Приватизация на пенсионната система в Чили: 25 години по-късно

В началото на октомври по покана на ИПИ ще пристигне Хосе Пинера, стартирал приватизацията на пенсионната система в Чили през 1981 г. Убедени сме, че това е правилният път и за България и затова предлагаме кратка информация за чилийската реформа. На нашата страница ще намерите пенсионен калкулатор, който недвусмислено показва, че пенсиите при частната капиталова пенсионна система са значително по-високи от пенсиите при разходопокривната система.

Предистория

  • През периода 1975-1980 г. около 40% от разходите за пенсии са се финансирали от държавния бюджет или дефицитът на обществената социално-осигурителна система е около 3% от БВП.
  • Отношението на осигурените лица към пенсионерите е намаляло от 3.2 до 2.2 от 1974 г. до 1980 г. с тенденция към все по-голямо застаряване на населението.
  • Старата система на социално осигуряване се е характеризирала с неравностойно третиране на осигурените лица – лицата, които се осигуряват на по-високи заплати към края на осигурителния си период, са получавали по-високи пенсии от лицата, които са направили същите вноски в системата, но са се осигурявали на една и съща заплата през трудовия си живот.
  • През 1980 г. осигуряващите се представляват 47,8% от работната ръка в Чили. Безработицата е 10.4%. През 2000 г. вече 58,4% от работната сила в Чили се осигурява в една от двете системи.

Пенсионната реформа в Чили през 1981 г.

  • Работниците са задължени да внасят минимум 10% от заплатата си в пенсионни фондове при новата капиталова система. Осигуровките, тези които избират да останат в обществената социално-осигурителната система в Чили представляват средно 24,4% от заплатата.
  • Работниците, които са преминали в новата система, са увеличили разполагаемия си доход средно с 12,6% през 1981 г. в резултат от по-ниските вноски в капиталовата система, като се вземат предвид и административните разходи и такси за опериране на новата система, които представляват 3,5 – 4% от брутната заплата през 1982-1983 г.
  • При преминаване към новата система осигурените лица получават бонове за признаване на натрупаните пенсионни права до момента, в който са се осигурявали в старата обществено-осигурителна система. Държавата поема задължението да изплаща натрупаните пенсионни права под формата на частична пенсия при настъпване на нормативно-определената възраст за пенсиониране. Ако някое лице иска да се пенсионира по-рано, може да продаде тези бонове на вторичния пазар.
  • Вноските в пенсионните фондове се приспадат от облагаемата основа, върху която се начислява данък на физическите лица. Работниците не плащат данъци върху приходите от лихви и инвестиционната печалба върху средствата в периода на акумулиране на средства. Когато започне да се изплаща пенсия, тя се облага с данъци, но ставките са по-ниски от обичайните.
  • Работниците могат да се пенсионират на каквато възраст желаят при новата система. Когато се пенсионират по-рано от нормативно определената възраст, трябва да бъдат изпълнени някои изисквания, свързани с размера на получаваната пенсия – пенсията да бъде минимум 50% от средната брутна заплата на лицето за последните 10 години и да се равнява на минимум 110% от гарантираната минимална пенсия от държавата.
  • Преминаването към новата пенсионна система, базирана на капиталово – натрупващ принцип, за работещите до 1981 г. е било доброволно. През 1981 г. 1,4 млн. работници преминават към новата система или 66% от всички осигуряващи се. През 2002 г. повече от 95% от чилийските работници се осигуряват в новата система. 
  • Осигурените лица в капиталовата система могат свободно да избират фонда, в който се осигуряват и да сменят решението си в зависимост от риска, който са готови да поемат и изискуемата норма на възвръщаемост.
  • През 1980 г. осигуряващите се представляват 47,8% от работната ръка в Чили. Безработицата е 10.4%. През 2000 г. вече 58,4% от работната сила в Чили се осигурява в една от двете системи.
  • През 1997 г. безработицата е спаднала до 5%.
  • 16 години след реформата средните пенсии вече са около между 50-100% по-високи от пенсиите, които биха получавали осигуряващите се при старата система. 
  • Средната реална възвръщаемост на средствата в пенсионните фондове от 1981 г. до 2002 г. е 10,5% на година.
  • През 1981 г. са създадени 12 пенсионни дружества. През последващите години се появяват нови играчи, променят се правилата, част от дружествата се сливат и консолидират. През 2002 г. вече оперират 7 дружества и постигат икономии от мащаба.
  • Акумулираните средства в пенсионните фондове представляват 55% от БВП през 2001 г.
  • Административните разходи и таксите за опериране на партидите в пенсионните фондове са намалели драстично от 1981 г. вследствие на постигане на икономии от мащаба, акумулиране на ресурс и технологичния напредък. През 2002 г. административните разходи представляват 2,4% от брутната заплата на осигурените лица. Реалните административни разходи средно на един осигурен са намалели с 11% през периода 1982-2002 г. с тенденция към допълнително намаляване. В момента административните разходи в Чили са едни от най-ниските в сравнение с пенсионните фондове в Латинска Америка.
  • Ролята на държавата в новата система се ограничава до надзорна и контролна функция. Държавата гарантира определен размер на минималната пенсия, като покрива остатъка от полагаемата пенсия до минимума. Условието, на което трябва да отговарят работниците, е да са се осигурявали минимум 20 години.
  • През периода 1981-1999 г. средногодишният дефицит на осигурителната система (който включва оперативния дефицит на обществената осигурителна система и разходите за изплащане на натрупаните пенсионни права чрез издадените бонове за осигурителен стаж) е равен средно на 3,25% от БВП. Според прогнози през 2015 г. (или 34 години след старта на реформата) дефицитът ще бъде 2,32% от БВП и ще продължи да намалява.
  • Една от критиките на пенсионната система е, че според прогнозите през 2025 г. 46% от лицата, които са започнали да се осигуряват в новата система през 1981 г., ще получават пенсия под минималната и няма да имат право на минимална пенсия, защото нямат 20 години осигурителен стаж. Подобна критика не е релевантна за България, защото според Кодекса за социално осигуряване, ако дадено лице има навършени години за пенсиониране, но осигурителният му стаж е под 20 години, няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, при обществената социално-осигурителна система, лицето няма да получава пенсия за стаж.
  • Средният реален растеж на БВП в Чили за периода 1960-1980 г. е 3,1%. Средният растеж на БВП за периода 1981-2001 г. е 4,6%. Според оценки (Corbo and Schmidt-Hebbel, Macroeconomic Effects of Pension Reform in Chile, 2003) пенсионната реформа е допринесла между 0,5 и 0,9 процентни пункта за реалния растеж на икономиката през този период.
  • Каналите на влияние на пенсионната реформа към икономическия растеж са (Corbo and Schmidt-Hebbel):
  • Увеличаване на спестяванията и инвестициите в икономиката – приносът в годишния растеж на БВП е между 0,13 и 0,32 процентни пункта.
  • Увеличаване на заетостта и продуктивността на трудовия пазар – приносът е между 0,1 и 0,15 пр. пункта.
  • Развитие на капиталовия и финансов пазар и увеличаване на факторната производителност в икономиката – приносът е между 0,2 и 0,27 пр. пункта.

Казано накратко:

Хората избират личните сметки пред държавната система доброволно – в преходния период, когато работещите по време на реформата са имали право на избор дали да останат в държавната система около 66% от всички осигуряващи се са избрали личните пенсионни вноски

– Постигнатата доходност е висока и осигурява по-високи пенсии

– Реформата насърчава хората да плащат осигуровки, а това има множество странични ефекти за икономиката и държавния бюджет

Държавата изпълнява изключително важна роля – на гарант, надзорник и регулатор


Свързани публикации.