Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проблемни аспекти при изработването на модел за реформа на съдебната карта

Автор: ИПИ / 02.07.2021
Оцени тази статия:

През последните месеци в правните среди и в българското общество с особено внимание се наблюдават действията на Висшия съдебен съвет (ВСС) относно реорганизацията на териториалното разположение на съдилищата в Република България, придобило публичност като „реформа на съдебната карта”. По този повод представяме втората част на изследването на Правната програма на ИПИ: „Съдебната карта. Ефекти от прилагане на Модел 4, разработен от Висшия съдебен съвет”. В съдържателен план сме се спрели на четири основни компонента:

  • общ анализ на модела и установяване на несъвършенствата му и причините за това,
  • препоръки относно последващи действия от страна на ВСС,
  • практическо изследване при установяването на Модел 4 върху съдебен район Ямбол,
  • икономическа и съдебна характеристика на Област Ямбол.

С поредица действия съдийската колегия (СК) на ВСС избра т. нар. „Модел 4”, по който да бъде извършена промяната на съдебната карта на страната[1]. Тази дейност Съветът изпълни по проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата”, финансиран със средства от ЕС, като само за последната му фаза на ВСС бяха изплатени 346 587,59 лв. Накратко планът за действие на Съвета почива на разбирането за реорганизация на районните съдилища в страната чрез драстично стесняване на родовата им подсъдност за сметка на разширяване подсъдността на окръжните и апелативните съдилища. В този случай следва да бъдат закрити редица районни съдилища, в които не може да бъде запазена специализацията на съдиите и трансформирането им в териториални отделения към най-близкия съседен районен съд.

Постигнатите на този етап резултати от страна на осмия състав на ВСС са повече от незадоволителни и основателно предизвикаха съпротива както в правните среди, така и сред местните общности, най-потърпевши от мерките за изпълнение на реорганизацията на съдебната карта.

Основните проблеми при разработването на Модел 4 се свеждат до:

  • Липса на ясно дефинирана цел от страна на ВСС при прекрояване съдебната карта на страната;
  • Липса на пълно мащабно изследване на проблемите на действащата съдебна карта на страната;
  • Неубедителност на статистическите данни.

Практическото приложение на Модел 4 води до:

  • липса на каквато и да е финансова оценка и разчет на цялостното усилие за налагане на Модел 4;
  • отчитането преимуществено на вътрешноведомствени за съдебната власт въпроси, които са самоцелно занимание от гледна точка на гражданите;
  • липса на определение на териториалното отделение и неговите конкретни функции;
  • липсата на ефективно функциониращо електронно правосъдие (разбирано и като възможност за дистанционно упражняване на процесуални права) поставя под сериозен риск изпълнението на подобна реформа;
  • неясен е цялостният ефект от закриването на районните съдилища - в случая на РС-Тополовград например това начинание с голяма степен на вероятност няма да доведе до бюджетни икономии, потенциално ще реши по неоправдан начин въпроса с равномерната натовареност на съдиите като за това ще се получи силна негативна реакция на местно ниво, която не може да бъде аргументирано адресирана;
  • цялостният прочит на аналитичните материали по Модел 4 оставя убеждението за жертване на районните съдилища за сметка на окръжните и административни такива;
  • в този контекст част от множеството твърдения от страна на професионалните правни общности и местната власт за лишаване на гражданите от достъп до правосъдие са оправдани, тъй като при инстанционния контрол правосъдието ще се концентрира основно в петте града на страната, в които са седалищата на апелативните съдилища;
  • вложените средства в продължение на 6 години и постигнатите резултати от страна на ВСС са крайно незадоволителни, а реалното прилагане на Модел 4 няма финансова обосновка, не взима под внимание изготвените през годините аналитични материали по темата и е неубедително по своя характер.

В заключение

В този смисъл това начинание от компетентността на Съвета само по себе си бе възможност и за решаване в съвкупност на ключови проблеми за съдебната власт, свързани с неумелото провеждане на конкурсната дейност, неефективното разходване на бюджета, скъпата и зле организирана модернизация в областта на електронното правосъдие. Към края на оставащия мандат на осмия състав на ВСС отново можем да заключим, че настоящото му устройство и начин на функциониране благоприятстват безотговорното поведение на множество от членовете му, а въпросите по администриране на съдебната власт се изпълняват неумело и на висока за обществото цена.  

Анализът е достъпен тук.

 


[1] Виж решения на СК на ВСС по протокол № 1/19.01.2021 г. и решение по протокол № 3/02.02.2021 г.