Приключенията на Незнайко в българската енергетика

Само за първите пет месеца на 2013 г. се изговори повече за електроенергетиката в страната, отколкото за последните пет години. Поводът бяха високите сметки за ток за края на миналата и началото на тази година, но той даде гласност и на други въпроси. Например, „защо цените за производство, пренос и доставка са толкова високи”; „защо повечето компании по веригата се оплакват от тежко финансово състояние и искат още по-високи цени”; „може ли и компаниите, и потребителите да са доволни” и куп други.

От няколко месеца се чуват вопли, че вътрешното търсене в страната е много ниско и това е една от причините за спирането на някои производствени мощности. Ето как изглежда нетното вътрешно потребление, което изключва потреблението на компаниите в електроенергийната система, за периода януари-май по години:

Нетно вътрешно потребление, ГВтч

Източник: НСИ

От таблицата ясно се вижда, че дори и да има лек спад в сравнение с 2012 г., той е концентриран основно в месеците януари и февруари, а това е резултат от студената зима миналата година. С други думи от данните трудно може да се види проблем с вътрешното търсене, което означава, че проблемът е някъде другаде.

Годишното нетно вътрешно потребление на електроенергия в България в периода 2007-2012 г. е сравнително стабилно и варира между 34,4 и 34,7 хил. ГВтч, като единствено през 2009-2010 г. има лек спад под тези нива. На този фон инсталираните производствени мощности в страната се увеличават и от 11,5 хил. МВтч през 2008 г. достигат 13,7 хил. МВтч през 2012 г., което е увеличение от почти 19,5%. Около ¾ от увеличението се дължи на изграждането на вятърни и фотоволтаични електроцентрали. Между 2008 и 2012 г. вятърните мощности се увеличават от 11,5 МВтч до 677 МВтч, а фотоволтаичните – от 1,15 МВтч до 1013 МВтч. Голямата разлика е, че инсталираните вятърни мощности се увеличават постепенно, а фотоволтаиците имат огромен ръст през 2012 г. Бумът при фотоволтаичните централи беше резултат от държавната политика за намаляване на преференциалните срокове и цени, на които НЕК изкупува енергията от възобновяеми източници.

За разлика от конвенционалните електроцентрали, при възобновяемите такива има сериозна разлика между инсталирани мощности и реално производство. За съжаление, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) публикува данни за реалното годишно производство единствено от 2010 г., когато вятърните централи имат брутно производство от 658 ГВтч, а фотоволтаичните – 14 ГВтч. Само две години по-късно годишното им производство се увеличава до съответно 1,2 хил. ГВтч и 800 ГВтч. В същото време нетното производство на електроенергия през 2011 г. е 45,4 хил. ГВтч, от които 900 ГВтч от вятърни и фотоволтаични централи, а само година по-късно нетното производство е 42,9 хил. ГВтч, от които 2 хил. ГВтч от вятърни и фотоволтаични централи.

Накратко: страната има сравнително стабилно вътрешно търсене през последните години. В същото време инсталираните мощности се увеличават, а с тях – и нетното производство на електроенергия. Все по-голям дял от производството е свързано с преференциални цени и дългосрочни договори за приоритетно изкупуване на цялата произведена електроенергия.

Увеличеното производство на електроенергия от възобновяеми източници и непромененото вътрешно търсене означава, че конвенционалните производители са принудени да се насочат към външните пазари. Зелената енергия не е единствената, която се изкупува приоритетно. Такива още са високоефективната когенерация на топлинна и електрическа енергия и електроенергията от ТЕЦ-овете Марица Изток 1 и 3, които имат дългосрочни договори. Това допълнително влошава положението на останалите производители, включително и държавната НЕК.

Износът на електроенергия през 2011 г. достига 12,1 хил. ГВтч годишно, но това е изключението на фона на среден годишен износ от 9,3 хил. ГВтч за периода 2007-2012 г. През 2012 г. износът силно намалява на годишна база в резултат на редица причини, една от които е близо 50%-ното увеличение на таксата за пренос. Това ни връща и към картината от първите пет месеца на 2013, когато износът се свива с 30% в сравнение със същия период на предходната година.

Отчетите на ЕСО и данните на НСИ показват малка част от пъзела, който е българската енергетика. Тя се развива в обстановка, в която държавата дава преференции и поема ангажименти към едни производители и по този начин изтласква други от вътрешния пазар. В същото време налага огромни такси за преноса на електроенергия, с които да плати за грешните си сметки, а таксите от своя страна задушават износа и, меко казано, затрудняват работата на всички по веригата. Този месец се обсъжда новата методология за определяне на цените, която уж трябва да отпуши износа, но притесненията на много експерти са, че дори и това да стане, то ще е за сметка на нови дисбаланси и нови затруднения за компаниите.

Ако приключенията на Незнайко в Слънчевия град може да се каже, че имат щастлив край, то ситуацията в електроенергетиката в България изглежда повече като ужас без край. Между другото все още няма еднозначен отговор кое е по-важно за икономиката като цяло – износът на електроенергия или осигуряването на евтина електроенергия за вътрешно ползване от домакинства и предприятия.