Прием в университетите – спрямо пазара или спрямо приоритетите на държавата

Тази седмица правителството прие постановление, уреждащо броя на приеманите студенти. Идеята за намаляване на неефективните държавни разходи за субсидиране на висше образование беше заложена с приемането на Стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020. Целта е до 2020 г. делът от бюджетните средства за издръжка на обучението, които се получават от ВУЗ-овете въз основа на комплексна оценка на качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне поетапно до 60%. Въпреки това, плановете продължават да остават в бъдещето и последните години този дял е достигнал едва 12,8%. В момента финансирането се определя почти изцяло от броя на студентите, което пък води до стремеж университетите да откриват все повече места и да приемат все повече студенти, дори и при минимални изисквания. На практика човек се нуждае само от диплома за средно образование, ако иска да учи висше където и да е, което води до огромен разход на средства и липса на връзка с реалността.

Все пак усилията за реформа чрез обвързването на образованието с работата са в правилната посока. Проблемът обаче се появява, когато държавата пак се опитва да се намесва на пазара на образование като една „видима ръка”, която коригира „недостатъците” на пазарните сигнали и отношения. Това става с приемането на Списък на приоритетните професионални направления, които ще се финансират целево, защото това „е важно в национален план”. В доклада на Меглена Кунева до Министерски съвет  относно постановлението се казва, че:

„Политиката на държавата следва да бъде насочена към ограничаване разрастването на неефективните професионални направления и специалности и стимулиране на висше образование, което да отговори на изискванията и потребностите на реалната икономика и пазара на труда. В същото време държавата е длъжна да защити определени професии, интересът на потребителите към които е ограничен, но са важни за икономическия и социален живот в страната.”

С този мотив Списъкът за приоритетните направления включва 31 от общо 52 направления, предлагани във висшите училища. При положение, че 60% от направленията ще бъдат защитени и финансирани, цялата реформа започва да губи по-голямата част от смисъла си. Нещо повече, данните от Рейтинговата система на висшите училища за 2015 г., администрирана от МОН, които ще се използват при новата методика за определяне на броя на студентите, показват, че реализацията[1] на завършилите в приоритетните направления е под 46%, докато за останалите направления извън Списъка този процент е над 56%. Така, от десетте направления с най-висока реализация (над 68%) има три защитени, докато при направленията с най-ниска реализация (под 35%) – осем. С други думи излиза, че държавата ще финансира приоритетно направления, чиито кадри си намират  работа по специалността далеч по-трудно в сравнение със завършилите студенти в неприоритетни направления. Тук изобщо не става въпрос за интерес от страна на студентите към тези направления, а само и единствено за последваща реализация. Ако тези направления бяха толкова важни за социалния и икономически живот в страната, можеше да се очаква, че  студентите в тях ще си намират много по-лесно работа по специалността. Очевидно нещо в логиката на министерството при определянето на приоритетните направления е сбъркано.

В допълнение към Списъка, през учебната 2016/2017 г. държавата ще насърчава повече студенти в направленията „Математика”, „Информатика и компютърни науки” и „Комуникационна и компютърна техника”, като ще предоставя допълнителни средства за капиталови разходи в размер на 2 000 лв. за всеки студент над броя на приетите за обучение студенти през учебната 2015/2016 година. Адекватността на тази промяна също е спорна, като се има предвид, че реализацията при тези направления е съответно 64%, 66% и 53%. Това означава, че дори в момента 6 936 души, завършили тези специалности, не се реализират на позиции, изискващи висше образование и нарочното им увеличение чрез допълнително субсидиране на приема само би увеличило несъответствията.  Обяснението за големия дял на нереализиралите се студенти от тези специалности, при положение, че ИТ индустрията постоянно изпитва недостиг на кадри навежда на мисълта, че част от университетите не произвеждат кадри с нужните умения и знания.

Забавянето на реформата, големият брой приоритетни направления и стимулите за възможно най-голям прием в някои направления опорочават намеренията на управляващите да направят висшето образование по-качествено и да го доближат до пазара на труда. Половинчатата реформа още веднъж показва, че държавно финансираното образование не би могло да се случи на базата на търсенето и предлагането на пазара. От една страна, това води до продължаване на харченето на огромни ресурси по неефективен начин, а от друга – централизираните решения могат да доведат до мащабни грешки, които още повече да утежнят структурната безработица и несъответствията между образованието, търсенето на кадри и реализацията на висшистите.

Реализация на завършилите по направления (в оранжево – приоритетни направления на правителството), 2010-2014 г.

Източник: МОН, Рейтингова система на висшите училища в Република България, 2015

[1] Използваните данни са по индикатор „Приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание”, който ще бъде използван и в комплексната оценка за определяне на броя на студентите. Данните измерват процента на работещите на позиция, изискваща висше образование или заемащи длъжност по призвание сред осигурените лица, завършили професионалното направление в български висши училища през предходните 5 години по данни от НОИ и АдминУни.