Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приватизацията в Сърбия

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На 29 януари бе подписан първият приватизационен договор на сръбското правителство.

Малко преди това то пристъпи към приватизация на завода за моторни масла в Ниш и на Белградската рафинерия. Кандидати са стратегически инвеститори от Германия, Унгария и Гърция. Ако сделката се осъществи, сръбската икономика ще разнообрази доставките си на горива и смазочни материали и ще постави българските износители в една по-конкурентна среда. В дългосрочен план вероятно зависимостта на Сърбия от внос на горива от Русия ще стане по-малка от тази на България. Подобен сценарий е осъществим и за това може да се съди по начина, по който започна приватизацията в Сърбия след приемането на новия Закон за приватизация през ноември 2001 година.

Първите сделки

Първият търг (обявен през третата седмица на ноември) бе за циментовите заводи в Беочин, Кошиерич и Нови Поповац. След пет седмици (на 28 декември) резултатите бяха, че 70% от акциите на тези заводи бяха продадени съответно на Лафарж (Франция-Германия), Титан (Гърция) и Холким (Швейцария). В две от приватизациите като партньор в консорциум участва и Хайделберг Цимент, а Титан партнира с Холким. Общата продажна цена е 109,4 милиона щатски долара, най-висока е цената на завода в Нови Поповац - 67,9 милиона. Сумарният инвестиционен план е в размер на 92 милиона щатски долара. Приходът от тези сделки е около 0,7% от БВП на Сърбия за 2001 г.

Възможни са някои сравнения с аналогични като дял продажби на подобни като капацитет предприятия.

В Полша най-голямата продажба на циментов завод е тази на комбината в Гораздже - 35 милиона щатски долара за 60% от акциите. В България най-добрата продажба е тази на Девня Цимент за 45 милиона долара (70% от акциите). Средните приходи от приватизация в България са под 3% от БВП след най-добрата приватизационна година - 1997 (с приватизационни приходи от 3,25% от БВП). Разходите по приватизацията в Сърбия (разходи по конкурсите и търговете, оценки, издръжка на администрацията) се очертава да бъдат приблизително около 1% от приходите от сделките. В Полша тези разходи след 1996 г. (т.е. след първоначалните разходи по институиране на приватизаторите) са около 2% от приходите, а в България - не падат под 5-6%, с изключение на 1997 г. Достигнатата бързина на сделките в Сърбия е подобна на тази в Ирландия.

Макар и засега да е само един търг, резултатът е наистина изключителен. Особено ако се отчетат фалшивия старт на приватизацията в Сърбия през 1997 г., войната от 1999, хиперинфлацията на 1993 г. и корумпираното управление на Милошевич.

Тайната на успеха

Причините са този успех са две.

Първо, това е прозрачната и създаваща обществено съгласие схема за приватизацията и второ - облика на страната и представата за решителност на реформите и реформаторите. Нека ги разгледаме по-подробно.

Законът предвижда продажби на 70% от дяловете на стратегически инвеститори и забранява участието на купувачи с над 25% държавно участие. 15% от акциите остават за работещите и други 15% отиват за безплатна подялба между възрастното население. Последните 15% са предназначени за издаване на облигации, с което се компенсират загубите от национализация на валутните депозити по време на хиперинфлацията.

Доверието на инвеститорите към Сърбия бе създадено чрез успешни сделки по редукция на външния дълг към Парижкия клуб на официалните кредитори (началото на есента на миналата година) и особено в следствие на оценката, която Европейската Банка за възстановяване и развитие даде на реформите в страната. По съвпадение, по времето на приемане на Закона за приватизацията в Сърбия, ЕБВР издаде своя годишен Доклад за прехода, в който пише, че: "..през изминалата година, Съюзна република Югославия, засвидетелства на практика най-значителния напредък в структурните реформи сред страните, в които банката работи".

Правителството на Сърбия очевидно следва принципа, че желязото се кове, докато си близо до касата. През изминалите две седмици, противоречията в управляващата коалиция и между Джинджич и Коштуница се засилват, има и значими размествания в администрацията. Дори един от авторите на закона - Борис Бегович - вече не е на работа при "бащата на реформите" Миролюб Лабус. Въпреки това е слабо вероятно, дори след правителствена криза на федерално равнище, правилата на приватизацията да бъдат променени.

* Коментарът е разработен в рамките на проект "Обществено обсъждане на законодателните реформи в Сърбия", финансиран от Фондация Отворено Общество - София. За повече информация може да погледнете коментарите, направени по стратегията на Световната банка за Югославия, в темата за предварителна оценка на регламентите.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!