Приватизационните амбиции – между хазарт и неяснота

Word Format (Word Format)

Парламентът прие списъка от дружества, които ще подлежат на приватизация по специален режим – т.е. купувачът трябва да бъде одобрен от правителството и от Народното събрание, а решенията за приватизация ще бъдат изключени от административно-съдебен контрол.

Първоначално в т.нар. „специален списък“ присъстваха 12 дружества, сега в списъка са включени и „Балкан еър тур“, Параходство „Български морски флот“ (БМФ) и „Българско речно плаване“ (БРП). Каква е вероятността към „специалния списък“ да бъдат включени още дружества, които са от значение за сигурността на Република България? Каква е вероятността евентуалното включване на нови дружества в списъка да става в момент, когато приватизирането им достигне до момент на нереализируемост поради засягане на нечии интереси (по всяка вероятност различни от „националните интереси“)? Все пак има конкретен списък с дружества, а не са посочени само критериите, на които трябва да отговарят предприятията за „специална приватизация“.

Интересна се очертава да бъде приватизацията на Параходство БМФ и БРП. Преди тези две дружества бяха включени в т.нар. „забранителен списък“ за приватизация, сега те преминават в „специалния списък“ за приватизация. И БМФ, и БРП първоначално бяха включени в пулове (съответно „Мечта“ и „Енергетика“ с по 30% от капитала им), които Агенцията за приватизация подготви за продажба срещу компенсаторни инструменти на Българска фондова борса – София . Именно тези два пула бяха причина за предишни промени в Закона за приватизация, според които дружествата, предвидени за приватизация срещу компенсаторни инструменти, ще стават автоматично публични (без процедурата за одобрение от Комисията за ценни книжа) само с решение на изпълнителния директор на АП, а не на ресорните им министерства.

Очевидно логиката за приватизация на тези две дружества е те да присъстват постоянно в списъци с цел продажбата им да бъде забавена максимално, да бъдат изключвани от едни и включвани в други списъци с противоположни цели.

Агенцията за приватизация има амбиция приватизацията на оръжейното предприятие ВМЗ – Сопот да завърши през 2003 г. От друга страна е известно, че предприятието фигурира в списъка на дружества, свързани с националната сигурност – т.е. списък за „специалната приватизация“. Което принципно означава, че приватизацията на ВМЗ – Сопот може да се забави, или изобщо да не се реализира. Но все пак Агенцията за приватизация също има право на амбиции.

Някак неусетно приватизацията в България се превръща в потенциална заплаха – заплаха за националната сигурност (каквото и да означава това). Приватизационната политика започна да наподобява игра в казино (с пулове, списъци – т.е. схеми, интереси). А в кръговрата на този приватизационен хазарт има място за всичко друго, но не и за прозрачност и поемане на отговорност, а може би няма място и за приватизация.

На фона на този хаос, изказването на Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация, Апостол Апостолов, че „рискът за инвестициите е по-малък и страната е по – привлекателна и отворена за чуждестранните капитали“, звучи по-скоро като самоуспокоение, отколкото като констатация.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.