията на труд. Според доклада на проектобюджета средствата от ЕС предлагат възможност за:

  • постигане на ускорена реална конвергенция на българската икономика към средните нива на ЕС;
  • решаване на проблемите в сектори, където собствените ресурси на страната са на равнища под необходимите за постигане на ускорен икономически растеж и заетост.

Необходимо условие за постигане на горните две цели са провеждането на структурни реформи и подобряване на институционалната среда в страната. Европейските фондове не могат да доведат до "повишаване на стандартите в образованието и здравеопазването, отстраняване на административни и пазарни недостатъци" (както пише в проектобюджета), защото изливането на пари в нереформирани системи не ги прави по-ефективни и качествени, а напротив – задълбочава присъщите им проблеми. Пазарните недостатъци, доколкото изобщо съществуват, не се коригират с наличието на нови недостатъци, които неминуемо се пораждат от държавните интервенции.

От съществено значение е как ще бъдат раздавани еврофондовете, доколко прозрачен ще е механизмът на разпределение на средства в рамките на изградените политики на ЕС, за да се намалят до минимум злоупотребите, корупционните практики, нецелесъобразните проекти, които се съпътстват от всяка програма за субсидии.

За част от фондовете няма проблеми за усвояването им, защото се раздават не на проектен принцип, а пропорционално на всички, които отговарят на зададени критерии. Става дума за директните плащания за земеделски производители, които са заложени в размер на 470,2 млн. лв. за 2008 г. В проектобюджета, обаче, е записано, че е взето "политическо решение част от финансовия пакет за развитие на селските райони, да бъде прехвърлен към средства за директните плащания". Става дума за 128,9 млн. лв. (от които 25,8 млн. лв. са национално съфинансиране), които ще получат земеделските производители директно, без да кандидатстват за тях, на базата на регистрация на обработваемите площи. В същото време се посочва, че директните плащания за България са относително високи и ще доведат до повишаване на доходите на земеделските производители. Защо тогава се прави това вътрешно преразпределение и по какъв начин то благоприятства процеса на по-ефективно разпределение? Задължително е да има обосновка или препратка към такава как е взето това решение и какви за аргументите за това.

От разпределението на еврофондовете през 2008 г. става ясно, че най-приоритетни са следните сектори, т.е. тези, които получават относително най-голям дял от субсидиите и помощите: селско стопанство (25,6% от всички средства), транспорт (17,5%), опазване на околната среда (10%).

Ефекти за бюджета

В проектобюджета е направено допускане за темпа на усвояване на еврофондове и на база на тези разчети е направена оценка на влиянието на европейските парични потоци върху бюджета и общо върху икономиката.

По структурните инструменти за периода 2007-2010 г. се очаква общо разходите да бъдат 4,77 млрд. лв., от които 3,95 млрд. лв. са финансиране от ЕК и 823.1 млн. лв. са национално съфинансиране. По линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2007-2010 г. се очаква да бъдат усвоени 4,77 млрд. лв., от които 416,2 млн. лв. съфинансиране от националния бюджет.

Националната вноска в Европейския бюджет се предвижда през 2008 г. да бъде 659,9 млн. лв. (1,01% от БВП). Бюджетният баланс без вноската (т.е. разликата между приходите и разходите в бюджета) през 2008 г. възлиза на минус 379,4 млн. лв.. Този дефицит се дължи главно на задължението за съфинансиране на голяма част от проектите и изграждането и поддържането на необходимия административен капацитет. Общият бюджетен баланс с включената национална вноска достига минус 1,039 млрд. лв. през 2008 г. (1,7 % от БВП).

Очаквани разходи по линия на ОСП за 2008 г. (млн. лв.)

Направление

Общо разходи

Национално съфинансиране

Директни плащания

599,1

25,8

Пазарна подкрепа

252,3

 

Развитие на селските райони*

280,7

53,1

Развитие на рибарския сектор

26,7

6,7

Общо:

1 158,8

85,6

* Част от средствата за развитие на селските райони са преразпределени към директни плащания.

Източник: Проектобюджет 2008

Ефекти за икономиката

Според проектобюджета макроикономическият ефект от усвояване на европейските средства е по-висок среден темп на нарастване на БВП с 0,27 процентни пункта на година, което се дължи на нарастване на брутния капитал с 0,79 процентни пункта повече от базовия сценарий и по-висок общ фактор на производителността и увеличаване на общия брой на заетите с 36 736 души. За да се предвиди какъв ще бъде ефектът от еврофондоевете, дори в рамките на граници, е необходимо да се направи оценка каква част от средствата ще бъдат усвоени и да се направи сценарий на тяхното използване.

В действителност е невъзможно да бъде оценено както нивото на усвояемост на еврофондовете, така и начина, по който ще повлияят на икономиката. Защото освен преки ефекти като увеличаване на капитал, те имат и множество странични ефекти като изкривяване на пазарни стимули, злоупотреби, неефективно използване на средствата, финансиране на губещи проекти. В проектобюджета не е направен дори опит да се оценят тези негативни последици, тъй като е записано следното: "имайки предвид природата на дейностите, в които ще бъдат концентрирани държавните интервенции, значителна е вероятността да не се осъществи избутващ ефект, т.е. направените разходи няма да изместят частни инвестиции". В действителност дейностите, в които се намесва държавата, в голямата си част са насочени именно към частния сектор и е трудно да бъде обосновано от икономическа гледна точка това твърдение.

Друго допускане, което се прави, е че "държавната експанзионистична политика няма да доведе до забележима промяна в лихвените проценти, доколкото инвестиционното търсене в страната все още е относително ниско, и остава значително по-ниско от свободната парична маса." В действителност през 2006 г. именно инвестициите имат най-голям принос за растежа на БВП и се увеличават със 17.6% в реално изражение. През 2007 г. тази тенденция се запазва и инвестициите са нараснали с почти 30% за първите шест месеца. От своя страна, държавната експанзионистична политика води до нарастване на доходите и потреблението в икономиката, което е пряко свързано с търсенето на кредити от страна на предприятията и домакинствата и по този начин влияе директно върху паричната маса.

Друго твърдение в проектобюджета, което не се знае на каква база е направено, е следното: "нивото на инфлацията няма да бъде засегнато от държавната намеса в икономиката". Увеличаването на паричната маса в икономиката води до промяна в относителните цени и до нарастване на общото ценово равнище. БНБ намали минималните задължителни резерви (МРЗ) от септември 2007 г. от 12% на 8% именно с цел ограничаване на кредитирането и нарастване на паричната маса в икономиката, което е проводник на инфлация.

Остава спорен и въпросът как ще се отразят еврофондовете върху дефицита по текущата сметка. Направена е прогнозата, че дефицитът "ще се подобри с 409.7 млн. евро в сравнение с базовия сценарий за периода 2007-2013 г." в резултат на нараснал износ и по-високи парични трансфери. Същевременно увеличеното търсене в резултат на по-високите доходи и инвестиции ще доведат до увеличаване на вноса, а инфлацията води до нарастване на ефективния валутен курс, което оказва негативен ефект върху износа. Евентуалните положителни ефекти от еврофондовете като увеличение на капитала в икономиката и производителността на труда в някои предприятия ще се прояви на един по-късен етап, но в краткосрочен план може да се очаква дори влошаване на дефицита по текущата сметка.

Като цяло за периода до 2013 г. в резултат от действието на еврофондовете се предвижда, че "ще се промени структурата на растежа на БВП към по-висок дял на вътрешното търсене и на вноса". Оценката е, че това е благоприятно за бюджета, защото ще се повишат приходите от ДДС. Но дали е добре за икономиката, тъй като дългосрочният растеж зависи от създаването на капитал – спестявания и инвестиции, а не от увеличаване на потреблението? Икономическият бум, предизвикан от повишаване на търсенето в резултат на по-високи номинални доходи, е проциклично и създава предпоставки за прегряване на икономиката. Еврофондовете влияят именно на цените на суровините и инвестиционните стоки и на заплатите, което създава допълнителен инфлационен натиск.

Ако бъдат оползотворени правилно, т.е. играят ролята на външни инвестиции, фондовете биха могли да доведат до повишаване на потенциала на икономиката чрез създаване на капитал. В същото време, обаче, те не могат да служат като основен фактор за икономически растеж. В краткосрочен план могат да доведат до макроикономически дисбаланси, които трябва да се вземат предвид. От изключително значение е да бъдат продължени реформите в сектори като здравеопазване, пенсионна система, образование и да се поддържа благоприятен бизнес климат  в страната, за да се противодейства на евентуалните дисбаланси и пазарни изкривявания, породени от инжектирането на "готови пари" в икономиката.


Свързани публикации.