Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приземяване на туристическия сектор

Автор: Адриана Младенова / 11.07.2008
Оцени тази статия:

Тази седмица излязоха тревожни сигнали за развитието на българския туристически сектор. Хотелиерите на морето се опасяват от слаб сезон, оттегляне на цели групи туристи и невъзможност да запълнят легловата си база. Разходите на хотелиерите са се увеличили с 10-12% заради покачването на горивата и режийните, a засилената конкуренция не им позволява да вдигнат цените на продуктите. Заради обезценяването на британската лира спрямо еврото туристическите услуги за британските туристи автоматично са се увеличили с 18%. Факт е, че и все по-голяма част от българите предпочитат да летуват в чужди дестинации поради неадекватното съотношение между цена и качество, презастрояването, липсата на спокойствие и добро отношение в много от българските курорти. Не е задължително да има само негативни причини, разбира се, за нарастващия интерес на българите към чуждестранни курорти. Желанието да се посетят нови места след отваряне на границите, навлизането на нискобюджетни авио-превозвачи и увеличаване на доходите на населението също са фактори в този процес. 

Туристическият сектор е един от най-бързо развивашите се сектори в българската икономика и евентуалният спад неминуемо представлява предизвикателство. Той генерира около 14-15% от брутния вътрешен продукт в икономиката. Според данни на НСИ в сектор "туризъм и ресторанти" официално са заети 101,155 души към месец март 2008 г., като през пика на летния сезон - юли и август - през миналата година са били заети около 130 хил. души или над 5% от всички официално заети в страната. 

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в хотели и ресторанти растат средно с над 50% на година през последните четири години, но за първото тримесечие на 2008 г. официалната статистика отчита спад от 55% спрямо същия период миналата година. Въпреки че единичен времеви период не е достатъчен, за да покаже тенденция, намаляването на ПЧИ е сигнал за отдръпване на инвеститорския интерес. Което може да се обясни отчасти с наличието на глобалната финансова криза, но и с насищане на пазара в страната.

В тази обстановка предприемачите трябва да анализират обективно причините за спада и да реагират своевременно на новите условия. Именно в това е силата на частния сектор - в умението да бъде гъвкав, да отговаря бързо на променящите се предпочитания на клиентите и да задоволява в максимална степен потребителите. Свободният пазар е най-добрият и ефективен механизъм  в разпределението на оскъдните ресурси. Ако пазарът показва, че не трябва да се насочват токова ресурси към някои туристически дестинации или трябва да се промени обликът на предоставяната услуга, то тогава предприемачите трябва да се съобразят с тези тенденции. 

Ето защо не е нужно да се преекспонира ролята на държавата и да се иска от нея да влива пари в този "приоритетен сектор", да се търсят преференции и "защита". Защото кой сектор е приоритетен за дадена икономика трябва да го решават потребителите, с решенията които взимат всеки ден на пазара. Колкото повече се намесва държавата, толкова повече ще изкривява пазарните сигнали и  последващото им коригиране и уравновесяване ще е по-болезнено. Пример за мащабите на това явление е "дотком" балонът в САЩ в средата на 90-те години и  последващият му срив в началото на новото десетилетие. Поддържането на изкуствено ниски лихвени проценти от страна на Федералния резерв и предоставянето на прекалено голяма ликвидност на пазара доведе до инвестиционен бум към перспективната ниша, който се оказа икономически нецелесъобразен. Всяка интервенция на пазара има своите последствия, които рано или късно излизат наяве.

В българските условия няколко фактора съдействаха за увеличаване на интереса към  туристическия сектор през последните години и засилено застрояване на курортите:

  • Семейни хотели край морето имаха възможност да получат субсидии през първите години от действието на предприсъединителните програми в България и доведоха до бум в строежа на тези хотели, без ясни разчети за икономическата изгода от тях.
  • Туризмът е един от секторите, който получава преференции под формата на по-ниска става по ДДС - със 7% вместо 20% се облагат стандартите туристически услуги по настаняване, хранене и транспорт, когато са част от организирано пътуване. В същото време самите правила за облагане са сложни. Спа и балнео услугите, конгресните услуги и др. се облагат със стандартната ставка от 20% по ДДС. Туроператорите също не получават преференции по ставките на ДДС. Всичко това изкривява бизнеса към определени, административно наложени граници. Данъчната политика трябва да бъде секторно неутрална и да има равнопоставеност между всички субекти, за да води до възможно най-малки изкривявания и негативните ефекти върху икономиката да бъдат минимизирани.

В същото време държавната политика по отношение на сектора не изглежда достатъчно последователна с поставените цели за улесняване на правенето на бизнес в този сектор. Изследването на Световната банка на административните процедури в няколко сектора в България в края на миналата година показа, че в България се прилагат прекалено тромави административни процедури по отношение на туристическия бранш, които често служат като пречки пред развитието на бизнеса. България е единствената страна, която прилага тромава 5-звездна категоризационна система при ресторантите и баровете. Друга пречка е високата такса от 3 447 долара за регистрация на туроператори и туристически агенции. В страни като Австрия, Чехия и Германия таксата за регистрация на този вид фирми възлиза на по-малко от 50 щатски долара. Изискванията за хотели, ресторанти, барове и кафета съгласно Наредбата за категоризация на туристически обекти са често остарели или прекалено детайлни.

Според индекса на Световния икономически форум за конкурентноспособността в туризма и пътуването България се намира на 43-то място от общо 130 държави по този показател. Проблемните области в страната според изследването са:

  • регулации и политики в сектора - държавната политика трябва да бъде по-прозрачна, а административните регулации по-малко отежняващи бизнеса;
  • права на собственост - практиките по отдаване на концесии на плажните ивици, издаването на разрешителни за строеж на хотели и заменките с публични имоти край морето често се цитират като извор на корупционни практики и неспазване на правата на собственост;
  • инфраструктура - пътната, енергийна и технологична инфраструктура не е на достатъчно ниво. Водоснабдяването и пречиствателните съоръжения също не са недостатъчни според експертите в бранша.

Държавата трябва да се насочи усилията си към създаване на благоприятна среда за правене на бизнес, с по-прозрачни процедури, за да могат пазарните механизми да действат ефективно и да посочат на предприемачите кой е правилният път на развитие на сектора.