Президентският резервоар за мисли

През изминалата седмица президентът представи своите тридесетина съветника.  И неочаквано един седмичник публикува извадки от стенограма за заседание на тези и други хора с президента, състояло се преди Великден.[1]

На това заседание – според не особено информативната публикация – основна тема е бил новият облик на президентството.  Ключовото описание се пада на думите „тинк-танк".  Словосъчетанието идва от игра на думи английски, от „think tank"; което на български означава буквално и „резервоар за мисли", и „мисловен таран, танк".  В съвременния свят така се наричат мозъчните тръстове въздействащи върху политиката на отделни страни, общности и света.  Броят на съветниците показва, че именно на тази идея ще наблегне новият стар президент.

Ще се опитам да покажа защо от този замисъл нищо добро няма излезе.

Завареното положение: рога и копита             

Една от причините е, че и досега подопечните на президента се занимават с какво ли не.  От замисъла, че те ще продължат да се занимават с още повече неща и в по-голям състав още не следва, че те ще правят това по-успешно за някой друг освен за себе си и своя началник.

В момента президентът разполага със  с е д е м  съвета, които му помагат да разработва теми извън неговите конституционни задължения.  Това са съвети по икономическо развитие и социална политика, етнически и религиозни въпроси, за децата и младежта, по духовното развитие, по европейска и евроатлантическа интеграция и този за изследвания и анализи.

Липсва съвет „по рогата и копитата".  Защото и тази тема се подразбира.  Някои президентски съвети се занимават с многозначителни теми като „любов и приятелство" и раждането на деца.  В други, като този по интеграция, времето си губят министри, повтаряйки онова, което говорят пред медиите и може би на заседания в отсрещната на президентството сграда.  Съветът по икономическо развитие и пр. издаде два доклада през 2005 и 2006 г., в които колеги препубликуваха наблюдения, изказани преди в изпълнение на служебните им ангажименти.  Кипи безсмислен труд.

Най-активен е съветът за изследвания и анализи.  Освен с демография този съвет се занимаваше с присъединяването към НАТО, отношенията на президента с правителство, Иракската криза, конституционните промени по повод президента, последиците от местните избори 2003, социалните рискове, национално единство (като учредител на ОКЗНИ[2] г-н президентът явно обича темата), проблеми преди и след избори, и преди и след докладите на ЕС.  Последния доклад е за „Основните национални задачи по време на втория мандат на президента", от който сега пресата предъвква няколко трохи, изпадали от масата на споменато заседание преди Великден.

Всъщност няма резервоар

Интересно би било независимите социолози или преса да направят допитване до публиката доколко тези доклади са оставили следа в обществения, политическия и мисловния климат на България.  При добро състояние на паметта и занимание с анализи по занятие, аз не си спомням особен принос.

Може да се предположи, че съществените им открития не са публикувани, защото са документи, обслужващи работата на държавния глава.  Но тематиката им не произтича конституционното описание на тази работа и не това е причината за потайността на работата на гениалните съветници.  Най-вероятно хората просто ги е срам на покажат какво произвеждат.

Като няма резервоар от мисли, може би е налице мисловен танк.  Разсъждението тук е следното: ние даваме нашите идеи на просветения и с блага воля владетел, а той ги представя на обществото и ги прокарва през правителството.  Това разсъждение обяснява присъствието на иначе здравомислещи хора в тези съвети и безплатното им (за самия президент) участие в предизборната му кампания.  Проблемът с функционирането на президентската институция като think tank обаче е другаде.

Като главнокомандващ президентът отговаря за истинските танкове.  Това не го прави по-обективен от останалите граждани на страната, по-скоро обратното.  Колкото и да твърди страницата на президента в Интернет, че неговите съвети са призвани да „дават обективни и достоверни анализи", сервилността и другите особености на държавната служба предполагат, че на анализите ще им липсва тъкмо обективност.

Всички известни think tank-ове по света са учредени и ръководени от независими по дух и интелект хора, с ярки идеи.  Никъде и никога те не са произлезли от тесния светоглед на политическа партия, още по-малко социалистическа.  Няма и президентска  администрация, която да работи като тинк-танк. 

Идеите на предишните президенти

В предишни години българските президенти също имаха съвети.

Президентът Стоянов учреди съвет по икономическа политика.  Той функционира доброволно няколко месеца и допринесе за постигането на съгласие по повод необходимостта от въвеждане на валутен съвет.  Имаше известна заслуга и за това г-н Стоянов да произнесе своята знаменита реч за затварянето на „фабриката за илюзии".  Тя укроти популистките въжделения на избирателите за няколко години напред, което бе от полза за самите тях.

Встъпвайки в длъжност по временната конституция от 1990 г., президентът Желев имаше функциите на „държавен съвет" и затова – много икономически съветници.  Той сам се отказа от тези функции още преди влизането в сила на новата конституция.  Съветническият му екип създаде сегашната (държавна) Агенция за икономически анали и прогнози.  Без нея, без хората, които я учредиха, нямаше да има успешна финансова стабилизация през 1991 г.  Положителният принос на тези хора за реформите в България е безспорен, те и техните ученици и досега са сред най-добрите икономисти на държавна работа.  И самата агенция работи що-годе добре, с изключение на годините от управлението на Жан Виденов.

В стенограмата един неназован съветник на г-н Първанов казва, че „тинк-танковете на десните партии в България" били „осиротели", че те трябвало да бъдат осиновени и че щели да работят и без пари.  Първо, смислените български мозъчни тръстове никога не са били партийно-политическо начинание.  Второ, идеите на осиновителя имат голямо значение. 

Засега идеите на г-н Първанов, в сравнение с тези на предшествениците му, са популистки.  Негов ролеви модел е президентът Путин, колкото и смешна да е тази амбиция.  Въпросният съветник озвучава и замисъла президентството на България да се „превърне в един национален тинк-танк".  Нему, на г-н Първанов и на четящата публика искам да кажа, че такива опити се правят и в други страни.  Например в Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и Азербайджан.  Но там политическата система предполага, че президентът мисли, а населението не, а част от действащите президенти се чудят как променят това положение.

[1] Виж: Капитал, 20 април 2007 г.

[2] „ОКЗНИ" – Общонароден Комитет за защита на националните интереси, учреден през декември 1989, за да спре връщането на имената на българските турци.