Проблемите на прогресивното данъчно облагане

Понякога се чуват твърдения, че данъците трябва да са прогресивни, т.е. богатите трябва да се облагат с по-високи данъчни ставки, отколкото останалите граждани. Аргументите са най-различни – че това е нормално и винаги е било така; че е справедливо; че богатите са станали такива на гърба на бедните и затова трябва да им се отнемат богатствата; че хората трябва да са равни и затова богатите трябва да се облагат с високи данъци и т.н. Без да се спираме подробно на аргументацията му, ще се съсредоточим върху икономическата логика и резултатите от прогресивното данъчно облагане.

Основа на разсъжденията

Нека да започнем със създаването на една абстрактна система за прогресивно данъчно облагане. Да допуснем, че в абстрактната страна, която разглеждаме, средната заплата е 1000 долара, а данъчното облагане на доходите се извършва чрез три данъчни ставки:

·         За доходи до 700 долара данъчната ставка е 0%.·         За доходи от 700 до 1400 долара данъчната ставка е 30%. Тази ставка се отнася за дохода над 700 долара, доходът до 700 долара не се облага.·         За доходи над 1400 долара данъчната ставка е 60%. Тази ставка се отнася за дохода над 1400 долара, доходът между 700 и 1400 долара се облага с 30% /30%*(1400-700)=210 долара/, а доходът до 700 долара не се облага. 

Таблица 1: Данъчна скала

Доход

Данък

До 700 долара 0%
700 – 1400 долара 30% за горницата над 700 долара
над 1400 долара 210 долара + 60% за горницата над 1400 долара

 След като имаме данъчна скала, нека да видим как се прилага тя на практика. Ако един човек получава доход от 2000 долара, той ще плати нулев данък за сумата до 700 долара, 210 долара за сумата от 700 до 1400 долара /30%*(1400-700)=210/ и 360 долара за сумата от 1400 до 2000 долара. Така общата сума, платена за данъци, е 570 долара. Знаейки полученият доход и платените данъци можем да изчислим данъчната тежест. Данъчната тежест се получава чрез разделяне на платения данък на получения доход и представлява частта от дохода, която се плаща като данък. Доходът на човека от примера е 2000 долара, а платеният данък е 570 долара, следователно данъчната тежест е 28.5% /570 разделено на 2000/.Друг важен показател е пределната данъчна ставка. Пределната данъчна ставка показва каква част от допълнително изкараният доход отива за плащане на данък. Например, ако един човек има доход от 1400 долара, той ще плати 210 долара данъци. Ако същият човек изкара по-висок доход – от 2000 долара, той ще плати 570 долара. Виждаме, че увеличението на дохода е 600 долара /2000 минус 1400/, а увеличението на платените данъци е 360 долара /570-210/. Виждаме, че от 600 долара допълнителни доходи 360 долара се плащат като данъци. Тъй като 360 долара представляват 60% от допълнително изкараните 600 долара, пределната данъчна ставка в случая е 60%.За да получим представа за данъчното облагане на хората с различни доходи, създаваме графика 1, в която са представени данъчната тежест и пределната данъчна ставка за всички доходи до 7000 долара. Както посочихме по-горе, данъчна тежест наричаме частта от дохода, която се плаща като данък, а пределната данъчна ставка е частта от допълнително изкараният доход, която се плаща като данък.От таблицата виждаме, че за доходи до 700 долара и пределната данъчна ставка, и данъчната тежест са равни на нула. Това е така, тъй като доходите до 700 долара не се облагат. Доходите над 700 долара се облагат с данък от 30%, което представлява и пределната ставка. Облагането на допълнително изкараните доходи със ставка от 30% повишава и данъчната тежест. Пределната ставка за доходите над 1400 долара е 60%, поради което и данъчната тежест се повишава още повече. При много високи доходи данъчната тежест достига до пределната данъчна ставка от 60%.

Вече виждаме защо данъчната система, която сме конструирали, е прогресивна, защото данъчната тежест нараства много по-бързо от доходите. Хората с ниски доходи не плащат данъци, хората с доходи между 1000 и 2000 долара плащат между 10 и 30% от доходите си на бюджета, а хората с по-високи доходи плащат до 50-60% от дохода си като данъци.

Графика 1: Данъчно облагане на доходите

Някои следствия от прогресивното данъчно облагане

1.       Поради това, че данъчната тежест нараства по-бързо от нарастването на дохода при ситуация в която доходът расте плащаните данъци нарастват по-бързо от нарастването на доходите. Това, обаче, е валидно и в обратната посока – при спадане на дохода дължимите данъци спадат по-бързо. В резултат възниква силен стимул доходът, върху който се плащат данъци, да бъде по-нисък. Това може да се постигне по два начина:·        

Деклариране на по-ниски доходи (т.нар. укриване на доходи). При високи нива на доходите и висока пределна данъчна ставка укриването на доходи води до спестяване на значителни данъчни плащания. Това дава възможност да се наемат най-добрите счетоводители, адвокати и данъчни консултанти, които да намерят и използват всички позволени възможности на данъчното законодателство (които са толкова повече, колкото по-сложна е данъчната система). Тези възможности включват трансфериране на дохода в офшорни зони, регистриране на юридическо лице, което се облага с по-нисък корпоративен данък от дължимия данък върху дохода и др.под. Възможно е, разбира се, и използването на непозволени начини за укриване на данъци – например сключване на договори на по-ниска от реалната стойност и плащане на останалото “под масата”, подкупване на данъчни служители, които правят проверка на съответните документи, деклариране на повече признати разходи. Така, прогресивното облагане е една от причините за съществуването на сива икономика.Един конкретен пример ще ни даде представа за стимулите за укриване на данъци. Ако реално изкарваните доходи от един човек са 10 000 долара, върху тях се дължат 5370 долара данъци. Ако обаче се декларират само 2000 долара доход, дължимият данък спада до 570 долара. Така в нашия пример биха могли да се спестят 4800 долара от данъци, които са силен стимул за укриване на доходи и данъци, съответно, като от друга страна дават възможност и за наемане на съответните “експерти” по укриване на данъци, които да свършат тази работа срещу определена комисиона. Стимулите и възможностите за укриване на доходи нарастват заедно с нарастване на доходите.·       

По-малко работа. Един човек би могъл да работи всеки ден няколко часа повече с цел да изкара повече доход, но би могъл през тези няколко часа и да си почива, да чете книги, да ходи на кино, на театър, на баскетболни мачове и т.н. Коя от двете възможности ще избере (да работи или да почива и да се забавлява) зависи от полезността, която му носят те. Високата пределна данъчна ставка намалява силно полезността, която носи допълнителната работа на човека като по този начин намалява и стимулите му да работи допълнително. Така, при 10% пределна данъчна ставка, човек би могъл с повече работа да изкарва 10 000 лева, а при 60% ставка би могъл да изкарва само 6000 лева като работи по-малко.·        

Поемане на по-малко риск. Предприемачеството много често означава инвестиране на много средства, време и усилия като резултатите често са невъзможни за прогнозиране и с висок риск от загуба. Този риск често се поема защото има, макар и малка, възможност да се получи висока възвръщаемост. Тази висока възвръщаемост стимулира хора с идеи да напуснат досегашната си работа или университета, в който учат, и да се впуснат в реализиране на идеите си. Тези идеи биха могли да се окажат изключително далновидни, да предоставят много по-евтини и/или качествени стоки или услуги и по този начин да облагодетелстват клиентите си, да създадат високоплатени работни места, да донесат значителни доходи, да увеличат общото благосъстояние в страната. При високо данъчно облагане на хората с високи доходи, обаче, значително намаляват стимулите за поемане на риск. С други думи, хората вместо да напуснат работата си или университета, могат да си останат там и съответно да не се случи никакво увеличение на благосъстоянието. Резултатът от стимулите за укриване и неизкарване на доходи при високото прогресивно данъчно облагане е не увеличение на данъчните приходи, а напротив – по-скоро намаление на данъчните приходи в сравнение със ситуацията на ниски данъчни ставки. Този ефект се обозначава най-често като Крива на Лафер

Графика 2: Крива на Лафер

Кривата на Лафер показва, че при нулев данък приходите от данъка са нула, при много високи данъчни ставки приходите също са нула, защото всички хора избягват да работят или укриват целия си доход. Следователно когато данъците са много високи е възможно намалението им да доведе до увеличение на приходите в бюджета и обратно – когато данъчните ставки се увеличат в резултат е възможно данъчните приходи да намалеят. 

2.       Избягването на плащането на данъци в резултат на високите пределни данъчни ставки води до ответна реакция от страна на администрацията – та се опитва да се справи с проблема чрез повече регулации, повече бюрокрация, повече проверки, повече лицензи, по-високи наказания и глоби и т.н. Накратко, създават се допълнителни проблеми пред бизнеса, които влошават бизнес средата и носят допълнителни разходи. Освен това, с увеличаване на властта на чиновниците, се увеличават и възможностите и стимулите за тяхното корумпиране (да си припомним думите на лорд Актън – властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно). Резултатът е по-малко бизнес активност.

3.       Високото данъчно облагане на хората с високи доходи предизвиква т.нар. данъчна миграция. Това е процес, при който хората, създаващи доход, преместват съответния бизнес и облагаемия доход в друга страна, където данъчното облагане е по-ниско.

4.       Високото данъчно облагане на хората с високи доходи обезкуражава инвестициите. Човек би спестил част от дохода си и би направил определена инвестиция, ако тя носи достатъчно висок доход и би се въздържал, ако доходът не го задоволява (и би похарчил парите вместо да ги спести). От друга страна, най-големи възможности за спестяване имат хората с най-високи доходи. Високото облагане на тези хора, обаче, би намалило възможностите и стимулите им да спестяват, а от друга страна би намалило и изгодността на направените инвестиции. Това се отнася с пълна сила и за чуждите инвеститори – те не биха инвестирали, ако голяма част от доходът им се отнема под формата на данъци. Така високото данъчно облагане забавя натрупването на капитал в икономиката (включително капитал под формата на знания) и по този начин забавя и икономическото развитие.

5.       Един генерален проблем на прогресивното данъчно облагане е, че то намалява стимулите за забогатяване, защото ако човек забогатее, той ще бъде облаган с високи данъци, които в голяма степен ще го лишат от облагите на богатството. Логичният резултат от това е, че икономическото развитие, което се движи от желанията и усилията на хората да подобрят живота си, се забавя. Много хора, например, задлъжняват, за да завършат университет, като правят това с надеждата, че тази инвестиция ще им се отплати в бъдеще. Ако обаче полученият в резултат на висшето образование доход бъде обложен с висок данък, може да се окаже, че е по-изгодно човек въобще да не следва в университет.

6.       В различно време хората са в различни доходни групи – например в началото на живота си те може да получават доста по-малко отколкото в по-зряла възраст или пък обратно – да получават по-високи доходи в началото на работоспособната си възраст, а след това да получават значително по-малко (такъв пример са спортистите). Прогресивното данъчно облагане означава, че на практика голяма част от хората в определен момент попадат под ударите на високи пределни данъчни ставки. Моментът, обаче, е различен, както и източникът на дохода. Така се получава времева несправедливост. Нека допуснем, че един човек получава цял живот един и същ доход от 2000 долара, а друг човек е баскетболист и получава между 20 и 24 годишна възраст доход от 20 000, а след това да получава доход от 500 долара. Нека също така да допуснем, че средният доход на баскетболиста е 2000 долара месечно за целия му живот. Очевидно двамата ще получат един и същ доход през живота си, но ще платят различни данъци – първият ще плати под 30% от дохода си като данъци, а вторият – почти 50%.

7.       От теорията на публичния избор знаем, че хората с концентрирани интереси имат по-голям стимул и възможности да се опитат да лобират за своите интереси, отколкото останалите. Хората с високи доходи, които плащат високи данъци, имат много силен стимул да плащат по-ниски данъци. Един от начините да постигнат това е данъците да бъдат намалени. Това, обаче, не винаги е най-лесният начин за постигане на целта. Често е по-лесно да се прокара отделно данъчно облекчение, отколкото цялостно намаление на данъците. Съответно се появяват множество данъчни преференции, всяка от които се оправдава с националните интереси и важност. Например данъчни отстъпки за семейства с деца, за покупка на къща и изплащане на ипотека, за транспортни разходи, за образователни разходи, за здравни разходи, за покупка на компютри, за дарения, за доходи от определени дейности и др.под. Резултатът от всички тези изключения в иначе високите данъчни ставки е насочване на повече от необходимите средства в много дейности, ползващи се от данъчни облекчения и съответно насочване на по-малко средства в други дейности, които не се ползват от данъчни преференции. Насочват се и значителни средства за данъчни консултации, които стават неизбежни при толкова сложно законодателство. Така се изкривяват стимулите и пазарните сигнали, което води до неефективност и намаление на благосъстоянието. В този случай се получава така, че повечето богати хора плащат толкова ниски данъци, колкото биха плащали ако нямаше прогресивно данъчно облагане, но това става на цената на разходи за данъчни консултации и други неефективни разходи, направени само за избягване на данъците, както и на цената на неефективно разпределение на ресурсите в икономиката, водещо до влошаване на благосъстоянието. От това никой не печели.

8.       В икономическата теория съществува концепцията за т.нар. свръхданъчно бреме, което представлява разликата между загубите в резултат на високите данъци и увеличените приходи на правителството от тези по-високи данъци. Установено е, че свръхданъчното бреме нараства с квадрата на нарастването на данъчните ставки. Част от по-горе описаните ефекти от прогресивното данъчно облагане са илюстрация на свръхданъчното бреме.

Извод

От казаното дотук можем да обобщим – прогресивното данъчно облагане води до намаление на стимулите за труд, предприемачество и поемане на риск, увеличение на сивата икономика и избягване на данъци, увеличение на стимулите за корупция, създаване на неефективност и изкривяване на пазарните сигнали, времева несправедливост, намаление на инвестициите, увеличаване на бюрокрацията и регулирането, влошаване на средата за бизнес и забавяне на икономическото развитие. Изводът е, че прогресивното данъчно облагане води до сериозни икономически проблеми без никакви положителни последствия. Правилната политика е въвеждане на плоска /пропорционална/ данъчна ставка, която е достатъчно ниска, за да не пречи на икономическото развитие.


Свързани публикации.