Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Приемането на еврото – варианти и възможности

Автор: Димитър Чобанов / 05.12.2008
Оцени тази статия:
 

Наскоро отново беше поставен въпросът за приемането на еврото като законно платежно средство в страната и възможностите за ускоряване на този процес. Все по-популярна става идеята за несъгласувана евроизация или за паралелно циркулиране на двете валути в българската икономика. За първи път темата е открита за дискусия през 2001 г. чрез конкретно изследване от Николай Неновски, Калин Христов и Борис Петров[1]. Тяхната книга представлява основа за повечето публикации след това по въпроса и обобщава основните ползи и разходи от приемането на еврото в страната. Нещо повече в нея се разглежда възможността за едностранна (несъгласувана) евроизация.

В момента България е изправена пред въздействието на световната икономическа криза, при която е налице засилване на несигурността на пазарите, по-слабо доверие към бързо трансформиращите се икономики и към по-непознатите парични режими, какъвто безспорно е валутният борд. Тези обстоятелства, какво и наличието на дефицит по текущата сметка на платежния баланс над средното ниво в подобните на българската икономики засилват загрижеността относно степента и посоката на ефектите от кризата и принуждават политиците да търсят решения. Подобряването на средата за бизнес, свиването на неефективните публични разходи и насърчаването на спестяванията са политики, които биха имали трайно позитивно въздействие, но най-вече в дългосрочен аспект. Действията в краткосрочен план обаче представляват най-голям интерес за политиците, особено като се вземат предвид предстоящите избори през 2009 г.

Предимствата от това са свързани с премахването на валутния риск спрямо еврото и невъзможност за възникване на валутна криза, а по тази причина намалява вероятността за банкова криза. Премахването на валутния риск означава, че ще се понижи и специфичният за страната риск, което ще доведе до по-ниски лихвени проценти по кредитите от чужбина към местните предприятия и по ДЦК. Освен това цените в страната ще се сравняват по-лесно с тези в еврозоната. Ще се улеснят външната търговия и туризмът поради премахването на транзакционните разходи.

Недостатъците са свързани с неизпълнението на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, в който изрично е посочено, че трябва да се следва установената процедура. Това може да доведе до определени санкции за страната. Нещо повече, съгласуваната евроизация означава банкнотите и монетите в левове, които са в обрaщение в момента, да бъдат заменени от Европейската централна банка по определения курс. При несъгласуваната такава евро банкнотите и монетите ще трябва да бъдат закупени за сметка на валутните резерви на БНБ. Тоест БНБ и съответно правителството ще губят бъдещите доходи от инвестиране на тези валутни резерви. Нещо повече БНБ няма да има право да емитира допълнителни банкноти и монети, което ще означава допълнителни загуби за БНБ и в по-малка степен за държавния бюджет.

Българското правителство и Българската народна банка могат да вземат решение за едностранно въвеждане на еврото и да го приложат на практика. За тази цел са необходими законодателни промени, промени в платежната система и покупката на банкноти и монети евро, с които да се извършват кешовите разплащания в икономиката. Едностранната евроизация ще се случи за сметка на валутните резерви на БНБ, които ще трябва да преминат в ръцете на българските граждани. Вероятно ще се наложи период на паралелно циркулиране на двете валути и обявяване на цените едновременно в левове и евро.

Текущата ситуация не налага едностранното въвеждане на еврото в страната - до момента ефектите от икономическата криза не подсказват, че фиксираният курс е подложен на опасност от спекулативна атака, която да доведе евентуално до девалвация на лева. Подобна мярка дори би могла да послужи като сигнал, че българските власти се опасяват от подобно развитие и по тази причина предприемат тази стъпка. Паралелното циркулиране обаче ще даде възможност на българските граждани сами да направят избор коя валута да използват. Вероятно това ще означава постепенен процес на евроизиране на икономиката. Използването на еврото ще създаде условия за по-бърза конвергенция (реална и номинална) на българската икономика към тези на страните от Европейския съюз. В по-дългосрочен аспект еврото ще донесе повече ползи за икономиката отколкото ще са разходите, така че решението трябва да бъде съобразено с това.


 


[1] Неновски, Н., Христов. К и Б. Петров, „От лев към евро: кой е най-добрият път", Сиела Софт енд паблишинг, 2001, София