Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приватизацията на България Ер

16.12.2006
Оцени тази статия:
Министерският съвет прие на свое заседание Стратегия за приватизацията на авиокомпания “България Ер”. Основната цел е утвърждаването на компанията като водеща за страната и която отговаря на обществените потребности и гарантира редовни, сигурни и безопасни превози.

Основните моменти в стратегията са : приватизацията да се осъществи чрез конкурс, държавата да запази “златна акция”, да се търси стратегически инвеститор и да се изпълни определена социална програма. Какви ще са последствията от тези изисквания? Този въпрос е важен предвид опита с приватизацията на предшественика на компанията, породил множество противоречия и съмнения за честността на процедурата и избора на купувач.

Авиокомпанията ще бъде приватизирана чрез публично оповестен конкурс в два етапа. Този вид процедура предполага, че държавата ще може да избира измежду желаещите да закупят компанията и ще допусне някои от тях до втория заключителен етап. Тоест вероятно ще възникне възможност за дискреционна преценка, като част от кандидат-купувачите бъдат отстранени предварително.

Целта на държавата в тази сделка няма да бъде постигането на максимална цена, тъй като освен този критерий комплексната оценка ще се формира според размера на инвестициите, като се обърне особено внимание на размера им през първите две години след покупката, броя на работните места, броя на новите дестинации и новите честоти за обслужване на редовните въздушни линии.

В една такава сделка, в която се търси собственикът с най-голям интерес, единственият критерий трябва да бъде цената. Именно този, който предлага най-висока цена, ще има най-голям стимул да действа ефективно, да инвестира и в крайна сметка да увеличава печалбата на авиокомпанията. Изпълнението на “социални” и други допълнителни критерии обаче, би представлявало пречка пред новия собственик и съответно би му попречило да оптимизира разходите си в краткосрочен план. Това логично ще се отрази и на предлаганата цена, която би била по-ниска отколкото ако не съществуваха тези ограничителни условия.

Друга пречка пред постигането на по-висока цена е запазването на т.нар. “златна акция” от държавата, която предполага наличието на държавен контрол върху дейността и управлението на компанията. Мотивът тук е, че дружеството е от значение за националната сигурност. Само че това предполага купувачът да няма пълен контрол върху собствеността си, което може да редуцира възможностите му за печалба. Освен това така до известна степен се губи смисълът от приватизацията, тъй като държавата запазва ролята си в тази компания.

Другото условие, което ще доведе до по-ниска цена от сделката е желанието за продажба на т.нар. “стратегически” инвеститор, който трябва да отговаря на следните условия: да е българско юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, в което повече от 51% от акциите принадлежат на български или европейски лица. Тоест предварително се отстраняват необосновано възможни американски или азиатски кандидати. Освен това кандидатите трябва да са от авиационни или финансови компании, което допълнително ограничава броя на евентуалните кандидати.

Според наличните данни от Интернет страницата на “България Ер” компанията разполага с 9 самолета Боинг 737, към края на 2004 г. основният и капитал е 10.6 млн. лв., тя е реализирала приходи от 146 млн. лв., а печалбата и е в размер от 1.3 млн. лв. Предварителните очаквания за 2005 г. са, че броят на превозените пътници и финансовият резултат са се повишили.

Няколко фактора въздействат негативно на развитието в авиационния сектор напоследък. Една от основните заплахи е световният тероризъм и неблагоприятните последици за множество авиокомпании след 11 септември 2001 г. Друга причина, която въздейства пряко и на “България Ер”, са високите цени на горивата, които повишават разходите на компанията. Заедно с това нараства конкуренцията на българския пазар като навлизат все повече “нискобюджетни” ( low-cost) компании, които предлагат достатъчно изгодни оферти и увеличават броя на дестинациите. Конкуренцията ще се увеличи още повече с приемането на страната в Европейския съюз и присъединяването към инициативата за единно авиационно пространство “Открито небе”.

Като положителен фактор може да бъде посочено нарастването на доходите и бизнес- активността в България както и повечето инвестиции и възможности за туризъм, което предполага разширено използване на въздушен транспорт от и към страната. Тоест може да се очаква постепенно увеличаване броя на пътниците и съответно на приходите на авиокомпанията.

Все пак вероятно факторите, които допринасят за понижаване на цената на компанията, ще въздействат по-силно и това предполага, че тя трябва да бъде продадена в кратки срокове. По-правилният начин за това обаче, е приватизация през фондовата борса при единствен критерий максимална цена и без допълнителни ограничителни условия. Така се осигуряват максимална прозрачност на процедурата, максимален приход за държавата и не остават съмнения относно оценката на компанията. Това ще намали в най-висока степен и възможността да се повтори ситуацията при приватизацията на “Балкан”.