Приоритети отрасли и главоболия

От началото на годината правителствената политика се занимава с всичко друго, но не и с онова, което правителството е обявило като приоритети и приоритетни отрасли. Както ще видим по-долу, в това няма нищо странно. Но нека си припомним все пак за какво ставаше дума.

Правителствени главоболия

След първия ден на членството в ЕС се оказа, че най-големият износен сегмент на икономиката на страната – производството на дрехи и обувки – търпи загуби поради… неуредени митнически процедури и документи. Това производство никога не е фигурирало след приоритетите. Там се мъдри най-често износът като такъв и, разбира се, износът на електроенергия заедно със самата енергетика. При това износът на дрехи и обувки единадесет години поред носи средно почти два пъти повече доход на българската икономика от износа на НЕК.

Тема на правителствените главоблъскания от последните пет-шест седмици е докарването на повече пари в „здравеопазването" и в „пенсионната система". Кавичките са тук, защото става дума за повече приходи не в тези два отрасъла като такива, а в техните държавни сегменти. Две обстоятелства заслужават особено внимание. Първо, средствата, заделяни от населението за осигуряване на здравето и старините си са един и половина до два пъти повече от онова, което правителството отчита. (В оценката на разходите на населението не включвам 300 000 средни годишни дохода, финансирани чрез прехвърляния от роднини в чужбина.) Пенсиите при това растат през последните десет години по-бързо от другите доходи, а държавната пенсионна каса (НОИ) получава повече средства, когато се намалява данъкът пенсии. Второ, засега бе намерено „решение" на проблема със здравеопазването – увеличаване на данъците. Подобно „решение" ще бъде намерено и за пенсиите и образованието. Това ще става с цената на намаляването на разполагаемия доход на населението, въпреки че увеличението на доходите и от това правителство беше обявено за приоритет.

Какво прави правителството в тази ситуация? Дори без да се влиза в подробности, е ясно, че действията противоречат на нормалната икономическа логика и че, ако продължава със същия ентусиазъм в неправилна посока, правителството най-малкото ще задълбочи проблемите, които прави вид, че решава.

То увеличава разходите по всички линии. То си има свои приоритети, за които не се говори. За тях не се говори, защото това са приоритети на партиите от коалицията, частично на ръководството, частично на длъжностните лица, назначени от тях. То изисква своя Икономически и социален съвет да дава неизпълними рецепти за грешно формулирани проблеми.

Защо формулираните приоритети не дават решения

От икономическа гледна точка е очевидно, че всички формулирани проблеми ще решат с увеличаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението. Онова, което не се вижда с просто око, е по какъв начин се формира този по-висок измерител на благосъстоянието.

БВП на човек от населението е следствие на производителността, на това колко услуги и стоки могат да бъдат произведени при определен брой работещо население. Производителността на дадена икономика се формира от сумата на производителността на отделните фирми и отрасли, и от изборите, което всекидневно правят хората работещи в тях.

От логиката на производителността са интуитивно ясни няколко неща.

Важна е производителността на всички, а не на избрани фирми и работници. Това е така, защото конюнктурата (специфичните променящи се обстоятелства, в които фирмите продават своите стоки и услуги) не е подвластна на онези, които са определели приоритетните отрасли. Правителствата обикновено избират политики, които носят непосредствени облаги, но отлагат проблемите и разходите за бъдещи времена.

Като приоритети обикновено се определят отрасли по квалификация от средата на ХIХ век, но най-производителните (и богати като БВП на човек) икономики са водени не от ресурсни и промишлени отрасли, а от сектора на услугите. Иначе казано хиляди търговци на дребно, посредници и прочее невидими предприемачи съставят производителността на съвременните икономики.

Трето, националните икономики, макар и донякъде имагинерни, съществуват, защото са определени от дадена юрисдикция и определени културни предпочитания на потребителите. Прехвърлянето на ресурс към приоритетни отрасли и финансирането на сектори без ясна връзка с разходите и ползите на индивидуалния потребител (какъвто е случаят с образованието и здравеопазването у нас) понижава средната производителност и подвижността на работната сила. В крайна сметка се затварят източници за производство на повече БВП.

Лекарство против главоболие?

Очевидно е, че в България правителствата се занимават не с онова, което са обявили като приоритет и че затова обявяват всичко за приоритет. Но има ли някакъв резултат.

Нека вземем пример от един отрасъл, който в края на 1990-те искаше да бъде признат за приоритетен, през 2001 бе обявен за такъв, а през 2006 му създадоха и министерство. Това е туризмът. Промени ли се нещо вследствие тази „приоритетност". Категорично не. Развитието на туризма се дължи на финансовата стабилност, развитието на кредита и дружествата със специална инвестиционна цел и усилията на хората, заети в отрасъла. След седем години „приоритетност" българският туризъм си е все там, където си беше – по средата на световните класации. Изводът е, че всичките усилия нямаше никакъв смисъл и че е по-правилно да се подкрепя производителността на всички.

А каква е поуката? Според един стар виц, най-доброто средство против главоболие е гилотината. Това средство е трудно приложимо спрямо човешкото главоболие. Но е напълно уместно спрямо главоболията на правителствената политика. Приоритетни отрасли просто не трябва да има. А за останалото следва да се работи в защита на доходите и индивидуалната производителност на всички.


Свързани публикации.