Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проблемът с анихилацията на СДС

15.12.2006
Оцени тази статия:


През седмицата всички се упражняват в коментари по повод СДС и изказваниятаса учудващо толерантни. Защо? Всеки случай не защото СДС се разделяи някой си грее ръцете на огъня на вътрешнопартийните страсти. Простотози разпад е съвсем не тривиален обществен проблем. Към него СДС-татасе отнасят крайно безотговорно.

Онова, което напомня предишни разцепления, е само обичая от 1991 г.насам “споровете” да се водят през медиите, чрез публични доноси. Нитоедна друга основна партия не прави това, независимо от очевидните вътрешнипротиворечия във всяка от тях.

Преди обаче СДС имаше мисия. Сега нито една от групите не е формулираладаже ясно послание. Затова дори симпатизантите – да не говорим за по-широкитекръгове избиратели – не получават и намек за ценности и възгледи, споредкоито да разберат за какво е спора и да определят своите предпочитания.Щом няма послание, няма и общественото усещане, че тези групи имат намерениеда вършат някаква работа тук, на земята.

През 1989 г. посланието съдържаше пет абстрактни, но важни и завладяващивъображението принципа: парламентарна република, многопартийна система,пазарно стопанство, равни права за всички граждани на България и екологичнозаконодателство. Тогава беше лесно. Същите принципи са валидни и днес,но никой не си поставя задача да ги конкретизира или да ги замести снови, също толкова важни.

Защото няма послания, нито водачите на различните крила, нито технитечленове в парламента участват по значим и запомнящ се начин в обсъжданетона някакви обществено важни проблеми. Когато нещо се чува в дните запарламентарен контрол, то или е постно или е с реториката на социалистите.Проблеми, тематизирани от СДС в началото на опозиционния период (напримернуждата от промени в конституцията) днес се обсъждат от мнозина, ноне и от СДС.

Една дясна опозиция в парламента би могла ясно да се отграничи от етатисткитетежнения на мнозинството и да предложи алтернатива. Всъщност тя би трябвалода предлага повече алтернативни решения от количеството, което мнозинствотоможе да абсорбира.

Опозицията, ако иска да дойде отново на власт, следва да работи повече,не по-малко. Няма никакви признаци, че това се случва със СДС. БСП създаватакова впечатление. Макар и нафталинени, възгледите на нейните представителиса ясни, разпознаваеми и от време-навреме по-десни от тези на мнозинствотоили единичните изяви да десницата.

Ако СДС-тата не предлагат алтернатива, това, което предлага БСП сеоказва единствената алтернатива, а управлението на НДСВ е най-добрияот всички възможни светове.


За това каква политическа партия е нужна на страна прочетете тук.