Прикриването на истината има висока цена

Вече доста се изговори по темата за създаването на пакта Евро плюс, Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и обвитата в тайнственост позиция на България. Напълно очаквано, дебатите се фокусираха върху преките, измерими ефекти за страната, кога и колко ще плати България за евентуално спасяване на недобросъвестни европейски правителства. Както често се случва по въпроси свързани с Брюксел, някои от детайлите станаха ясни постфактум, но по всичко личи, че част от подробностите са спестени на широката публика.

Поведението на правителството потвърждава редица тревожни опасения за Европейската перспектива пред България. Сериозен риск крие двойният стандарт, който се прилага при взимането на решения по отношение на членство в ЕС и тези с чисто национално значение. Факт е, че последните се подлагат на по-широки обществени и медийни дебати, въпреки че в повечето случаи са излишни (неразумни решения се вземат въпреки обществено неодобрение), докато комуникацията с Брюксел е забулена в мистерия. Нещо повече, в много случаи Брюксел е единственият източник на информация по теми, по които в България се мълчи. Подкрепата за пакта и ЕМС е точен пример за това. Европейските лидери се разбраха за това по време на Европейския съвет от 24-25 март. Но до това решение се стигна след продължителни преговори между страните, включително и двустранни.

Подкрепата на България не е новина

Още на 17 декември България заяви принципната си подкрепа за създаването на ЕМС. Но от тогава има само епизодични изказвания по темата на управляващите. През целия този период всички заинтересовани държави се договаряха за бъдещите си финансови ангажименти. Нещо повече, правителствата на страните извън еврозоната са използвали тези три месеца за дебати на национално ниво, независимо дали се решава „за” или „против”. Идеята е, че те могат да участват по собствено желание, докато членовете на еврозоната нямат право на избор.

Причините да има дебат са прости. Пактът Евро плюс цели по-голяма координация на икономическите политики на страните участващи в него. Мерките засягат всеки в една икономика, което изисква възможно най-широко обществено одобрение, най-малко на ниво социални партньори. Освен това, участието в ЕМС предполага конкретни финансови задължения за държавите, което значително ще се отрази на фиска. Подобен дебат не се състоя в България. В последствие се разбра, че МФ и БНБ са изразили резерви към пакта, но така и не стана ясно кога и как е взето решението.

Сделка или не?

Можем само да гадаем какви биха били ползите за България от този политически акт, след като някои от мерките налагани от пакта по-скоро ограничават конкурентоспособността и възможността за икономически растеж на бедни страни като България. На всеки трябва да е ясно, че в процеса на взимане на решения в ЕС всяка страна се стреми да „търгува” със своята позиция по даден въпрос. Естествено, няма как да знаем какви са били тънките политически договорки, но да се търси връзка за подкрепа за Шенген не е лишена от логика. Все пак Френско-Германският „съюз” инициира създаването на пакта, а именно тези две държави през декември казаха „НЕ’ на присъединяването ни  към Шенген. Ако те смекчат тона в следващите месеци, то това означава, че има сделка, но тя е лоша! Резултатът би бил следния: България получава политическа подкрепа, за сметка на някои икономически ограничения, а заедно с това правителство ще прикрие неспособността си да се справи с реформите в борба с корупцията и организираната престъпност.

Истинското изпитание за настоящото правителство тепърва предстои…

Настоящото правителство е първото в българската историята, което ще вземе реално участие в процеса на преговори при формиране на финансова перспектива на ЕС. На базата на този документ, ЕС разпределя финансов ресурс за седемгодишен период. Спомняме си шумно рекламираните 11 млрд евро, които се „полагат” на България след като се присъедини през 2007. Те бяха предвидени в настоящата перспектива 2007-2013. Рамката беше приета официално на 17 май 2006, след дълги и продължителни финансови спорове между Великобритания и Франция.

На практика неформалните проговори за следващата финансова перспектива 2014-2020 вече са в ход. Европейската комисия ще представи своето предложение най-късно през юли 2011. На този етап е ясно, че политиката на сближаване или т.нар. кохезионна политика ще претърпи съществени изменения. Рамката се очаква да бъде одобрена на ниво ЕС 27 до края на 2012. България вече заяви част от амбициите си да финансира с европейски пари  например изграждането на пътна и железопътна инфраструктура на стойност 4-5 млрд. евро до 2020. За сравнение, настоящата оперативна програма „Транспорт” 2007-2013, която е основен донор по такива проекти, предвижда общо малко над 2 млрд. евро. Остава да видим как правителството ще успее да извоюва повече от двукратно увеличение на средствата, при положение, че и до сега усвояването им е с изключително бавни темпове (едва 6.8% реално изплатени към крайните бенефициенти по договори към 15 март 2011).

Несъмнено, по въпроси определени като национални приоритети, в процеса на преговори България ще трябва търси подкрепа на други страни, което пък ще налага да се правят и отстъпки. Но преди България да прави каквито и да били компромиси, властимащите министри, депутати от националния и европейския парламенти дължат разяснение за истинската им „цена преди да се реши нещо. Ако прилагането на двоен стандарт по отношение на решенията българските и европейските въпроси е следствие от тоталната незаинтересованост на българските граждани, то най-важната задача на правителството е да промени това час по-скоро.