Приносът на частния сектор към реформата в образованието
Публикуваното от нас преди година, доведе до някои промени в намеренията за сътрудничество между някои бизнес организации, например БИБА и някои университети.
Вместо да се лутат в търсенето на начини за поддържане на неефективни системи в образованието, сега управляващите също могат да се поучат от онова, което установихме преди година
През юни 2004 г. “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com ), Центърът за развитие на образованието ( www.gwit.org) и ИПИ, проведоха две фокус групи по тази тема; едната в София, а другата – в Пловдив. В първата участваха членове на Българската международна бизнес асоциация – БИБА, Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и Центъра Елиеф на Американския университет. Във втората – членове на Търговско-промишлената камара Пловдив, Регионалното бюро по заетостта и дейци от системата на образованието (БИБА и БТПП бяха съорганизатори на упражнението, срещата в Пловдив бе под патронажа на кмета на града.).
Идеята
Замисълът бе да се провери доколко в България са налице традиционните, работещи във всяка обществена ситуация, механизми на среща на образованието и потребностите на предприемачеството. Стремяхме се да видим какви са нагласите, а не да измерим колко пари предприемачеството дава на образованието, било то висше, средно или професионално.
Теоретически погледнато обаче липсата на мостове означава липса или ограниченост на възможностите за достигане на конкурентност на работната сила, което пък означава допълнителни разходи на бизнеса за нейното създаване. Това е така, защото, когато не съществуват или са слаби връзките между образованието и бизнеса, възниква проблем на срещата на търсенето и предлагането на нужното качество на работната сила. Тогава тези две общности са като два острова в морето, между които трябва да се намерят канали на общуване и размяна. Най-добре е общуването да става по добре установени пътища или мостове. Това бе и основната метафора на оценката на сегашното състояние.
Основите на “островитянското” съзнание
Причините за битуването на предприемачеството и образование на различни, островоподобни, разделени от външна среда, континенти са много. Исторически в образованието са заложени цели, много различни от онова, което днес е нужно на бизнеса. Интернет и другите технологии разрушават монопола на старите професори и учители върху знанието. Съвременната конкуренция между фирмите – както обикновено – е също конкуренция на въображението и стратегиите на фирмите и предприемачите, но протича бързо и на много широка и разнообразна основа в областта на знанието и технологиите. Понякога става въпрос за икономия от мащаба. Както каза управителят на най-голямата (и конкурентна според най-високите световни стандарти) фирма в електрониката у нас, дала работа на около 1 200 – 1 300 специалисти: “Проблемът е, че сме сами. Ако имаше още няколко фирми като нас, бихме могли или да обучаваме съвместно, или да подпомогнем университет, който да образова хората, които са ни нужни. Сега ние губим от това, че сме единствени в електрониката”.
Много често мостовете между островите на образованието и предприемачеството започват да се изграждат, но остават незавършени. Онези, които тръгват по тях или падат във водата, или им се налага да се връщат.
Общуване и размяна между университети и фирми
В долната таблица даваме кратко описание на това как изглеждат десетте моста, по които обикновено протича размяната на хора, средства и знание между икономиката (фирмите, предприемачите, гражданите и сделките между тях) и образованието. За по-голяма яснота, ние говорим преди всичко за университети. Но казаното, mutates mutandis, се отнася за всички форми на образование, акредитирани или не акредитирани, финансирани от държавата с пари на данъкоплатците, или подкрепяни на частни начала.
|
Мостове/ връзки |
Смисъл/ начин на работа |
|
Програми за намиране работа назавършващите |
Университетите и студентите използватвсички въображаеми начини за търсене на заетост; когато това става често, сеиздига реномето на университета и се улеснява неговото финансиране |
|
Програми на завършили |
Те не губят връзка с университета,могат да участват в образованието; ако са успели го рекламират; професоритесе чувстват задължени да увеличават качеството на работата си (за да не сеизложат пред своите ученици). |
|
Използване възможностите застажантски програми |
Студентите опитват вкуса на реалнияживот и икономика и искат от професорите да са по-прагматични |
|
Включване на бизнеса в образование |
Предприемачите (или гилдиите)участват в съставянето на програми за обучение или “четат” лекции; гилдиитеправят собствени курсове; смисълът на това усилие е очевиден – споделя сериска, създава се ново знание, а наличното се нагажда към търсенето |
|
Университетът изисква от професоритеда участват в платени консултации (от името на университета) |
Предприемачеството оценява работатана консултантите и университета, университетът разбира търсенето на знание итой, и учителите се финансират по-лесно. |
|
Университетски курсове зауправленския персонал на фирмите в един или различни отрасли |
Същото като по-горе, но с разликата,че като правило подготвеното за и платеното от тези обучаеми знание “сепросмуква” от общите курсове |
|
Финансиране на изследвания и развитиеот фирми |
Това е всъщност стопанската дейностна университетите, които я правят по-охотно, когато печалбата им не намалявасубсидиите, които те получават (ако изобщо ги получават) |
|
Неформално общуване между професура ипредприемаческо съсловие; предприемачите като гостуващи професори ипрофесорите като лектори във фирмите; съвместно участие в различни общественипрояви |
И професорите, и предприемачите сахора (независимо от ранга и успеха); полуформалните контакти укрепватсътрудничеството |
|
Участие на бизнеса в академичнитесъвети и работните групи и комисии за подготовка на програмите за обучение |
По този начин се формализиратърсенето на конкурентна работна сила |
|
“Въртяща се врата” междууниверситетите и бизнеса |
Това е резюме на всичко казанопо-горе и непрекъснато търсене на нови форми на общуване и сътрудничество |
Как изглежда сегашното състояние?
Участниците в обсъжданията в София и Пловдив бяха помолени да се изкажат за това дали тези форми на сътрудничество са налице и ако “да” – да ги оценят по шестобалната система.
За Пловдив общата оценка е между 2 и 3, а за София – между 3 и 4.
Ако се върнем към метафората на островите можем условно да приемем баловете, които съответстват на състояние в следната таблица.
|
Бал |
Състояние на общуването |
|
5-6 |
“Висящ мост” |
|
4 |
“Ферибот, който се движи поразписание” |
|
3 |
“Пътуване с лодка или кану” |
|
1-2 |
“Изпращане на писма в бутилка” |
Резултатите
За обществеността в България е добре известно, че реформата в образованието “забоксува”, като това е валидно не само за висшето образование, но и за средните училища. Един от най-логичните начини за мерене на успеха на образователната система е оценката на бизнеса, тоест на конкретните потребители. Освен това, съществуващите връзки (мостове) между бизнеса и университетите са показателни доколко всички заинтересовани страни работят заедно за постигане на общата цел – конкурентна работна сила, или връзката се прекъсва някъде и …образованието и бизнесът се превръщат в два изолирани острова.
Именно по тази причина разпространихме въпросник в тези две фокус групи, който да оцени състоянието в момента на “десет моста” между бизнеса и образованието. Използвахме оценъчна скала между 2 и 6, където 6 е отлична, а две слаба оценка.
|
Мостове/ връзки |
СрещаБИБА – София |
СрещаТърговско промишлена камара -Пловдив |
|
Програми за намиранеработа на завършващите |
3.7 |
3.3 |
|
Програми на завършили |
2.9 |
2.6 |
|
Използваневъзможностите за стажантски програми |
3.4 |
3.2 |
|
Включване на бизнеса вобразование |
3.0 |
3 |
|
Университетът изискваот професорите да участват в платени консултации (от името на университета) |
3.3 |
3.3 |
|
Университетски курсовеза управленския персонал на фирмите в един или различни отрасли |
3.6 |
3.3 |
|
Финансиране наизследователска и развойна дейност от фирми |
2.7 |
2.9 |
|
Неформално общуванемежду преподаватели и предприемачи; предприемачите като гостуващи професори ипрофесорите като лектори във фирмите; съвместно участие в различни общественипрояви |
3.4 |
3.2 |
|
Участие на бизнеса вакадемичните съвети и работните групи и комисии за подготовка на програмитеза обучение |
2.7 |
2.8 |
|
“Въртяща се врата”между университетите и бизнеса |
<span lang=BG style='font-size:11.0pt;mso-bidi-font-size:12 |
