Приватизацията – икономически поглед*

Тези дни Националния статистически институт публикува свой доклад за приватизацията в България. Въпреки своята краткост, докладът съдържа значително количество данни, позволяващо извършването на критичен анализ на процеса и извеждането на множество поуки от него.

  1. Приватизацията влияе благоприятно на икономическото развитие. През първите години на прехода /до средата на 90-те години на 20-ти век/ приватизация почти не се извършва или тя е изключително бавна. Предприятията са държавни, управляват се неефективно и трупат загуби, а икономиката е в криза и доходите на хората спадат. След приватизацията на основната част от предприятията и банките в края на 90-те години това се променя – компаниите и банките вече са печеливши, в тях се влагат инвестиции, икономиката започва да расте, макар и бавно.

  2. Приватизацията е бавна и неравномерна. За 16 години преход са приватизирани само 59% от държавните активи. Вместо процесът да се свърши максимално бързо, за да могат бързо да се усетят и позитивите от него, всичко се проточва и забавя, съответно се забавят и положителните ефекти. В някои години се приватизират 15-20% от държавните активи, в други – десетки пъти по-малко. Сложният, бюрократизиран и бавен процес струва и доста скъпо – над 60 милиона лева са разходите за извършване на приватизацията.

  3. Процесът е непрозрачен. В голяма част от приватизационните сделки /с изключение на тези през борсата/ обществото няма достъп до информация. Не се публикуват подписаните приватизационни договори, не се публикуват и офертите на отделните кандидати. Съответно нито един независим наблюдател не може да провери дали е избран кандидатът, предложил най-добри условия. В резултат се появяват съмнения за възможни случаи на корупция или недобросъвестно поведение.

  4. Избират се непазарни форми на приватизация. Най-много сделки са сключени чрез “преки преговори с потенциални купувачи” и “конкурси” /общо над 75% от сделките са сключени по тези два способа за избор на купувач/. Тези форми на приватизация позволяват значителна свобода при определянето на купувача, което съответно дава възможности за непазарен избор на купувач. Липсата на ясен критерий за избор, какъвто е предложената цена, води до извода, че в голяма част от сделките продаваната държавна компания не е попаднала в ръцете на най-добрия купувач. Само 2% от сделките се сключват напълно прозрачно и ефективно – на борсата, а други 22% се сключват чрез търг. Единствено последните две форми на приватизация /с някои условности, разбира се/ могат да се приемат като защитаващи интереса на държавата, а именно предприятията да попаднат в ръцете на най-ефективните собственици.

  5. Неефективност по отношение на приходите. Част от активите се приватизират чрез т.нар. масова приватизация, при която държавата не получава никакви реални приходи. Друга част се приватизират от работническо-мениджърски дружества, ползващи значителни привилегии, което също ощетява държавата по отношение на приходите. Част от цената по сделките се заплаща в непарични инструменти, което затруднява и усложнява изчислението на предлаганите цени и участието на част от купувачите. В допълнение, използването на непазарни, неконкурентни и непрозрачни форми за избор на купувачи и ограничителните условия в договорите допълнително намаляват получените приходи.

  6. В приватизационните договори се залагат значителен брой непазарни условия като запазване на предмета на дейност, поддържане на определен брой работни места, обещани инвестиции и пр. Тези условия от една страна забавят преструктурирането на предприятията и повишаване на тяхната ефективност и конкурентност. От друга страна тези условия създават необходимост от значителни административни разходи по следене на изпълнението им, което поражда и възможности за корупция, източване и пр.

  7. Приватизацията е недовършена. Изостава приватизацията в енергетиката, газоснабдяването, инфраструктурата, жп. транспорта, лечебните заведения, образованието, Булгартабак, България еър и т.н. В резултат се забавя преструктурирането и повишаването на ефективността и конкурентността на тези сектори. Беше създаден и забранителен списък от предприятия без никаква икономическа обоснованост.

Въз основа на опита от досегашния процес на приватизация можем да направим препоръки за приватизацията през следващите години. Накратко, тези препоръки изглеждат така: Приватизацията трябва да е прозрачна, бърза, конкурентна и пазарна, без затормозяващи условия, а с преследване на максимална цена /и съответно приход в бюджета/.

 

 

–––––––––-

*Статията е публикувана във вестник “Стандарт” на 16 декември 2005 година.

 

 

 

 

 


Свързани публикации.