Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приватизацията – три напред, две назад

Автор: Десислава Николова / 02.12.2011
Оцени тази статия:

Миналата седмица Парламентът одобри на второ четене промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с които извади 3 държавни компании - "Военно издателство" ЕООД, "Аудиовидео Орфей" ЕАД и "АДИС" ЕООД[1] -  от т.нар. забранителен списък за приватизация. Дотук добре. Но това добро решение беше засенчено от няколко лоши новини:

1/ Под натиска на синдикатите „Български пощи” беше оставена в забранителния списък за приватизация, т.е. в „трета глуха” до следваща промяна на закона или до нейното постепенно изчезване от пазара. Предложеното изваждане на компанията от списъка с цел приватизацията ѝ в обозримо бъдеще не беше одобрено, както можеше да се очаква след пламенните протести против такава стъпка от лятото насам.

2/ Две компании бяха добавени към забранителния списък за приватизация – НДК и Рибни ресурси – Созопол (втората компания стопанисва рибното пристанище в Созопол). И ако за пристанището в Созопол има известен аргумент за вписването му в списъка, поне от гледна точка на това, че в този списък присъстват и няколко други пристанища (Пристанищен комплекс-Русе, Пристанищен комплекс-Лом, Пристанище Видин, Пристанище Варна-ЕАД и Пристанище Бургас), то за НДК аргументът звучи абсурдно.

Мотивът за включването на НДК в забранителния списък (изготвени от вносителите на предложението, начело с бившия министър на културата Стефан Данаилов) в прав текст е следният: „…за да се гарантира трайно неговата характеристика на национален център за върхови творчески изяви на българската и световната култура”. В доказателство на това, че НДК е конгресен център на световно ниво се цитира и това, че през юли, 2005 г. „НДК получи наградата „Апекс” на Международната асоциация на конгресните центрове за „Най-добър световен конгресен център”. Много хубаво, но това се е случило преди има-няма, 6 години и половина, а и какво общо има това със статута на НДК като неприкосновено държавно предприятие?

Крайно време е да се предприеме почистване на авгиевите обори, в които се е превърнал забранителния списък, с цел той да се сведе само до стратегически инфраструктурни обекти и обекти от значение за националната сигурност, за които е решено, че приватизацията не е политически целесъобразна. Всичко останало би следвало да се приватизира и ликвидира възможно най-бързо, с цел както да се изведе държавата от несвойствени дейности, така и да се премахне финансовата тежест на повечето от тези компании върху бюджета.

Да, наистина, сред тях има и печеливши компании, но това не е достатъчен аргумент за запазването им като държавни компании. Ако преминат в частни ръце и заработят на пазарен принцип, те със сигурност ще функционират по-ефективно, ще правят повече инвестиции и ще създават повече работни места, което ще е от по-голяма полза както за икономиката, така и за бюджета, който ще прибира техните данъци. 

В момента в забранителния списък за приватизация фигурират 171 компании. Т.е., ако не броим трите, за които беше решено да се извадят от списъка, оставаме със 168 държавни компании, за които приватизация не се предвижда, поне не на този етап. Интересно е да се проследи какво се случва с този списък през годините. От 2003 г. насам от него са извадени 57 предприятия, а са добавени 129,  т.е. нетно имаме разрастване на списъка със 72 компании. Дори от тези да извадим 69-те болници, добавени към списъка през 2008 г., които тежат сериозно на резултата, пак нетно имаме увеличение на списъка с няколко компании. Т.е. ако този списък може да бъде симптоматичен за отношението на правителствата от 2003 г. насам, те по-скоро отстъпват от приватизацията, отколкото да се стремят към нея.

Това, което е още по-притеснително е, след като една компания веднъж влезе в списъка, тя се отписва не само за приватизацията, но и за всякакви опити за по-добро управление и привличане на (частни) инвестиции в нея. 29-те ВиК компании, няколкото летища и пристанища са идеални кандидати за концесиониране (без Софийска вода, която също е в списъка, но има концесионер), но засега напредък на този фронт де факто няма. В списъка има и няколко държавни институти/центрове, които очевидно усвояват държавни пари от години насам, без да има логично обяснение защо държавата трябва да поддържа такива звена. Сред примерите за това са Научноизследователски институт по строителни материали" (София), Научноизследователски строителен институт-НИСИ" (София), "Национален център за териториално развитие" (София), "Национална агенция "Музика" (София), Филмова студия "Време" (София), "Балнеологичен център-Камена" (Велинград), “Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки” (София). Не е ясно защо държавата  трябва да поддържа свое филмово студио, музикална агенция, 2 изследователски института за строителството и строителни материали и един - за виното, спа център във Велинград и така нататък, и така нататък. Те трябва незабавно да бъдат извадени от списъка и съответно или приватизирани, или, ако няма кандидати, закрити.

По-горните примери показват наложителността от цялостен преглед на компаниите в списъка, както, между другото, и на всички държавни компании и вземането на решения за всяка една от тях. Искаме ли съответната компания да остане държавна и ако искаме – обосновка защо и план за управлението й, който би могъл да включва проект за концесиониране, публично-частно партньорство, преструктуриране или запазване на статуквото. Защото в противен случай държавата ще продължи да се занимава с несвойствени дейности, губещите й предприятия ще продължат да източват бюджетни пари, а ние всички ще плащаме сметката.    

 


[1] Зад съкращението стои Агенция за дипломатическите имоти в страната