Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Примерно измерване на средната класа в България

Автор: Стоян Панчев / 18.01.2013
Оцени тази статия:

В предишната статия от серията за средната класа бяха обсъдени различни подоходни методи за нейното дефиниране и измерване. Включени бяха нагледни примери за това как някои от подходите описват развитието  на групите с  различно доходно разпределение  в САЩ – т.е. изследвано е дали расте или намалява съсловието в средата. Интересно би било да се провери до какви резултати може да се стигне, ако се ползва съвсем грубо свободно избран метод от описаните миналата седмица, но вече с данни от българската икономика.

Ако се спрем на измерване чрез определен доход около медианния за страната, както прави Thurow (1984), и използваме критериите на Horrigan и Haugen (1988) ще стигнем до някаква приблизителна стойност както на доходите на средната класа, така и на размера ѝ. Първият критерий е за долната граница на средната класа, който трябва да е между 60% и 90% от медианния или по-важно, значително над линията на бедността. Тъй като Евростат дефинира линията на бедността като 60% от медианния общ нетен еквивалентен доход за страната, то най-подходящо е да ползваме горната граница на критерия – а именно 90%.

Изпълнението на втория критерий на Horrigan и Haugen дава възможност за поставянето на различни тавани на средната класа и включва два елемента. На първо място средната класа трябва да представлява между 40% и 60% от населението, като най-богатата група в обществото трябва да е с размер поне 5% от популацията. В този смисъл ние имаме възможност да дефинираме търсенето по няколко различни начина и съответно да получим сходни, но все пак нееднакви резултати. В този случай нека поставим границата на 220% от медианния общ нетен еквивалентен доход.

Графика 1: Граница на средната класа в България - годишен общ нетен еквивалентен доход, евро

Източник: Евростат

На графиката се виждат и резултатите при ползването на данните от Евростат и зададените по-горе граници. Може да се провери дали в произволна година интервалите, които бяха избрани, отговарят на втория критерий на Horrigan и Haugen. През 2011 г.,  медианният общ нетен еквивалентен доход е бил 2, 901 евро, тогава границите на доход на средната класа са 2610 евро до 6382 евро (90% и 220%). Един поглед към разпределението на доходите показва, че долната граница попада в петия децил (с доходи между 2463 и 2901 евро) а горната - в десетия (с доходи над 6,013 евро), но в същото време не попада в 95-тия персентил, който започва от тези с доходи от 7535 евро. Така излиза, че критериите са изпълнени - групата на богатите е поне 5% и по-малка от 10%, на бедните по-голяма от 40%, но по-малка от 50%. В такъв случай средната класа в България според заложените критерии за горна и долна граница е с големина над 40 и под 55%.