Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преразпределителната роля на държавата според Алберто Алесина

Автор: Явор Алексиев / 08.07.2011
Оцени тази статия:

Влизането на държавата в ролята на основен преразпределител на богатства и ресурси, дори по време на криза, носи редица рискове и често води до резултати в посока, обратна на обществения интерес. В опитите си да неутрализират последиците от световната финансова и икономическа криза през последните години много правителства заложиха именно на активната държавна намеса, като инструмент за подкрепа на домакинствата, пазара на труда и финансовия сектор. Резултатът от това е явен – слаб и неустойчив растеж на световната икономика, упорито висока безработица в ЕС и САЩ, както и раздуване на публичния дълг и бюджетните дефицити на редица страни.

В подобни времена на преден план отново излиза не само въпросът за целесъобразността и ефективността на държавното преразпределение, но и въпросът за отношението на отделния човек към тази концепция. Теорията и практиката показват, че различните хора имат различно отношение към идеята за преразпределителната функция на държавата. Нужно е да споменем, че държавното преразпределение е в основата на концептуалната рамка на съвременната държава на благоденствието и опитите за постигане на по-балансиран стандарт на живот за отделните слоеве на населението.

В своя анализ „Предпочитания за преразпределение“, Алберто Алесина разглежда и систематизира голям брой обективни и субективни фактори и детерминанти, които в различна степен формират позицията на отделния човек по въпроса: „По-малко или повече държавно преразпределение е нужно?” Изследването на Алесина почива на широка теоретична основа, както и на емпирични данни от различни изследвания по темата, проведени в САЩ в периода от 1972 до 2004 г. Макар посочените времеви и пространствени характеристики на анализа на Алесина да предполагат известна условност на крайните резултати, те са в много отношения показателни.

 

Изводите на Алесина

Предпочитанията към преразпределението зависят както от персонални характеристики като пол, раса, възраст и социално-икономически статус, така и от фактори на средата като история, култура, политическа идеология и морални устои. Взаимодействието между различните обективни и субективни характеристики на отделния човек и заобикалящата го среда до голяма степен обезмисля опитите за стериотипизиране на различните нагласи и позиции по въпроса за държавното преразпределение. Въпреки това Алберто Алесина успява да стигне до някои любопитни взаимовръзки между отделните фактори.

Образование и социална мобилност: Алесина насочва вниманието към често пренебрегвания фактор на социалната мобилност и неговото взаимодействие с нивото на образование. Според резултатите от неговото изследване, колкото по-образован е човек, толкова по-негативно е отношението му към идеята за преразпределение. Изводът е в сила, дори ако финансовото състояние на индивида бъде извадено от уравнението. Алесина обяснява това с перспективите и очакванията за по-нататъшно развитие и финансово благополучие на хората, които са инвестирали време, усилия и средства в своето образование. В този ред на мисли, с колкото по-висока степен на социална мобилност се характеризира едно общество, толкова по-голяма част от образованите хора са против идеята за преразпределение и обратно.

Трябва да се отбележи, че огромна роля в детерминирането на позицията на образованите хора по този въпрос играе тяхната политическа идеология. Парадигмата на лявото и дясното политическо мислене е изградена най-вече на базата на политическия подход към разрешаването на проблеми от икономическата действителност. Оттук произтича изводът на Алесина, че по-високото образование подсилва идеологическите нагласи на индивида, независимо дали те са леви или десни.

 

Социално-икономически статус: Изследването на Алесина показва, че подкрепата на хората към преразпределението в общия случай е обратнопропорционална на социалния им статус и материалното им благополучие – колкото по-заможен е човек, толкова по-негативно е отношението му към идеята за преразпределение и обратно. Безработните (особено трайно безработните) са по-позитивно настроени към преразпределението от работещите, което се обуславя от тяхната силна зависимост от публична подкрепа.

Пол: Въпреки че значението на пола при определянето на отношението към преразпределителната функция на дъжавата играе по-малка роля от, например, расовата принадлежност, изследването на Алесина показва, че жените са по-позитивно настроени към преразпределението от мъжете. Въпреки добре известния факт, че жените в САЩ изповядват по-ясно изразени леви позиции от мъжете, дори при изключването на политическата идеология като детерминант, процентът на жените, подкрепящи преразпределението, остава висок.

Раса и етнос: Когато бедните са непропорционално концентрирани в дадено расово или етническо малцинство, мнозинството е против преразпределението. Алесина обяснява това със схващането за „свои и чужди”, но тук от значение са и различните исторически и културни особености на отделните групи. Според емпиричните данни, на които се основава изследването, чернокожите американци в много по-голяма степен подкрепят идеята за преразпределение от представителите на останалите раси в САЩ. Обратно, преобладаващото бяло население се противопоставя на концепцията.

Възраст: Донякъде изненадващо, статистиката сочи, че подкрепата на хората към преразпределението пада с възрастта. Отново, данните от изследването са показателни най-вече за нагласите на американското общество. Резултатите от подобни изследвания в други страни (като България) най-вероятно биха генерирали обратен резултат, вследствие както на различната социално-икономическа действителност в страната, така и на традиционно левите възгледи на голяма част от възрастните.

Религия: Религиозните хора са по-положително настроени към преразпределението, независимо от религиозната си принадлежност.

Семейното положение играе малка роля както при жените, така и при мъжете.

 

Както вече посочихме, резултатите от изследването на Алесина се характеризират с известна условност. Въпреки това, подходът към откриването на детерминантите за покрепата или отхвърлянето на подобни концепции на микро ниво ясно показва взаимодействието между обективните и субективните фактори, които определят нагласите на всяко едно общество.