Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приватизацията на електроразпределителните дружества

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

В сряда министерството на енергетиката и енергийните ресурси представи своето и на Агенцията по приватизация виждане за приватизиране на електроразпределителните дружества (ЕРД).

Основното е следното:

- На приватизиране подлежат три пакета дружества - Западна България (ЕРД Столично и Софийска област плюс ЕРД Плевен), Югоизточна България (ЕРД Пловдив и Стара Загора) и Североизточна България (ЕРД Варна и Горна Оряховица).

- Трите мрежи са горе-долу равни като обем продажби (около 8 милиарда КВ/ч), но се различават като списък клиенти; Пловдив и Варна имат значително повече корпоративни клиенти отколкото София.

- Продажбата се извършва чрез т. нар. двустепенен конкурс и се търси стратегически инвеститор, който може да кандидатства за всички дружества, но може да придобие само едно.

- Под стратегически инвеститор се разбира кандидат със собствен капитал от 1 милиард евро и работен опит на либерализиран пазар (пресметнат като дял от съответния пазар).

- Допускат се и специално учредени консорциуми и дружества, при които 50 на сто от записания капитал би трябвало да бъде на стратегически инвеститор.

- Няма привилегии за работещите и местни лица, уредбата на техните права е оставено на общите механизми на функциониране на пазара на труда.

Смисълът на приватизацията

Повечето страни, присъединяващи се към ЕС, пристъпват към приватизация на енергийните си отрасли чрез първоначална приватизация на съответните ЕРД. Тази приватизация е приключила навсякъде, с изключение на Латвия и Литва (които се намират на етапа на България) и Румъния, където е обявена продажбата на две от осем ЕРД. Почти навсякъде има значително в сравнение с България, но не и преобладаващо, участие на частния сектор и чуждестранни дружества в производството на електроенергия. В България цените на електроенергията са най-ниски и енергията, употребявана за производство на единица вътрешен продукт е средно два пъти повече, отколкото в другите присъединяващи се към ЕС икономики.

По равнище на реформи България е близо до другите страни от Балканите, но по цени и пилеене на електроенергия прилича на страните от бившия Съветски съюз.

Приватизацията в тази обстановка може да има две съществени цели:

- да привлече инвестиции - само 6% от техническото оборудване е инсталирано между 1996 и 2001 г., а около 70% от него е отпреди 1985 г.

- да подобри изпълнението на договорите, премахне привилегированото третиране на клиенти и в крайна сметка намали загубите на електроенергия.

Вероятни проблеми на търсенето

Част от възможния инвеститорски интерес ще бъде възпиран от описаната по-горе ситуация на международния пазар. Онова, което може да се направи по този въпрос, е вече налице - уедряване на дружествата, предлагането им едновременно и премахването на привилегиите.

Други проблеми произтичат от предисторията. Електроразпределителната система на България е свързана относително добре само с тази на бившия Съветски съюз. Руският и украинският аналози на НЕК нямат опит от работа на либерализиран пазар, т.е. не могат да участват пряко в приватизацията на българските ЕРД. Това разбира се не означава, че те няма да опитат за влияят за преформулиране на стратегията за тази приватизация или за компенсиращи това неучастие привилегии. Българското правителство е поело общ ангажимент търси възможности за сътрудничество с руски дружества в отраслите, където е инвестирал бившия Съветски съюз.

Най-важните ограничения пред възможното търсене обаче произтичат от фактическата забрана на вноса на електроенергия и неяснотата по повод стабилността на общата правна рамка за период от около 10-15 години. Приватизацията на ЕРД е продажба не само и не толкова на активи, но и на регламенти. Възможните инвестиции ще се "откупят" след 8-10 години, ако приватизацията на производството и международния пренос на електричество започнат да се превръщат в действителност към 2005-2007 г. Това са всъщност неяснотите в енергийната стратегия.

Към тях трябва да се добавят и политическите рискове: гласовитостта на синдикатите, решили да защитят 13 000 управители и работещи в ЕРД и популизма и обвързаността на народните представители от всички фракции, които ще трябва да се произнесат по стратегията.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!