Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приватизацията на „Булгартабак”

Автор: Димитър Чобанов / 15.02.2008
Оцени тази статия:

Правителството обнови управленската си програма до края на мандата. Приоритетите почти не се изменят - повишаване на доходите на населението и подобряване на жизнената среда, като има известен напредък по отношение на средствата за постигането на тези цели. Прави впечатление, че те са свързани не само с текущия, но и със следващия мандат - до 2013 г., което изглежда амбициозно от страна на управляващата коалиция предвид намаляващия й рейтинг.

Един интересен аспект от програмата е изразената готовност да се приватизират някои от дружествата, които до момента бяха забранени. Става въпрос за „Параходство Български морски флот ЕАД", „Булгартабак Холдинг" АД и „Топлофикация София". Първите две двужества дори са посочени изрично в Закона за приватизация и следприватизационен контрол като имащи значение за националната сигурност на Република България, а последното стана известно с редица злоупотреби на ръководството му.

„Булгартабак Холдинг" АД естествено няма никаква връзка с националната сигурност или връзката е не по-здрава отколкото на всяко друго дружество с подобен размер, в което има работни места и се създава продукт, който би трябвало да се реализира при пазарни условия. Холдингът произвежда цигари, пушенето на които по принцип се разглежда като нещо, вредящо на здравето на хората. Така че няма логика държавата, която е „загрижена" за гражданите да поддържа подобна фирма и да иска на всяка цена да я запази своя собственост.

Забраната на приватизацията на „Булгартабак" е насочена към запазване на водещата роля на държавата в този отрасъл, а оттам и на запазване на зависимостта от нейната политика на свързаните с това производство хора. Става въпрос за работещите в холдинга и за тютюнопроизводителите в страната, които се разглеждат като част от твърдия електорат на една от партиите от управляващата коалиция, именно защото техният поминък зависи от държавата. Поддържането на работните места, изкупуването на реколтата от тютюн и отпускането на субсидии са инструментите за поддържане на зависимостта.

Пазарните условия обаче предполагат наличието на конкуренция и от страна на чуждестранни производители. Освен това правителството беше принудено да либерализира пазара, тъй като е недопустимо цената на цигарите да се определя административно, както беше преди влизането на България в Европейския съюз. Освен това бяха направени промени в акцизните ставки. Резултатът от това е, че „Булгартабак" загуби част от на пазара си.

Според данни от страницата на холдинга в интернет[1] приходите от продажби за групата на „Булгартабак Холдинг" през 2006 г. са били 301.7 млн. лв., при 416 млн. лв. през 2005 г. Според предварителните данни за първите девет месеца на 2007 г. приходите от продажбите са 246.4 млн. лв., като се повишават спрямо аналогичния период на 2006 г. с 10.5%. За сравнение - приходите от акцизи в държавния бюджет (които могат да се използват като апроксиматор, но не и точен измерител за развитието на пазара) нарастват с 43.4% през 2007 г.

При ситуация на намаляващ дял в българския пазар, който е основен за „Булгартабак", е логично да се помисли за начин холдингът да стане по-конкурентоспособен. След като множество други предприятия показват, че държавата не е добър стопанин, нормалното решение в случая е холдингът да се приватизира. Дискусията за това тече много отдавна, разработена е стратегия, която обаче трябва да се сведе до следното: бърза и прозрачна приватизация през фондовата борса, където единственият критерий за избор на купувач е предложената цена. Самостоятелната продажба на отделните предприятия от холдинга ще бъде по-добрият вариант. По този начин е възможно различни купувачи да придобият отделните фабрики и да се създаде конкуренция между тях. Така ще се създадат достатъчно стимули за новите собственици да подобрят ефективността на производството.

Политиката на държавата в тази област е абсолютно непоследователна. Няма логика да се субсидира производството на тютюн, което води до по-голямо произведено количество от него, и след това да се облагат с акциз цигарите (основният продукт от преработката му), за да се намали потреблението им. Държавата трябва изцяло да се оттегли от сектора чрез приватизацията на „Булгартабак Холдинг" и спирането на субсидиите за тютюна. Само приватизацията на „Булгартабак" няма да промени значително ситуацията за производителите на тютюн, тъй като те все още са зависими от бюджета по линия на субсидиите от фонд „Тютюн", които през 2008 г. са в размер на 110 млн. лв. Конкуренцията между фабриките за суровина може да повиши търсенето на тютюн, което да доведе до по-високи приходи за производителите. Трябва да е ясно обаче, че основният проблем е използването на остарели технологии за производство и докато тютюнопроизводителите биват „отглеждани" от държавата чрез субсидиите той няма да бъде решен, тъй като се изкривяват стимулите им.

Като цяло приватицията на „Булгартабак Холдинг" АД е добро решение, което трябва да се реализира на практика във възможно най-кратки срокове. Тя обаче трябва да се съчетае с оттегляне на държавата от сектора и производство при пазарни условия. Собствениците на фабриките ще се конкурират, за да си осигурят необходимата суровина, което ще въздейства благоприятно и върху производителите на тютюн, без да е необходимо да им се отпускат субсидии.


 


[1] http://www.bulgartabac.bg/showpage.php?PageID=17