Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Присъединяването към Европейския банков съюз - The Оnly Game in Town

25.07.2014
Оцени тази статия:

Автори: Мартин Заимов*, Борис Петров**

Предизвестена или предизвикана, банковата криза у нас разкри слабости в банковия надзор, осъществяван от БНБ, които рефлектираха в цялостното доверие и отношение към институцията. За да се излекува този проблем е необходимо радикално политическо решение, подобно на това за въвеждане на валутния борд през 1997 г., което включва и законодателни промени.

Първата стъпка за това бе направена с постигането на политическо съгласие по време на заседанието на  Съвета за национална сигурност при Президента, проведено на 14 юли, на което всички присъстващи политически сили се съгласиха с предложението за предприемане на незабавни стъпки за приемане на България в Европейския банков съюз.

Описаните наскоро от някои анализатори недостатъци, свързани с присъединяването на България към Единния банков надзор (който е само един от елементите на Европейския банков съюз), са действителни, но по наше мнение са несъизмерими с ползите. Обсъждането на недостатъците бе важно за постигане на най-добрите възможни условия за нас по време на преговорите между държавите-членки на ЕС по текста на Регламента, който приключиха през есента на 2013 г. След приемането на Регламента, с който се делегират надзорни правомощия на ЕЦБ, е необходимо да се концентрираме върху управлението на по същество бюрократичен процес на присъединяване, а не да се връщаме към въпроса дали да се присъединим или не.

Основната полза от влизането на България в Европейския банков съюз  е елиминиране на местните политически свързаности с управлението на българските банки и ограничаване на нерационалните икономико-финансови интереси, упражняващи негативно влияние над дейността на някои  банки и на надзора над тях. Интегрирането на БНБ в единния надзорен механизъм в голяма степен ще осигури по-голямата оперативна независимост на  дейността на банковия надзор на базата на строго съблюдаване и стриктно изпълнение на общите европейски правила и надзорни методики, под контрола, ръководството и процедурите, приети от Съвета на надзорниците към Европейската централна банка. Освен директен надзор на трите най-големи банки, ЕЦБ поема надзора на всички банки, получили държавна подкрепа.

Втората съществена полза от единния надзор е по-високата прозрачност и отчетност. Налице е засилване на обществения контрол над дейността на две нива - национално и европейско. На европейско равнище контролът ще се осъществява посредством ресорната комисия в Европейския парламент и Съвета на финансовите министри на държавите от еврозоната. Функционирането и ефективността на единния надзор ще бъде обект на одитни проверки от страна на Европейската сметна палата, а дейността на ЕЦБ може да бъде разследвана от страна на Европейския парламент.

Какво трябва да се предприеме?

До влизането в Еврозоната България може да участва в Европейския надзорен механизъм посредством т.нар. Механизъм за близко сътрудничество, с което се ползват предимствата на единния надзор, но без да се участва с право на глас във вземането на решения от Съвета на надзорниците. Представителят на БНБ в Съвета ще участва със статут на наблюдател. По аналогия с добре функциониращия ни валутен борд, липсата на право на глас за българския представител не е съществена загуба на влияние. Дори при пълноправно членство България ще има само един глас от 25 (19 държави членки от 1.1.2015, плюс България и 3 представители на ЕЦБ, плюс председател и заместник-председател). Освен това, при вземане на решенията за регулаторни регламенти се използва квотният принцип, приложим в Европейския съвет, където по-високо тегло имат представителите на големите държави-членки и тези на ЕЦБ.

В този контекст и с оглед възстановяване на доверието в банковия сектор и банковия надзор у нас считаме, че е необходимо да се предприемат следните стъпки:

  1. Въз основа на постигнатото политическо съгласие на заседанието на  Съвета за национална сигурност при Президента, новоизбраното Народно събрание приема решение, с което заявява, че желае да се присъедини към Механизма за близко сътрудничество и е готово да  приеме необходимите законодателни промени.
  2. Министерският съвет информира държавите-членки, Европейската комисия, ЕЦБ, Европейския банков орган и Европейския съвет за желанието на България да се присъедини към Механизма за близко сътрудничество.
  3. БНБ декларира, че ще изпълнява указанията и исканията на ЕЦБ в областта на банковия надзор и ще осигури всичката необходима информация за това и в тясна координация с ЕЦБ изготвя списък с необходимите законодателни промени и ги предлага на Министерски съвет, който ги приема и внася в Народното събрание.
  4. Народното събрание транспонира в законодателството Директива 59 / 2014 за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, която предписва споделяне на загубите в размер на поне 8% от активите от всички кредитори на преструктурирана банка, с изключение на депозитите до 100 хил. евро., гарантирани от Фонда за гарантиране на депозити.
  5. Под ръководството и в изпълнение на методиката, приета от ЕЦБ, БНБ, с помощта на  експертна подкрепа от фирми с опит в тази дейност като BlackRock, Pimco, Oliver Waymann и др., извършва преглед на качеството на активите на всички български банки и след приключване на проверката задължава настоящите акционери на банките, в който са констатирани капиталови дефицити, да попълнят капитала си.
  6. Ако след приключване на предишния етап не се набере достатъчно капитал, БНБ кани нови външни акционери да участват в повишение на капитала на съответните банки. Ако и така не се набере достатъчно капитал, БНБ предприема задължително преструктуриране на банките, които не могат да увеличат капитала си от частни източници, но са жизнеспособни, като осигурява капиталова подкрепа от държавата и от Фонда за гарантиране на депозити. Изолират се „лошите” от „добрите” активи в отделна институция и ако има загуби, те се споделят с кредиторите, извън тези с гарантирани влогове, при спазване изискванията на Директива 59/2014. 

Де факто банковият съюз вече функционира. Например, до края на юли ще завърши проверката на качеството на активите на най-големите 128 европейски банки, ще бъде проведен стрес-тест и ще бъдат публикувани резултатите. Банковият съюз е институционално изграден, приети са основните документи, правила и методики. Има изградена организация, избрани са председател, заместник-председател и представители на ЕЦБ и националните надзорни органи в Съвета на надзорниците. Назначени са ръководителите и началниците на главните дирекции. Дейността се отчита на  всяко тримесечие пред Европейския парламент - http://www.ecb.europa.eu/pub/pub/ecb/html/index.en.html?skey=SSM%20Quarterly%20Report.

Присъединяването на България към Европейския надзорен механизъм следва да се разглежда в контекста на настоящата криза на институционалното доверие и начините за нейното преодоляване.

Управлението на Европейския съюз има немалко недостатъци от гледна точка на доброто функциониране на свободната икономика, но това за България е недостатък, несъизмерим с политическите и институционални ползи от членството в Съюза. По същата логика, членството ни в Европейския надзорен механизъм и по-късно в Европейския банков съюз има много повече ползи, отколкото недостатъци.

Оформянето на обществено съгласие за приемане и ускорено изпълнение на този план ще осигури необходимата яснота и логична последователност, като ще гарантира стабилността на банковия и фискалния сектори, изплащането на гарантираните депозити и интеграцията ни в единния надзорен механизъм. Така процесът на европейска интеграция ще премине плавно и ще бъдат положени основите за скорошно въвеждане на единната валута.

 

*Мартин Заимов е член на Съвета на ИПИ

**Борис Петров е финансов експерт