Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проблеми на решението за продажба на Булгартабак

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Проблеми на решението за продажба на Булгартабак

Непосредственото основание на Народното събрание за сделката по раздържавяването на Булгартабак естествено е промененият закон за приватизация. Всъщност проблемите са много по-дълбоки и по-стари.

България и Португалия

България, след Португалия от края на 80-те и началото на 90-те години, стана втората страна в Европа, в която законодателят взема решение по конкретни приватизационни сделки.

Обикновено в Португалия законодателството узаконява действията на правителството по продажбата на дадено предприятие в най-обща форма. Съображенията за такъв подход са били, че след единадесет години комунизъм е трудно да се разнищят всички отношения на собственост. За разлика от Португалия обаче българският парламент действа според случая и се намесва след процедура, с приключили преговори и оспорени от съда резултати. В Португалия това е единственият начин на приватизацията. България е единствената страна, която изпробвала всички теоретични и практически (според опита на други страни) възможни начини на приватизация.

Обсъждането

Извън известните спорове по чисто правната страна и възможните допълнителни усложнения, самото решение се натъква на няколко основни проблема. Тяхното съществуване бе признато от повечето народни представители, участвали в обсъждането и в икономическата комисия, и в пленарна зала, независимо от начина, по-който тези народни представители гласуваха в крайна сметка.

Тайната на договора

Законодателите взимаха решение по същество. Затова естествено те трябваше да знаят за какво решават. Но доколкото става дума за договор за покупко-продажба, навсякъде по света тези договори са от частно-правен характер, независимо кой купува и кой продава. Правителството-продавач не можеше да предостави договора за всеобщо обозрение, например по реда на Закона за достъп до обществена информация.

За да се справи с това неудобство, законът предвиди категорията предприятия, свързани с "националната сигурност", каквото и да означава това. Затова не проекто-договорът, а идеята за такъв бе затворена в секретна секция на Народното събрание.

Депутатите трябваше да вземат решение на тъмно, независимо дали са се запознали с идеята за проекто-договор или не.

Тъй като е колективен орган, решението на Народното събрание всъщност снема отговорността от продавача.

Гаранциите и прочее неясноти

Народните представители поискаха в договора за продажбата да залегне следното.

1. Гаранции, че "Дойчебанк" няма да продава акциите си в "Табако капитал партнърс" за период от пет години. Такова изискване принципно се предвижда по отношение на акциите на "Табако Капитал Партнърс" ("ТКП"), чийто собственик е банката, в "Бултартабак".

2. Искане за "гаранционни механизми срещу източване на "Булгартабак", например "солидарна отговорност" на "Дойчебанк" (с "ТКП") при ликвидация на "Булгартабак". Не може обаче да се търси друга "солидарност", различна от отговорността на собственика. Освен това, както е известно, "Булгартабак" е холдинг. Дали това искане би означавало, че новият собственик не би трябвало да ликвидира губещите части на холдинга? Ако е така, защо той изобщо би купувал?

3. Гаранции, че новият собственик няма да "диктува" цената (защото ще изкупува големи количества - 40 000 тона - тютюн годишно). Защо обаче беше нужно изобщо да се търси такъв параметър в съревнованието за "Булгартабак", ако ще трябва след това да се фиксират цените?

Логиката на абсурда

Смисълът на новата процедура е, че макар тя да не може да отмени решението на Върховния административен съд (със задна дата), единственият орган, овластен да отмени акт на законодателите, е Конституционният съд, но той пък не може да се изкаже по друга тема, освен по съответствие на акта с Конституцията (а не по действия на изпълнителната власт, която в крайна сметка извършва продажбата).

Сравнението с Португалия показва, че зад решението на Народното събрание стоят поне три други проблема.

Първо, това е липсата на доверие в общите приватизационни процедури и правителствените органи, занимаващи се с тях. (Можем да оставим настрана обстоятелството, че самото мнозинство - въпреки предупрежденията - се постара да създаде това недоверие и окончателно обърка законовите разпоредби, търсейки реванш спрямо предшествениците.)

Второ, Народното събрание (мнозинството) не може да премахне недоверието със своето колективно решение. Частично, защото то е колективно; частично - защото е конкретно; частично - защото "така не се прави".

Трето, при народните представители е очевидна липсата на съзнание за факта, че те самите, участвайки в правенето и одобрявайки стратегията за приватизация на "Булгартабак", създадоха не малка част от проблемите, с които сега се борят.

Решението на тези проблеми е извън дебата по приватизацията.

* По-подробен обзор на опита до 2002 г. виж в тук .

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!