Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проблемите на здравната система са в самия модел

16.12.2006
Оцени тази статия:

През седмицата в пресата се появи информация, че дефицитът на бюджета на болниците ще бъде най-малко 70 млн. лева. Досега на клиниките са платени около 225 млн. лева. Пак от данни от пресата разбираме, че касата е открила случаи за неправомерно отчетени около 400 хил. лева. За съжаление няма публичност и периодична отчетност за тези данни, така че трябва да се осланяме на откъслечни информации. След като се разходват публични средства, би следвало да има много по-висока прозрачност и отчетност пред данъкоплатците. Когато се говори за електронно правителство едно от първите неща, които трябва да се направят е публичност на държавните разходи.

Основният въпрос обаче, е как могат да се решат проблемите на българската здравна система? Дали като се отпускат все повече пари или като се правят реформи.

Всъщност проблемът е в самия модел

Практиката досега е правителството да отпуска допълнителни средства в края на годината, за да се покрият напълно или частично натрупаните дефицити. Самата здравна каса има монопол върху здравната система, защото работещите са задължени да плащат 6% върху осигурителен доход, който се определя централизирано. Системата е такава, че няма никаква конкуренция и стимулира слаба финансова дисциплина и преразходи. Здравната каса харчи парите на другите и няма никакви стимули да пести, лечебните заведения, които получават пари от касата имат стимул да показват все по-големи дефицити, така че да получават все повече допълнителни средства от бюджета, а хората, които ползват здравни услуги, имат стимул да потребяват колкото се може повече, защото здравните осигуровки, които плащат нямат връзка с това, което получават.

Когато стимулите са сбъркани, колкото и пари да се наливат в една система, това няма да я направи устойчива. Дори правителството да удвои средствата за здравеопазване отново ще има дефицити и по-важното, хората ще продължават да получават лошо обслужване. Най-важният извод, който следва да се направи е че проблемът не е в парите, които се отделят за здравеопазване, а в начина на функциониране на системата.

При това положение ще бъде изключително погрешно, ако следващото правителство тръгне да търси подобряване на системата, като увеличи здравните вноски. Единственият сигурен ефект, ако се тръгне в тази посока, ще бъде увеличаване стимулите за сенчеста заетост.

Какво може да се направи

Първата стъпка, която трябва да се предприеме е да се демонополизира пазара, като се даде възможност за достъп на частни здравни каси. Така хората ще имат възможност да изберат фонд, който смятат, че най-добре отговаря на техните изисквания. Конкуренцията между фондовете за привличане на повече осигурени ще повиши качеството на доставяните услуги и ще намали цената. Слабо ефективните фондове ще бъдат избягвани, така че те или ще подобрят ефективността си или ще фалират.

Друга важна стъпка е приватизация на болниците. Предаването им в частни ръце ще ги модернизира и ще създаде конкуренция, която ще стимулира подобряване на ефективността и намаляване на разходите. Важно е да се отбележи, че конкуренцията ще повиши заплащането на добрите лекари, което означава нарастване на стимулите за подобряване на квалификацията.

Може да се помисли и за въвеждане на такса, която може да бъде примерно на стойност 10% от лечението, която ще намали стимулите от преразход и свръхпотребление. Това може да се компенсира с намаляване на здравната вноска, като част от плащането ще се извършва от пациентите когато потребяват дадена здравна услуга.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).